Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Ритмодинамика
svetlio760:
Много задълбахме и понеже съм лаик и нямам необходимите познания, се оттеглям, но мисля че сте прави- теорията на физиката и математиката се основава на доста фантазии! Ако погледнем и другата гледна точка, или изцяло ще фана пътя към Карлуково или ще стана учен- физик!
Т`ва като вица за двете патки дето решили да мислят и ената умряла, а другата станала професор ;D
п.п.:Дано не засегна някой! Идеята е да се пошегувам!
Seeker:
--- Цитат на: @praktik в Април 25, 2013, 10:01:37 pm ---Абсолютната координатна система или отправна система , е отхвърлена още от времето на Галилео и Декарт . Отхвърлена е въобще от науката , съществува само като фикция в математиката , но не и във физиката.
--- Край на цитат ---
Отхвърлянето или приемането на каквото и да е става на базата на експерименти и наблюдение на реалноста. Галилео и Декарт са имали значително "по-ниска камбанария" спрямо днешните методи за наблюдение на Вселената, и са си правили изводи спрямо света в който са живеели. Да не забравяме, че по тяхно временаучните среди са провеждали "международни конференции" на тема "Колко дявола могат да се съберат на върха на игла?" Абсолютната или по-скоро Вселенска координатна система съществува, защото е частен случай на относителната - има избрана отправна точка и посоки спрямо Вселенското движение. Но не е удобна за работа, по-добре е да се ползва някаква друга отправна точка и посоки, даже и с извесна загуба на точност, за да ни се улесни живота и намалят мозъчните терзания. Тъй като физиката отдавна е извън реалноста, няма как да не се наложи схващането , че всичко е относително.
Поста не е по темата на нишката, но ме засърбяха ръцете като чета "некой схващания и разсуждения"
@praktik:
Само още нещо важно. От физиката на механичните вълни , се знае че скоростта на вълните от движещ се източник на вълни , не зависи от движението на източника. Това е специфично само за механични вълни , акустични , водни и т.н .
не и за тела или частици , чиито скоростти се наслагват по правилото на Галилеевите трансформации .
Та ако ефира е светоносната среда , то източник на светлина който се движи спрямо някакъв приемник на светлина , на който е монтиран интерферометър , ще установи че светлината от подвижният източник , е със константна скорост спрямо приемника , тоест скоростта на източника на светлина не се сумира или вади със скоростта на светлината във вакуум. C=/= C+V или на C- V . Такъв експеримент доказващ независимостта на скоростта на светлината от движението на източника и , е извършен от Бекман и Мендикс , което е може би косвеното доказателство че светлината е всъщност вълни в ефира, и че ефира съществува. Както споменах по горе , интерферометъра на Майкелсон и Морли , не може да докаже или отхвърли ефира като светоносна среда , и среда за разпространението на останалите дължини на електромагнитните вълни. Копи пействам ,чертежа на интерферометъра на Бекман и Мендикс както и обясненията за експеримента , но са гугъл превод.
В този експеримент [ [36]. Бекман P., Mandics P. Test на постоянството на скоростта на електромагнитна радиация в силен вакуум / / Радио Science вестник RNBS. - 1965. -V. 69d -. Номер 4.-p.623-628 ], който също извършва във вакуум, плоско огледало захванат към жироскоп ротора се използва като движеща източник на светлина. В този експеримент са фотографирани ресни модел, който се образува в резултат на намесата на светлинния лъч отразява само от движещ се огледало и светлинния лъч отразени в серия от подвижна огледалото и от недвижимо огледало (огледало Лойд). Разположение на оборудването, използвано в този експеримент е показан на фиг. 4.1. За да се улесни измерването на малка промяна на периферията, която може да се появи, ако зависимостта в U = С Н + U защото на съществува в природата , те снимки на един полу-блок на фотографска плака намеса модел образувани по време на въртене на жироскопа ротор в една посока, а на второто полу-блок от същия фотографска плака (с малки припокриване на първата половина на кадъра), те снимана намеса модел формира по време на въртене на жироскопа ротора в обратната посока, но със същата скорост на въртене. Разстояние между движеща се огледало (закрепен към жироскоп ротора) и фотографска плака, на която са формирани ресни модели, в този експеримент е равна на 4.25 m. Скоростта на въртене на жироскопа ротора се увеличава до стойност, при която линейната скорост на огледалото за движение е равна на 50 м / сек.
Всяко ресни смяна не се открива в този експеримент, който беше убедителен потвърдят отсъствието характер на зависимостта в U = с о + U защото един .
Докосването на зависимостта (4.1), този експеримент също не потвърждава или го опровергае. Това е обусловено от факта, че съгласно формула (4.1), скоростта на светлината от движещ се източник не променя стойността на обръщане на посоката на движение източник. За да получи убедителни потвърждение на наличието или липсата на характер на зависимостта (4.1) в този експеримент е необходимо да photograh на първия половин плоча на ресни модел образува при въртене на жироскопа ротор с максимална възможна скорост, а от seconf половина плоча - при завъртане на жироскоп с ъглова скорост достатъчно (около сто пъти) по-малко от максималната скорост при едновременно увеличаване на разстоянието между движещите се огледало и фотографска плака.
Не е трудно да се покаже, че убедително експериментално потвърждение за наличието или липсата на характер на зависимостта в U = с о (1 + U 2 / C O 2 ) 1/2 , можете да получите до намеса експеримент с движещи огледалото само под условие
L> 2 в о 2 л D / U m 2 , (4. 5)
където L е разстоянието между движещ огледалото и фотографска плака; L е дължината на вълната на електромагнитните колебания, използвани за формиране на ресни модел; ф m е максимално възможно линейната скорост на движение на огледалото закрепя за жироскоп ротора D > 0.1 е относително изместване (в дължини на вълната) на периферията, в който тази промяна може да бъде надеждно измерена.
Например, в U m = 300 m / s, л. = 0,3 микрометра и D = 0.1 от формула (4.5), ще имаме L > 60 km. Но в експеримента [36] този въздух е равна само на 4.25 m. Вследствие на експеримента [36] и не потвърждава или опровергава съществуването в природата на зависимост в U = С о (1 + U 2 / C O 2 ) 1/2 .
В други експерименти с движещи се огледала на разстояние, през които е преминала светлината във вакуум, не надвишава 100 м, а скоростта на огледалото не повече от 300 м / сек. В резултат на тези експерименти не отговарят на изискването на условие (4.5) и нямат доказателствена сила по отношение на квадратен практика зависимостта в U = с о (1 + U 2 / C O 2 ) 1/2 . Основният Причината за това е малка стойност на източник скорост.
@praktik:
--- Цитат --- Абсолютната или по-скоро Вселенска координатна система съществува, защото е частен случай на относителната - има избрана отправна точка и посоки спрямо Вселенското движение.
--- Край на цитат ---
И какво представлява тази абсолютна вселенска координатна система ? би могла да се върже такава система към ефира , и да се сметне за абсолютна , но тогава се пита , ефира ли се движи спрямо телата , или телата спрямо ефира. Тоест със или без наличието на ефир , движението и покоят са все така относителни .
Seeker:
Може!
Освен авторитети като Айнщайн и други популярни евреи, има и много други не толкова известни изследователи, например българинът Рангел Колесин, който е създал много стройна хипотеза относно развитието Вселената и структурата на ефира. Запознай се с този труд и тогава писанията на авторитетите ще ти изглеждат като историите от 1001 нощи.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия