Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
getca:
--- Цитат ---На коя част от кривата на мю съответства пика на тока в моите осцилограми?
--- Край на цитат ---
Би трябвало да е около максимума на проницаемостта, защото след това идва чупката на тока или зоната на насищане и спадане на u.
--- Цитат ---При твоята осцилограма двата пика не се ли дължат на използването на резонанс в управлението?
--- Край на цитат ---
Двата пика на изхода нямат нищо общо с резонанса в управлението, той служи само за връщане на част от енергията. Ако си забелязал говоря за праг на поява на изходно напрежение, което значи минимална индукция под този праг. Увеличавам плавно Кзап на управляващите импулси и в един момент лампата на изхода светва. Това го няма при трансформаторния ефект, там си е като при нормален импулсен преобразувател, плавно. Има едно понятие, магнитен вискозитет, което обяснява закъснението в появата на индукционния пик на изхода. На магнитните домени им трябва време за ориентация по потока, затова пиковете са малко след управляващия импулс. Същите пикове се получават без никакви резонанси с паралелно вързан диод и лампа за товар на управлаващата намотка.
Да продължа с умуването - наличието на полегат участък в токовата осцилограма показва, че си далече от зоната на насищане. Аз нагласям така работната точка, зададена от ПМ, че да бъда ва началото на тази зона или да избегна полегатия участък. Това зависи само от силата на полето на ПМ и ако го постигнеш трябва да се получат нещата. Вържи некъв мижав товар на изхода и пробвай да изкараш звънене или затихващи двуполярни трептения след управляващия импулс, това е ориентир за правилна работа на чудесията. Това е показано и в писанията на г-н Иванов, аз реално от там тръгнах и беше голям кеф като видях картината на екрана на осцилото. При натоварване остават само два разнополярни пика, които са с различна амплитуда, поради различните dФ/dt на идване и оттегляне на ПМ потока.
Струва ми се, че тоя огромен шунт изобщо не се насища достатъчно за да отклони потока на ПМ. За пример давам моя феритен шунт, който се насища с 7-8а/24в или 168-192Вт импулсна мощност, а масата му е смешна спрямо въпросното желязо.
В зоната на насищане няма промяна на потока или тя е много малка за да предизвика забележима индукция. Идеята ми беше, че ако ПМ потока не се отклонява, но шунтът се насища в някаква степен, ще се получи точно картината от твоите осцилограме или индукция на изхода предизвикана от част на управляващия магнитен поток и то по време на ненаситена сърцевина(полегатия участък на тока). Така работят пик-трафовете, които дават напрежителни импулси около нулата на синуса, а през останалото време част от сърцевината е наситена и Uизх~0.
Модел на магнитната верига не е лошо да се направи, чисто изчислително като начало. Има някаква програма за Windows, която показва визуално нещата, но не съм работил. Отделно не вярвам много на такива симулации, не че не са полезни понякога.
Поздрави... :)
varvarin:
Здравей,
Дали ти се намира някоя осцилограма без резонанс в управлението мисля че така ще ми е по лесно да си представя нещата. Аз разсъждавам така че при резонанс тока от еднополярен става двуполярен, което предизвиква появата на изходни импулси и при двата полупериода макар че през единия ключа не се отпушва. Когато управляваш шунта с еднополярен ток нещата са различни общо взето наистина при резонанс шунта работи по добре поради двуполярния ток същото се получава ако шунтовата намотка се управлява през двата полупериода така че потока в шунта да си сменя посоката. Това беше писано и от други колеги тука.
По въпроса за насищането мисля че се получава, защо иначе би се получила чупка в тока? А и аз работя на 220 волта с тази постановка импулса на тока е 5-6 ампера мисля. Честичко пада предпазителя на входа като сработи грешно тиристора. Мисля обаче че еднополярния ток подмагнитва шунта и това не му позволява да се размагнити напълно и да пусне потока на магнита обратно. Както казваш на домените им трябва време за преориентация. Прилагам едно клипче да видиш как се държи с резонанс на входа. Долната грама е тока на входа а горната напрежението на изхода.
Може ли да ми кажеш как определяш магнитите така че да докараш работната точка в началото на стръмния участък? По принцип има още и по ячки така че може да се подменят, притеснявам се да не напълним изходния магнитопровод. По въпроса за звънтенето как да ти кажа, моите наблюдения са че се получава на по високи честоти и с феритни магнитопроводи. То по принцип си го има и при ниски честоти но не може да го видиш понеже самото звънтене е с доста по висока честота. Мисля че без резонансен кръг на тази постановка няма да получим звънтене. Иначе съм виждал писанието на Валери, но съм си мислел че става дума за резонансен кръг (поне когато говорим за 50 херца). Полегатия участък в моята грама мисля се дължи на отместването на потока на магнита и после на връщането но може и да не е така. Във всеки случай без магнита на изхода няма нищо. Понеже тиристора се отпушва в максимума или около него имаме меко тръгване (сещаш се за преходния процес на трафовете където се ошашавих) и тока расте с по малка скорост. Ако отпуша тиристора в началото на синуса няма да е така и би трябвало да се получи бързо насищане както става и при обикновения траф. Затова питах мислиш ли че е така? Освен това мисля че отмествайки се потока на магнита ще индуктира едс която да запуши тиристора и по този начин ще получим идеалната обратна връзка - отместен поток запушен ключ. А той за да се върне извършва работа нали така каза Валери :) Това скоро ще го пробвам, жалко че пак трябва да кроя управлението на тиристора.
Идеята ми за модел на веригата е да си го направим сами а не да ползваме симулатор. След като е готово просто се сменят стойностите за магнитно съпротивление и се вижда при какви съотношения на параметрите на магнитопровода имаме максимална промяна на потока в изхода.
Поздрави!
getca:
Имам осцилограма от старото руско осцило с един канал, прикачвам я. Няма никакви резонанси, изходът е натоварен с някакви мощни резистори, а и тогава комутацията беше мижава. Съжалявам, че не съм снимал звъненето с малък товар или въобще без. Токът през шунта е еднополярен, грамите не са синхронизирани, но се вижда, че периодът е еднакъв. На всеки токов импулс отговарят два изходни с различна полярност. При резонанс в управлението се получава насищане в двете посоки и съответно 4бр. изходни импулси, като вторите два са по-слабички поради енергиините загуби.
Работната точка на шунта я докарвам с различни ПМ, като гледам осцилограмата на тока или пробвам силата на привличане между изходната и основната сърцевини да е минимална. Това последното при теб няма как да стане, затова осцилото трябва да е мерилото. В допълнение може да се регулира въздушна междина или да се окъси част от потока на ПМ. Прав си, че трябва да се внимава за насищане на основната сърцевина.
Опитвам се да си обясня защо при тебе има индукция с ПМ без насищане на шунта и си мисля, че ПМ потока при минаването си през шунтовата сърцевина избутва(???) част от управляващия поток към изхода, като при липса на магнити той се затваря само през шунтовата сърцевина(най-късия възможен път). Може би повлича, увлича, знам ли... ::)...флуидна аналогия някаква. Факт е обаче, че джаджата работи точно като пик-трансформатор, за който прикачвам картинка. Прикачвам и рисунка на Валери за управлението и звъненето на изхода, която не е точна, но демонстрира принципа.
varvarin:
Благодаря за осцилограмката и при тебе е така както си го представям. Според моите разбирания и твоята и моята отразяват един и същ процес. Ти управляваш с ключов транзистор и затова преминаването от положителния към отрицателния импулс е със скок. На практика при тебе потока на ПМ се връща много бързо поради внезапното прекъсване на тока. Аз управлявам с тиристор (в момента) и прехода е плавен понеже при отпушване в максимума следва спадане на синуса от мрежата. Тиристора се запушва когато тока стане нула, тока намалява плавно, на практика полегатата част вдясно съответства на връщане на енергия в мрежата. Ако управлявам с транзистор ще се получи същото както при тебе. При работата с феритни имах същите грами като тази която си пуснал даже в по предни постове където коментирахме момента на насищане съм рисувал по една такава. На твоята в момента ми се вижда че няма пълно насищане откъм захранване но нали ти така и каза че е в начален етап :) Ако настъпиш още малко с тока ще получиш същото разминаване което се получава и при мен то наистина прилича на работата на пик трансформатора за който не бях чувал в интерес на истината и ми стана интересно. С резонанса се получават 4 бр точно както казваш, то си е логично. Аз мисля че при мен този шунт се насища защото има два показатела за това - чупката в тока и спада на изходното напрежение. Когато шунта се насити напълно той няма какво повече да отклони и напрежението на изхода спада тъй като няма промяна в потока. Обаче съм съгласен че нещо не е както трябва. Може би има голяма дължина на силовата линия. Има огромна разлика дали тока през шунта е еднополярен или двуполярен. При еднополярен ток въпреки резонанса в изхода напрежението лесно се срива с товара. Ако тока е двуполярен натоварването не влияе толкова много върху изхода. Валери беше писал някъде за размагнитващи импулси май. А бе честно казано имам чувството че потока на магнита си седи а индукцията се дължи на управляващата намотка. При резонанс на входа обаче като че ли потока оживява. Ще направя опит с двуполярен ток без да използвам резонанс за да видя ефекта. Сега относно звъненето честно казано нямам идея как да стане на 50 херца без да има кондензатор някъде. Това е процес във верига с разпределени параметри, а бобината на изхода има доста по висока резонансна честота от 50 херца. По принцип този процес се получава при внезапно прекъсване на тока и на празен ход (без товар). Товара убива звънтенето и остава само индукцията. Иначе рисунката на Валери съм я гледал много пъти. Червеното идва от мрежата а синьото от магнитите :) Другия генератор на напрежение. А с кондензатор на изхода няма проблем става си точно така както е нарисувано ако честотата на резонанс е по висока от управляващата.
getca:
Дотук добре, имаме някакъв консенсус, затова продължавам с размишленията кое-как-защо. Върху прикачената осцилограма от мои опити съм се опитал да нарисувам кривата на магнитния поток в изходната сърцевина в идеализиран вид. Това е важно за да се разбере как работи или би трябвало да работи чудото. Ориентир ми е била индукцията на изхода и по обратния път съм пробвал да възстановя как би се изменял магнитния поток, който я предизвиква. Светло-пурпурно оцветената площ е изменението на потока по време на управляващия импулс, а синята площ е изменението му по време на самоиндукцията. Нещата могат да се обобщят сбито така:
- Шунтът плавно увеличава магнитното си съпротивление по време на управляващия импулс, като изтласква потока на ПМ към изхода. Скоростта на изменението му dФ/dt обаче е ниска и затова индукцията на изхода е слаба;
- След прекратяване на управляващия импулс шунтът бързо възстановява проводимостта си, потокът на ПМ се връща обратно през него, dФ/dt е високо и съответно пикът на Uизх е по-голям;
- Поради високата скорост на прекъсване на товарния ток, предизвикан от изходния индукционен пик се появява втори такъв или протича процес на самоиндукция, вследствие рязкото свиване на полето на изходната намотка. Това е подобно на прекъсването на тока в обратните импулсни преобразуватели.
Оттук могат да се направят интересни изводи за управлението и снемането на енергията. Засега спирам с писането, че може и да греша някъде.
Поздрави...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия