Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели

Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)

<< < (3/61) > >>

Тони:
 Бифлярката е много интересно нещо, навивай я плътно еднослойно няма индуктивност и може да генерира енергия при определени условия. В бифлярката протича в единия проводник ток в двете посоки, звучи глупаво но аз го твърдя. Друго интересно е присукване на 180 гр. в
една равнина, но е голяма играчка. Не съм правил експерименти с бифлярка в променливо магнитно поле а само в електростатично. Целта е да се получи стояща вълна. Тук проблема с реакцията на товара няма да го има.

Петър:
След като стана въпрос за бифлярка може ли някой да даде по подробни пояснения (или връзка )- как се навива(изчислява), приложение, предимства и недостатъци. След като няма индуктивност как се изчислява! За да не откриваме топлата вода!
Поздрави   

getca:
Здравейте... ;) Интересно става с тия бифилярки. Товарната намотка я навих като бифилярна, но не еднослойна, защото няма място. Може би това намалява ефекта донякъде. Въпреки всичко стабилността на изходното напрежение е по-добра и вече пали лампа с нажежаема жичка. Ще пробвам и с усукани проводници.
Замислих се какво става с енергията натрупана в сърцевината на шунта от насищането му. Ами тя не се използува въобще.  ??? Затова свързах през диод управляващата намотка към изходната и...без малко да изгори светодиода за индикация, свързан там. Фактически голяма част от енергията за насищане на шунта се изпраща в товара, а тя никак не е малка като част от общата. Другият начин е да се върне в захранването, но трябва допълнителна намотка на шунта и пак през диод.
Интересен е и моментът с пренасочване на магнитния поток. На практика се получава модулация тъй като шунта (магнитния ключ) не е идеален. Още не съм установил точната степен на насищане за максимално пренасочване на потока. Засега има приблизително линейна зависимост между тока на насищане и изходното напрежение. На шунта съм навил три еднопосочни намотки на трите клона на Ш-то. Установих и друго - по-голямата част от потока винаги се затваря по най-късия път и това е много важно за правилното конструиране на магнитната верига. Продължавам напред, макар и бааавничко... ;) :)

getca:
Ако магнита е в средата, двата пътя на потока ще са равни и той ще се разпредели равномерно между шунта и товарната намотка, което не ме устройва, тъй като изменението му ще бъде малко. Да речем от Ф/2 до Ф в най-добрия случай. За да се намали потока в товарната намотка ще трябва да се включи допълнително магнитно съпротивление във веригата - въздушна междина, която внася допълнителни загуби.
След разни опити установих, че цялата истина е май в шунта и начина му на насищане - скоростта и тока. Нещо тук ми убягва и затова ще се концентрирам в тази посока. Пък после ще умувам за конкретната магнитна верига на МЕГ-а. Имам разни идеи за получаване на знакопроменлив, а не само пулсиращ магнитен поток...Но това за в бъдеще... ;)
Вчера пробвах насищане на шунта с две противопосочно свързани намотки върху крайните рамена на Ш-то. Работи си, но иска изследване какво точно става. Продължавам да пиша за резултатите, добри или лоши... :)

getca:
Рано е да се говори за КПД или КОП, защото все още няма работеща както трябва конструкция. Сега съм вързал светодиод през грец и кондензатор на изхода за индикация. За товар използувам резистори и малка лампа с нажежаема жичка. Предполагам, че шунта работи с ниска ефективност и отклонява само малка част от потока на магнита. Блъсках си главата за това насищане и осъзнах, че тогава В и Ф почти не се променят, но имат максимални стойности. Сърцевината не може да поеме повече силови линии на полето. С увеличаване на Н от управляващата намотка се намалява проницаемостта, като В и Ф в шунта се запазват на макс. Ф=ВS, В=В(Н) и m=m(Н) при насищане и нелинейност на m. Тъй като В~конст. и S=конст. то и Фш~конст. Значи остава зависимостта m=m(Н), която е нелинейна. Н=4Пni/l и при определен брой навивки и дължина на силовата линия зависи единствено от тока i.
От тия бози дотук следва, че ако работната точка на шунта е близо до насищането с нарастването на управляващия ток може да се намали проницаемостта до степен да се отклони по-голямата част от потока на магнита през товарната намотка. Въпроса е колко да се увеличи тока, защото при насищане стръмността му нараства. Другия вариант е да се увеличат навивките на управляващата намотка, което ще ограничи работната честота...Трябва да се експериментира явно...Ако се направи ефективен шунт ще стане и МЕГ-а. Има ли мераклии да се включат... ??? :)

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия