Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива > Разлагане на водата
Електролизен апарат за заваряване с Браун газ
june1900:
И аз бих се опасявал, че вероятността да гръмне с 220V е по-голяма. Между искра и искра няма разлика при водорода и все ще гръмне, но с ток от мрежата е много по-вероятно някой от материалите да се стопи или да се разкапе и да създаде рисков фактор, отколкото ако играеш на дребно.
Аз също обаче много често съм склонен да разсъждавам "директно в готови варианти", така да кажа. Поставяйки се на твое място, емоционално, мога да разбера настроението, което те кара да си представяш нещата по този начин. На мен също "лабораторния" подход, който h2motor препоръчва, някак си ми е по-чужд на вътрешните навици.
Затова... когато аз знам, че разработката на дребно е по-разумната, но когато знам и че няма да имам достатъчно вдъхновение и мотивация да стигна до "готовия вариант" по дългия път... намирам утешение във вътрешната си дилема в модулния подход.
Този хъс, който имам, да разработвам неща... вместо да го влагам в рискован стремеж за постигане директно на "завършен вариант"... го влагам в модуларното измисляне.
За да не ми угасне хъса преди да съм си завършил заниманието... измислям го така, че да бъде модулно. Когато е модулно, всеки модул представлява разработка на дребно, но знаеш, че едновременно с това е и разработка на едро.
Планирам всяка разработка така, че да знам, че всички дребни, досадни, "лабораторни" междинни проверки са стъпки към "завършения вариант". Когато знам, че всяка отделна малка част не е просто за "проверка на концепцията", а е бъдеща част от голямото, която бързо с лекота ще сглобя в едно голямо нещо, след като имам достатъчно на брой проверени модулчета... вътрешно се чувствам удовлетворен, и така вдъхновението и хъса ми издържа повече време, и съм по-емоционално устойчив на преминаващите дни, без да загубя мотивация :)
Моето лично мнение е, да послушаш h2motor, като работиш с отделни единични клетки... следвайки по този начин препоръката на Майстора да работиш с по-малки тоци... но без да противоречиш на себе си, като за целта правиш всяка единична клетка като архитектурно удобен модул за лесно сглобяване с други. Не я прави сама за себе си, и няма да прахосаш потенциала на по-мащабното предприятие.
bugman:
--- Цитат на: Maistora52 в Април 16, 2017, 01:39:38 pm ---БъгМен - ентусиазмът ти е впечатляващ! - за което - Адмирации!
--- Край на цитат ---
;D Благодаря! Темата е интересна - заслужава го... ;)
--- Цитат на: Maistora52 в Април 16, 2017, 01:39:38 pm ---Има и голяма разлика между разработките на Ст.Майер и Юл Браун (Илия Велков)
Ако не можеш да ги намериш из мрежата или тук във Форума, кажи, ще си направя труда да кача тук всичко с което разполагам от/за тях двамата и разработките им.
--- Край на цитат ---
Целта, продължава да е Браун-газа..., така, че всичко по темата е важно. Намерил съм и прегледал и преглеждам много неща, надявам се да не съм пропуснал нещо, съществено, но за да съм сигурен - ще е добре да се запозная и с това, което разполагаш. :)
bugman:
june1900 - Много хубави и градивни мисли, които разбирам и споделям, но предвид, вечния проблем с времето - се налага да правя компромиси... Те понякога носят рискове... Понякога пък дават - адреналин... ;D
june1900:
Най-големият харч на време е липсата на посока.
Имай предвид, че ако решиш да подходиш модулно (правейки по една единична клетка и тествайки я с времето, без да се отклоняваш от в действителност големия мащаб на предприятието), това би означавало, че ще е по-лесно да правиш електролизер с разделени клетки, а не с общ електролит.
Така че избирайки този подход започва да се очертава посока, и освен това отговаря на едно от по-горните двоумения (за общия електролит).
Разрешават се и някои бъдещи проблеми. Например, модулния подход може в движение да разреши въпроси за донастройването, с които ще трябва в противен случай да се занимаваш после, защото ти дава повече контрол в течение на разработката.
Ето откъде ще спечелиш време. Сдобивайки се с посока и с повече контрол. А има една приказка, че без човек да спечели време, няма как да разполага с време.
Радико:
bugman
Твърдиш, че миг-маг апарата не те удовлетворява и за това ще пробваш със Браун-газ. Изхождайки от собственият си опит мисля, че разочарованието ти ще бъде още по голямо.
Не съм съвсем сигурен за причината, но забелязах, че при заварка с браун-газ стехиометрията на газа се губи и пламъка става доста окислителен и заварката за нищо не става - това е и причината да се заема да правя апарат който получава разделно кислорода от водорода.
За добра заварка е необходимо да се използва леко редуциращ а не окислителен пламък.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия