Понижаването на атм. налягане се дължи на издигане на приземния въздушен слой на по-голяма височина. Тогава започво приток на страничен въздух, който се стреми да запълни празнината, т.е. възниква вятър. Колкото по-бързо се издига въздухът (и съответно пада налягането) - толкова вятърът е по-силен.
Издигането на приземните въздушни маси може да се дължи на различни фактори - температурен контраст м/у две маси (често с различен процент влажност), възникване на струйно течение във височина, прегряване на земната повърхност от Слънцето... като тези фактори са взаимосвързани. Едва след падане на налягането започва адиабатно разширяване и кондензация, т.е. бурите и циклоните не са причина за спадане налягането, а следствие. Макар, че след първоначалното формиране, възниква положителна обратна връзка и взаимоусилване на процесите.
Циклоните са системи с център на ниско атм. налягане и въртене обратно на ч.с. (гледано отгоре) в Северното полукълбо, а антициклоните имат център с високо налягане и въртене по ч.с. При последните процесите са противоположни спрямо циклоните - при тях от височина се спускат хладни/студени (в зависимост от сезона) маси, които натискат надолу и съответно налягането расте. Въздухът се сгъстява и кондензация обикновено липсва, освен по разни повърхности или при висока влажност с формиране на мъгла или ниска инверсионна слоеста облачност. През студеното полугодие те благоприятстват за най-големи температурни спадове в нощните и сутрешни часове с образуване на инверсии (топло горе и студено при земята).
А относно Земята и Луната само вмъквам изречение за размисъл... Когато едно тяло хвърля сянка върху друго, то не му отдава никаква енергия по този начин
