А къде точно в скалата на радиочестотите се намират звуковите вълни.
просто това са различни по природа неща, не можеш да ги мериш със един аршин.
За фундаментална представа на динамиката на движението на вълните трябва да се върнем в основата на това как се дефинира вълново движение. Какво е напречна и надлъжна вълна и основната представата за медиума в която те проявяват своята динмаика.
Интересно е, че запърви път надлъжните вълни, асоциирани със светлинните ((ди)електромагнитните), се споменава от Френския физик Августин-Джиин Фрезнел където той постулира, че има надлъжен ефект на светлинната вълна (тогава, 50-ина години преди Максуел, (ди)елетромагнитние вълни не са били дефинирани/познани като такива), но той се разпространява почти мигновенно и така няама начин да се измери, и така в позследващите изследвания това остава настрана и изчезва от полезрението на изследователите, предполагамено защото го приемат присъщо на концепцията за Етера.
Понеже това са фудаментални понятия, които изискват своето разбиране, е добре да си представим нагеледен експеримент, осезаем с нашите ежедневни сетива.
Представете си метлен прът дълъг 10-тина метра закрепен от двата си края на масивни колони сотящи на някаква основа, излизайки в двата края, макло след колоните, така че е достатъчно да се нанесе удар (по надлъжената му ос) само върху него без да се засягат колоните. Масата на този метален прът е пренебрежимо малка в сравнене с масата на колоните и основата на която е закрепен (това условие е необходимо само за по-релано онагледяване на конструкцията, както ще се разбере от динамикта на опита). За целата на експеримента си представете, че цялата тази конструкция е в безтегловност, в противен случей металния прът ще изпитва напреганатост (огъване) на база на собствената си тежест, както и че дъмпинг ( затихване ) фактор на средата в която металния прът се намира е сравнително малък (това е необходимо условие за нагледна проява на динамиката на експеримента).
Първа фаза:
Нанесете един удар, в единя карй на този прът, надлъжно ориентиран по неговата ос. Вибрацията на този удар е осезаема след пренебрежимо кратък (в сравние с нашите усещания) период от време на другия край на пръта, тоест тя се придвижва, за определен (сравнително кратък) период от време по структурата на самия метален прът. Сега си преставете че тази надлъжна вълна (сравнена с цялостната динамаика на движение на пръта) няма къде да се отдаде след достигането на срещуположния край на този прът. За тази цел, на този умствен експеримент, трябва да поставим условност, че подпорите които държат пръта не поемат тази вибрационна енергия която създаваме с нашите удари, и че тя оства изцяло,
или поне голяма част от нея, и се проявява само като енергия на маталния прът (нашата затворена механо динамична система). Така, енеригята на този удар се рефлектира обратно до края където сме нанесли удара, където отново се рефлектира към другия край на металния прът, и така докато самата вибрация се отдаде на обкражаващата среда на пръта (в зависимост от фактора на затихване/дъмпинг), чрез напречни вобрационни движения, които обаче, в случея само на един удар, са незабележими с просто око (нашия измервателен апарат).
Втора фаза:
Започвате да нанасяте ритмични удари (периода няма заначение, с тази условност че времето до следващият удар е по-малко от времето необходимо за разсейваето на енергията не предишния, в обкръжаващата на пръта среда), по същият начин както във първата фаза на експеримента и при съшите условности. Това което започва да се забелязва след определени период от време е, че металния прът ще започне да проявява забележимо напречно изместване, или напречи вълни, които всъщност са вдимо проявление на енергииното натрупване от надлъжните при такава затвореност на динамичната система. В зависимост от предиодичността на нанасяне на урарите и дължината на пръта както и имепданса на структурността и динамиката на системата, ще се проявят нодални характеристики или така наречените стоящи (напречни) вълни, които ние лесно може да видим и да измерим тъй като в този експеримент измервателните ни уреди са линеен метър и очния ни апрат.
Забележете какво се получава. С нашите "измервателен уреди" ние само може да измерим появлението на напречната вълна, и въпрки че ние предизвикваме динамиката на движение в системата, и нашето разбиране за движението на вибрацията, с тези уреди (и така поставените физичеси пареметри на експеримента), ние не може да измерим надлъжната вълна, поради нейна несравнимо бърза динамика на проявление сравнена с нашите възприятия (това което Фрезнел постулриа). Единсвено (в първоначалния момент може да я усетим) може да си я предствим, математически характеризираме, и измерим (коствено) нейното натрупване като (осезаема за нас) напречна вълна, и забележете, че това е възможно само когато ние имаме представата за изолираността на металния прът (затвореност) от останалата част на системата, както и за началото и края на импресването на тези надлъжни вибрации върху него.
