Същност на гравитацията

[epwpixieq-1]

Когато луната минава над определена зона на земята, там нейното гравитационно влияние се увеличава и се получава прилив.

Коментара има същност но изобразява неточна динамика на взаимодеиствието на небесните тела. За да се разбере процеса е добре да се прочете статията на Тесла отностно въртенето на Луната публкувана през 1919г в "Елетрически Експериментатор". (тук: https://teslauniverse.com/nikola-tesla/articles/moons-rotation , и тук: http://193.251.6.244/nikolatesla/documents/1919_moon2.pdf ). В статията този въпрос е дериватвино засегнат, в цел преследване на по-интересния, и завоалиран въпрос, по отношение на "въртенето" на Луната около оста си. Публикацията прекрасно израява елегантността на мисълта на Тесла както и неговите фуднаментални физико-математически аргументи, както и реален експеримент, защитаващ тезата му.
На кратко, Тесла представя динамиката която се получава от това, че Луната и Земята имат общ гравитационнен център (предствете си че техните геометрични центрове, предполагаемо съвпадаши с техните гравитационни такива, се намират разположени на една обтегната нишка с краища тези центрове) който се намира на 3/4 нагоре (по радиуса) от гравитационния и център на Земята. Или семи-нагледно:
Гцл---Рл------------Рз--Гцдс---Гцз
Гц(л,з): гравитационнен център (л:луна, з:земя)
Р(л,з): радус (л:луна, з:земя)
Гцдс: грвитационнен център динамичната система (Луна-Земя)
--: изразява метрично разтояние, но не според мащаби

Така в тази динамична система Гцдс се движи по една орбита вътрешна за земята (1/4 радиуса от повърхността), предполагаемо с (леки) надлъжни и напречни колебателни движения (около тази вътрешна орбита), и имайки това в предвид, може вече лесно да си представим динамиката на движещтата сила на приливите (и отливите). Просто водната маса мигрира, така изразено, към повърхнстта на Земята която е моментно по-близко да този Гцдс.

В по горни коментари беше засегнат въпроса как топенето на ледове може да се отрази на движението на Земята. Имайки в предвид горната динамика може да се види как (определеното количество) вода вече преминала в една по-свободно движеща се флуидна маса ще бъде повляно по-силно от тази динамика и самото и нарастване, взето в отношение (на нарасване),към останалата, предишно движеща се, флудина маса, под това влияние, ще определи процента на динамично отклонение от вече установеното динамично равновесие в тази сложна система.

Но на точно обратната страна на Земята отново се получава прилив. Там вече се дължи на екранирането на лунната гравитация от земята.

Ще ми бъде интересно да се посочат източници за тази теза.

В допълнение, по темата, няколко от предишните коментари засягат инерцията като явление. За колегите интересуващи се по темата бих препоръчал статия публикувана през 1896г. в "Електрически свят". Там се постулира интересната хипотеза как инерцията е дериватва на динамиката от рекурсивното взаимодествие на диелектричното и магнитните полета, произлизаща от тяло което има относително движение
("An Electromagnetic Theory of the Inertia of Matter",  p. 672  "The Electrical World", Vol. XXVII , June 6, 1896.):
https://books.google.com/books?id=yglRAAAAYAAJ&pg=PA669&lpg=PA669&dq=An+Electromagnetic+Theory+of+the+Inertia+of+Matter&source=bl&ots=HiTwjxmJ4O&sig=j3zCvMfiGt7FFd3wwr2mgynzdmM&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwj3qLuZrPbKAhXFHB4KHWqUAyQQ6AEIHDAA#v=onepage&q=An%20Electromagnetic%20Theory%20of%20the%20Inertia%20of%20Matter&f=false

[edin]

Ето ги два факта. Първия е че луната, със своята гравитация, предизвиква движение на колосални водни маси, но не може да премести лазерен лъч, щото явно това е слаба гравитация. Втори факт. Две черни дупки, преместват лазерен лъч, с мощната си гравитация, но на водата на планетата ни нещо не и пука. Ако черните дупки, местят толкова малка маса, като светлината на лазера, то при този космически импулс, ние трябваше да излетим във въздуха или да се забием в земята, но явно освен двата лазера, никой друг не е повлиян, от "мощната" гравитационна вълна на две черни дупки.
Страхотна стъкмистика, но онези милиарди долари, трябва да се оправдаят някак си.

[Радико]

edin Нещо погрешно схващаш нещата луната също мести лазерите и то милиони пъти повече, обаче ги мести прекалено бавно за да се получи разлика между лазерите. Тоест действа като постоянен магнит, докато с тези детектори се търсят промени в силата на гравитацията с по-голяма честота.

[Аtos]

Като изключим тези две неща, аз не виждам нищо епохално: Измерено е всъщност изменение на интензитета на гравитационното поле. Същите тези "гравитационни вълни" които съществуват от милиарди години и всеки от нас усеща една такава на всеки 6 часа.

С това съм съгласен.
А и тук е точно така - водата, надигната/засмукана в тази зона се поддържа от центробежната сила по целия "пръстен" на земната зона.

 Под влиянието на лунната гравитация водната и почвената повърхност се повдигат, но същото явление се получава и на точно обратната страна на земята. Гравитацията действа само на привличане и няма логика на срещуположната на луната страна да има прилив, остава възможността Земята да екранира лунната гравитация и там да действа само земната и центробежните сили от въртенето.

Но тук:

 В сравнение с гравитацията на тези черни дупки, земната е нищожна, но все пак явлението съществува и може да бъде измерено чрез изменение на пространството (обема на водата и земята, които се повдигат).

Няма изменение на самото пространство (поне не и в измерим мащаб), просто имаме материя, която се измества в (непромененото) пространство.
При самите черни дупки са вече други нещата, там би следвало да има удвояване, не екраниране на гравитацията.
Представи си не една, а две прахосмукачки, приближи им краищата на маркучите на 1-2 см...няма да се "екранират", само ще се измести посоката/вихъра на засмукване, но в никакъв случай "смученето" няма да е по-слабо!
При черните дупки наистина има изкривяване/усукване на пространството, знам, че е трудно да си го представи човек!

Ето ги два факта. Първия е че луната, със своята гравитация, предизвиква движение на колосални водни маси, но не може да премести лазерен лъч, щото явно това е слаба гравитация. Втори факт. Две черни дупки, преместват лазерен лъч, с мощната си гравитация, но на водата на планетата ни нещо не и пука. Ако черните дупки, местят толкова малка маса, като светлината на лазера, то при този космически импулс, ние трябваше да излетим във въздуха или да се забием в земята, но явно освен двата лазера, никой друг не е повлиян, от "мощната" гравитационна вълна на две черни дупки.
Страхотна стъкмистика, но онези милиарди долари, трябва да се оправдаят някак си.

Стъкмистика е, съгласен съм, но "местенето на лазер" не е реално, защото се измества средата в която се движи, не самия лазер! Лазерът се движи ПРАВОЛИНЕЙНО В ПРОСТРАНСТВОТО! Огъни това пространство и той ще го следва!
Всеки от вас знае как светлината се движи по оптично влакно (моментната и среда на разпространение), колкото и да го огънем, значи ли това, че някаква свръхсила я измества? Или силата на пръстите ви е по-голяма от тази на черна дупка?

[Радико]

Колеги не ви ли е срам бе, това за приливите и отливите се учи в седми клас по география. Стига спекулации, в учебника е обяснено много добре.

[Аtos]

Срам ни е, ама...търпим
Я си представи, че и за това са ни излъгали

[Иван Димов]

   Bat_Vanko, това за приливите и отливите вярно ли е? Аз си мислих, че откъм Луната имаме прилив, а от другата страна е отлив. Ако е така както ти казваш, то това би бил някакъв парадокс. Нека който има достоверни данни да ги даде, желателно и с някаква рисунка за онагледяване.
   А сега ще ви предложа един пример, аналогичен на гравитация. Представете си, че чакате на автобусна спирка, държейки голяма плоскост от дърво или пластмаса. Ако покрай вас с голяма скорост профучи автобус или камион, непременно ще усетите тласъци в посока перпендикулярна на пътя. Това е така, защото зад бързо движещото се превозно средство се формира зона с понижено налягане, която засмуква и завихря въздух към себе си. Не изключвам възможността подобни явления да стават и в космоса, защото явно е, че материята си взаимодейства с ефира.

[Радико]

Абсолютно вярно е и има елементарно обяснение, предизвиква го центробежната сила предизвикана от това че не се върти Луната около Земята, а двете се въртят като във валс около точката на общата маса.
Колегата epwpixieq-1 го обясни вече но трябва малко да се замислиш върху обясненията му че с тези букви и тирета не е ясно изразено. Е това, че не е ясно въобще не значи, че не е правилно. Ако и сега не си го разбрал ще драсна една скица на пайнт

[edin]

Честно и аз не знаех, това което Bat_Vanko написа, но не ми се е налагало да го търся.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8

Причината за тяхната поява са различните стойности на гравитационното поле в противоположните части на Земята. Тази страна на Земята, която е по-близко до Луната се притегля с по-голяма сила от отдалечената от Луната страна. Земята се завърта около оста си веднъж в денонощието, следователно всяка точка от планетата преминава два пъти през прилив и два пъти през отлив за 24 часа или на всеки 6 часа се редуват приливи и отливи. За да сме съвсем точни, те се редуват през около 24 часа и 50 минути, синодалният цикъл на Луната.

[ndm]

За да сме съвсем точни, те се редуват през около 24 часа и 50 минути, синодалният цикъл на Луната.

Да точно така е щом светейшият синод е благословил, как на господа ще противоречим. Ама и таз луна изглежда на господа се подчинява, с лекота вдига, хайде да кажем индийския океан с половин метър, но нашето море, не го мърда и с един пръст. А пък аз като чух че такива работи може да прави таз луна синодално, си налях чашата наполовина и още чакам да ми я повдигне с поне едно хоризонтално пръстче.

[edin]

Можеш ли да познаеш от първи път, защо е така? А наздраве!

[Радико]

Ето ви и картинката остроумници
Системата Земя-Луна се върти около точката посочена със стрелката, което кара водата в най-отдалечената точка да се опитва да се отдели от Земята. Причината е тривиалната центробежна сила, а в най-вътрешната точка отдалечаването е причинено от притеглянето на Луната директно, във външната точка ефектът се явява индиректен - Луната причинява замятане на Земята и това замятане се опитва да изхвърли водата навън, но понеже скоростта и съответно центробежните сили не достигат, се получават само приливи. А думата прилив идва от преливане. В Черно Море няма приливи и отливи, защото няма от къде да се прелее водата.
П.П. Както споменах по-горе, на това пишат оценки по география в 7 клас. Аз оценявам написаното до тук от мен за оценка "4". Който не го е и разбрал, моля да се замисли за собствената си оценка.

А каква оценка по правопис имаше в 5-ти клас? Вече трудно издържам да ти поправям по 20 грешки на пост/А/

[epwpixieq-1]

Ето ви и картинката остроумници
Системата земя луна се върти около точката посочена със стрелката

Само една малка забележка тук. Точката се намира на 1/4 (Земен радиус) под повърхността  на Земята, а не извън нея. Това може да се изчисили, като се вземат масите на Земята и Луната и разстоянието между тях. Така показан, гравитационният център на динамичната система би бил възможен, ако относително Луната имаше по-голяма маса, или съответно, Земята по-малка.

а двете се въртят като във валс около точката на общата маса.

И тази точка, на гравитация на динамичната система, си има собствена динамична трекатория, и се движи (използвайки метафората в цитата) като във валс, само че в три измерното пространство, около тази динамична треактория.

Съжалявам ако тиренцата не са били достатъчно образни, но все пак очаквах, в допълнение на елементарната образност, колегите, четейки написаното, да се замислят и върху динамиката на процеса.

Както вече споменах, това е публикувано от Тесла през 1919 г. по отношение, на една доста оспорвана (и неразбрана) динамика, на това дали "въртенето" на Луната около оста си притежава инерционен момент. В тази статия, Тесла доказва математически и експериментално, че ТОЗИ инерционен момент е нулев. И тогава, както и сега, той се сблъсква с тотално неразбиране на голяма част от съвременниците си по отношение на динамичните процеси в системи, явяващи се съвкупност от едновременно дейставщи сили. Интересното е, че тази неспособност на хората да визуализират динамиката на процесите в голяма степен е препятствие пред разбирането на силите в природата и предполагаемо е корена на това, да се концептуализират (предполагаемо материални) частици като резултати при обясняването на динамика на сили произлизащи от флуидни процеси.

[Bat_Vanko]

Драги ми Радико. Признавам си че явно не съм бил в часа когато са преподавали за приливите и отливите. Но все пак нещо ме глождеше и реших да проуча нещата в мрежата, и открих следните интересни факти:
1.   Гл.ас. д-р Елисавета Марекова от Пловдивски университет, дисциплина „Физика на земята” твърди, че приливи и отливи има само един път в денонощието. Източник http://web.uni-plovdiv.bg/eligeo/Physics%20of%20the%20Earth/2_lecture%20-%20gravity.pdf .
2.   ТУ София, катедра „физика”, мисля че автора е някой си Попов, твърди че тъй като всяко тяло пада по посока на гравитацията, от страната на луната пада по-силно, а от обратната страна понеже силата на привличане е по-малка и телата падат с по-малко ускорение отново се получава прилив. Източник http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/I%20chast/2%20zadachi-eseta/31%20prilivi%20i%20otlivi.pdf .
Всичко това ме накара да направя едни бързи сметки, за да се види защо тази тема е нещо не ясна или избягвана и се получиха следните резултати:
Луна: Среден радиус на обиколка – 384 400 км;
         Маса – 7,35 . 10 ²² кг;
         Период на въртене – 27.3 дни
Земя:Екваториален диаметър – 12756 км;
     Маса – 5,97 . 10 ²⁴ кг;
     Скорост на въртене на екватора – 465 м/sec;
     Общ център на системата Земя-Луна – намира се на 4700 км от центъра на земята
Гравитационна сила упражнявана върху Земята от Луната върху маса 1 кг:
   В най - близката  до Луната точка – 34,3 mgr;
   В противоположната точка на Земята – 32,1 mgr;
Центробежна сила причинена от въртенето около общият център:
   В най - близката  до Луната точка – 2,96 mgr;
   В противоположната точка на Земята – 19,6 mgr;
Центробежната сила причинена от въртенето на Земята около своята ос е равномерно разпределена по цялата периферия и не създава приливи и отливи. Затова не я взимам предвид при крайните изчисления.
   Сумарната сила на привличане на Земята на маса 1 кг разположена от към страната на Луната е 37,3 mgr и е в посока към Луната (прилив).
   Сумарната сила на привличане на Земята на маса 1 кг разположена на обратната страна  е 12,46 mgr и отново е в посока към Луната (отлив). Тъй като силата на привличане от страна Луната превишава силата причиняваща центробежни сили при въртенето около общият център е по-голяма би следвало от обратната страна за Земята да има отлив (като твърди гл.ас Марекова), а реално съществува прилив.
Може би тезата за екраниране на гравитацията от голяма маса не е толкова несъстоятелна!

[Bat_Vanko]

Гравитацията казват била "консервативна" сила. Енергията получена от нея зависи само от началното и крайното положение на тялото а не и от начина по който става придвижването. С други думи ако едно тяло набира кинетична енергия ускорявайки се от гравитацията, то е вярно и обратното - трябва да му бъде придадена външна енергия за да се освободи от нея.
Е как тогава ще се обясни явлението "гравитационна прашка" - начин на ускоряване на изкуствените спътници.