Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива > Електромобили

Автомобилът на Chobi

<< < (86/141) > >>

juliang:
Приемаме, че имаме консуматор който има съпротивление 1 ом. Във веригата подаваме синусоидално напрежение 10 волта. Слагаме схема, която "накъсва" синусоидата на 10 равни парчета и ползва само 25% от парчето. Т.е. ползваме импулси.
Сега гледаме следната картинка:

червеното е времето, когато взимаме енергия.
При импулс No 3 и импулс No 7 нещата са като по книжките - 10 волта, 1 ампер -> 10 вата. Обаче колко че получим в импулс 1, 5 и 9? Там напрежението е ... 2-3 волта. По закона на Ома и тока ще пада заедно с напрежението, демек мощността на тия импулси ще намалява с квадрата на напрежението. От импулси 1,5 и 9 ще приберем 1/9 от 10 вата, или около 1 ват. А в "дупките" между импулсите няма да сваляме нищо...
Та ... колко ще получим на края на изхода от импулсите? Така като гледам... няма и 10% от това, което бихме получили ако ползваме цялата синусоида.

По подобен начин стои и въпроса с използването на прав ток, накъсан на импулси:

В импулси 1,2,5,6,9,10 ще прибираме по 1 ват, обаче в 3,4,7,8,11 ... няма да прибираме нищо. Тия импулси ще "удрят" на празно място, където напрежението ще е 0. Толкова ще прибираме и от "дупката" между 2 импулса, дори когато входния импулс е активен. Колко ще взимаме от "дупката" между импулс 1 и 2? Ми ... нищо.
И още - откъде ще вземем енергия да задържим системата между края на импулс 2 и началото на импулс 5? Айде... между 1 и 2 ще стигне, ма след края на 2 ... ще стигне до 3, а там няма да получим нищо, щот няма нищо на входа.
И кое ще е по-ефективното? Да си дърпаме по 1 ампер винаги когато ни е на разположение, или само от време на време?
Ще кажете "ма ние ще дърпаме по повече от 1 ампер по време на импулса, ще го зареждаме в кондензатори, от които ще сваляме после по 1 ампер." Начи  че ще дръпнете 10 ампера за 1 секунда, и ще отдавате по 1 ампер в продължение на 10 секунди. Тоест ще дръпнете 100 вата за 1 секунда, и ще отдавате по 10 вата 10 секунди... Ами двете количества енергия са абсолютно еднакви - ще теглите 100 ватсекунди (100* 1) и ще отдавате 100 ватсекунди (10*10).
Ако някой ми каже смислен повод това цялото нещо да се прави.... аз лично не намирам.

Аtos:
Радико, изтрепа ни с тоя цитат ;D ;D ;D

Първото и последното изречение направо къртят...

mito_kupona:
Ето схемата на DC/DC конвертора коригирана, както обещах, която може да се използва, като формировател на импулси в устройството на Chobi, в този вид работи. Индуктивността е 200 микрохенри, седем навивки с три жила проводник 0,8 мм2, ферита 23-13-8 мм, не му знам магнитната проницаемост. С променливия резистор RT се регулира честотата, която на фабричния конвертор е 90 KHz. С потенциометрите Р2 и Р3 се регулира тока през транзистора, а с Р1 напрежението на изхода. Т1 е смд и е с маркировка J3, но аз го замених с 2N2222, но може да се използват и други подобни BC547, 2SC945. При избор на мощния полевик трябва да се има в предвид съпротивлението RDS на транзистора, защото ако се различава много от оригиналния, трябва да се промени стойността на RS, за да може да се регулира тока през транзистора в нужните граници. При промяна на стойностите на резисторите R5, R6 и потенциометъра Р1 може да се повиши стойността на изходното напрежение, но тогава трябва да се използва, като D1 диод поне за 600V и да се подмени кондензатора на изхода с друг поне до 450V. При така дадените стойности на елементите изходното напрежение е 32V. Схемата е идентична с тази на Chobi.
     За по-добра работа мощния транзистор може да се отдели с оптичен драйвер или с трансформатор галванично, но това вече е въпрос на схемно решение. Схемата съм коригирал с програмата Paint и не изглежда много добре, та ако някой може и иска, може да е начертае по-добре. Аз нямам време да се занимавам с такива работи.

mi68:
Здравейте,
За да се пристъпи към реализиране на идеята с трансформатори според мен отлично трябва да се знае принципа.  За това ще се спра на него.
Идеята е да се ползва поляризиран ток открит от М. Фарадей, във фаради се мери капацитет. Този ток от Дж. Максуел се нарича ток на разместване. Такъв ток се постига с потенциал или еднопроводна верига. Разглеждам една теоретична схема как ще се постигне с два ключа, лампа, вакумен диод и анодна батерия.
Първи момент ключ едно се включва и подава напрежение към диода, тока на разместване или потенциала размества електроните и те тръгват към анода. Преди да стигнат анода ключа едно се изключва, електроните се движат по инерция към анода, за това се включва лампа чрез ключ две, между катод и анод. Ускорените електрони протичат през нея.
Токът на проводимост през лампата не е от ток на проводимост на анодна батерия, а трансформиран ток на разместване. От анодната батерия не черпим ток на проводимост, само потенциал или ток на разместване. При повторение на процеса нещата се повтарят, с повишение на честотата нещата стават по осезаеми.
Същият ефект има при ТТ или при Чоби. Тук вместо диод се ползва тороидален трансформатор. Тук при подаване на напрежение, ток на разместване, тока на проводимост не може да нарасне бързо заради явлението самоиндукция. При прекъсване на напрежението, поляризиран ток, заради инертността и самоиндукцията, имаме ток на проводимост, без да имаме ток на проводимост от акумулатора.
Така с импулси или сечене на времето имаме разделяне на двойния процес на два единични и СЕ.
Прикачвам схема с вакумна диодна лампа, също и с триодна лампа. При триодната лампа имаме един ключ и ниско напрежение примерно 12В. Електроните ускорени от решетката, преминават през нея и стигат анода, сложил съм кондензатор за форсиране на процеса. Това може защото товар и управление са разделени.
 Да го направим грамотно!

ppipilica:
Леле, имаш ли на идея за колко време електроните прелитат 4-5 милиметра от катода до анода.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия