Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити

енергия за всички

<< < (3/6) > >>

дракон13:
Години преди тези демонстрации липсата на адекватни научни обяснения на феномена принудили д-р Мъри да се впусне в изследвания. Подготовката на дисертацията му изисквала доста богата лична библиотека, която започнал постепенно да събира. Междувременно си осигурил няколко редки издания върху радиоактивността, публикувани около половин век по-рано. В тях били изложени теориите на Тесла и д-р Гюстав льо Бон, които писали доста обширно по темата.
Теорията на Тесла за радиоактивността никога не е била оценена по достойнство, независимо от факта, че той бил първият, който успял да покаже съществуването на космическите лъчи. Когато след известен период на усилени проучвания Тесла обявил откритието си, станал обект на подигравки и нападки от страна на цялата американска научна общност. Но много преди изследванията на Хенри Бекерел и Мария Кюри в областта на радиоактивността, Тесла издигнал идеята, че материята спонтанно се превръща в енергия. Този процес, твърдял той, е вечен. Цялата материя се пронизва, бомбардира и дезинтегрира от постоянен външен поток „космически лъчи“. Процесът осезаемо се засилвал през деня, защото според Тесла тези лъчи идвали от Слънцето. Те притежавали невероятно голям електрически потенциал.
Тесла споменава потенциали, надхвърлящи „сто милиона волта“ и твърди, че ги е измерил със „специални“ детектори. Възможно е да става въпрос за детектори от селений или вакуумни лампи като използваните в патентите му за радиоприемници. Заредените частици непрекъснато бомбардират всички материали и благодарение на това можела да се наблюдава радиоактивността. Тесла твърдял, че цялата материя се намира в състояние на постоянен разпад. Най-плътните метали най-лесно се идентифицират като „радиоактивни“, защото представляват „по-добри мишени“. Радиоактивността според тази гледна точка е манифестация на външно въздействие. Тесла твърдял, че истинският източник на радиоактивността се намира вън, а не вътре в материята. И че той е именно тези лъчи, идващи „от космическото пространство“.
Тесла определя космическите лъчи като подобно на светлината лъчение с огромна проникваща мощ. Те нямат нищо общо с обикновените космически лъчи, открити от Гокел (1910), Хес (1912), Кьолхорстер (1913) или Робърт Миликан (1925). Тесла смятал, че това подобно на светлината лъчение е най-сериозният източник на енергия за реално приложение. Според него енергията му многократно надхвърля тази на „частиците“ на космическите лъчи.
Когато Мъри прочел тези идеи, като че ли попаднал на част от пъзела, който досега му се изплъзвал. Един друг изследовател и съвременник на Тесла развил теорията за радиоактивността като „външното бомбардиране“ и привел експериментални доказателства. Белгийският физик Гюстав льо Бон изучавал с особен интерес ултравиолетовите лъчи и радиоактивността. Експериментите му го довели до заключението, че енергийното бомбардиране е пряк причинител на радиоактивността и това му давало възможност да и влияе. Успял да намали радиоактивността на някои материали чрез прости физически манипулации. Нагряването например чувствително забавяло радиоактивното разпадане на радиевия хлорид — нещо, смятано от физиците за невъзможно.
При опитите си Льо Бон нагрявал радия до червено. Всеки път се наблюдавало едно и също намаляване на радиоактивното излъчване. Льо Бон открил, че е в състояние да изолира радиоактивния агент в решетката на радия — блестяща газообразна „еманация“, която можела да се кондензира в течен въздух. Вследствие на това радият се денатурирал, но ставал отново активен, когато се изложи на въздействието на бомбардиращи лъчи. След загряването били нужни двадесет дни, за да може радиоактивността му да достигне максимума си.
Д-р Льо Бон бил смаян до дъното на душата си, когато колегите му заявили, че „радиоактивното разпадане е неизменно“, с което буквално преиначавали фактите за сметка на теорията. Много добре разбрал докъде ще доведе в крайна сметка погрешната им логика, когато за източник на радиоактивността била посочена „вътрешната нестабилност“ на елементите. Като се отделяли още повече от теорията за външната енергия, те на практика губели много повече, отколкото си представяли.
Льо Бон възразил, когато физиците започнали да отделят тежките метали като „единствените“ радиоактивни елементи — та нали вече недвусмислено показал, че „цялата материя е в една или друга степен радиоактивна“. Той е първият, писал за преобразуването на обикновената материя в лъчи — процес, който смятал за постоянен. Показал, че лъчението от обикновената материя може да се измери. Льо Бон заявил, че причината цялата материя спонтанно да излъчва не се дължи на това, че е замърсена с тежки радиоактивни елементи, а защото е подложена на бомбардиране от външни лъчи с особени свойства.
Това постоянно бомбардиране от външния източник водело до постоянно освобождаване или „излъчване“ на енергия. Тъй като разпадането на материята се получавало под въздействието на фокусирана слънчева светлина, той отначало посочил за причина някакъв специален фотоелектрически ефект. Впоследствие обаче решил, че при този процес ядрата се дезинтегрират, което наложило търсенето на нов и „разширен“ фотоелектрически ефект.
Разпадането на материята и превръщането й в енергия били описани в няколко труда на Льо Бон. Той говори за процес на конверсия, който може да бъде наречен единствено „фото ядрен“. Изказал предположението, че фото ядрени реакции се извършват във всяка материя, осветявана от слънцето. Самата светлина била в състояние да превърне обикновената материя в енергия. Излагането на фокусирана слънчева светлина можело нагледно да превърне някои леки метали в „енергийни еманации“.
Льо Бон открил онази част от слънчевия спектър, която първа проявила преобразователна способност — крайната част на ултравиолетовите лъчи. По време на експериментите си той насочвал силно фокусирана слънчева светлина върху метални плочи и в резултат се появявала забележително силна електростатична радиоактивност. На естественият процес на радиоактивност у всички материали преминавал без помощта на експериментатори. Коя била онази част от слънчевия спектър, която би могла непрекъснато да бомбардира материята и да предизвика наблюдаваната радиоактивност у всички метали?
Льо Бон заявил, че съществува невидима и силно проникваща част от слънчевия спектър, чиято мощ е в състояние да прониже и жилищни сгради. Тази част се намирала извън видимия спектър, след ултравиолетовите лъчи. С помощта на специални чувствителни емулсии Льо Бон демонстрирал уникалната същност на тези загадъчни лъчи. Той показал, че може да прави панорамни снимки направо през стените на лабораторията си. Льо Бон разграничавал тези лъчи от обикновените инфрачервени лъчи. Наричал ги „тъмна светлина“, идентифицирайки я с луминесценцията на од на Райхенбах. „Тъмната светлина“ според него е част от слънчевия спектър, който може да проникне във всяка материя и да я дезинтегрира.

Аtos:
Устройствата на Стъбълфийлд са един вид "смукатели" на студено електричество, което е аналог на "ЗЕМЕН ЕТЕР" (оргон), затова, като всички оргонни устройства му трябва време да се "разгърне" в потенциала си, образувайки поле, чрез което се насища "приемника" с енергия!
Принципът е подобен на този при клетката на Джо, само че Джо използва нещо като "мобилен" вариант-черпи оргонен ток от пространството, докато Стъбълфийлд го прави статично-от Земята!
Знаем, че Земята е огромен кондензатор на класическо електричество - разбира се, че ще е кондензатор и на СТУДЕНОТО, какво по-естествено от това?
Никой не може да ме убеди, че заедно със класическото ел.напрежение, пътуващо по мрежата не се движи успоредно и такова СТУДЕНО.
Аз поне съм си направил такова устройство и съм се убедил лично-Хипарх ми даде схемата и напътствията!
При тези "земни" изпълнения явно се улавя само студеното, което не подлежи на индукция, а само се редуцира!

дракон13:
Енергия от нищото
Интервю с Божидар Палюшев (от Соня Гълъбарова)

 

Г-н Палюшев, какво е това торсионно поле?

 

Торсия ще рече завихряне, усукване, въртене на пространството. Явлението ни е познато от материалния свят – представете си например въртенето на течността в чаша чай, който разбърквате с лъжичка. Или въртенето на земята около оста й. Теорията на торсионните полета доказва съществуването на нов тип физическо поле, което се поражда от усукването и вихрите в пространството. То е различно от известните ни досега гравитационно, силово, електромагнитно и слабо поле.
Торсионното поле не пренася сила и енергия, то има свойството да пренася информация. Всякаква – от структурата на вселената до биологичните видове.

 

От къде идва тази информация?

 

Източникът й е Световното поле на съзнанието. То има качества на човешко съзнание, но в много по-глобален мащаб. Много екстрасенси, които успяват да проникнат в него, го наричат информационна банка, колективен разум и подсъзнание, вселенски компютър.

 

Съществува ли такъв?

 

Теолозите го определят като Бог или Свети Дух. Теорията за торсионните полета е колективна, до подреждането й стигнахме няколко човека. Започнахме да я изграждаме в средата на последното десетилетие от миналия век и вече е научен факт.

 

Още Айнщайн е подозирал за съществуването на торсионните полета. Щом завършва своята обща теория на относителността, той започва работа по геометричната теория на електромагнитното взаимодействие, свързвайки го със свойството на пространството да се усуква. Работи до края на живота си, но не успява да я завърши. Признава пред близките си, че за този труд е хвърлил много повече сили, отколкото за теориите, които го прославят. И е убеден, че един ден това свойство на пространството да се завихря ще се използва от човечеството.

 

Каква е ползата от вашата теория?

 

Тя се роди в наши среди – Русия, Украйна, България. Синтезът й е събран в книгите ми “Физика на Бога”. От теоретичната разработка до практическото й приложение минаха само година-две. През 1993г. група учени започнаха да правят топлинни генератори за граждански цели, използвайки технологии, прилагани в руските атомни подводници. Оказва се обаче, че един от генераторите бълва топлина, без да е включен към никакъв източник на енергия. Те установиха, че генераторът е попаднал под въздействието на торсионно поле, получено вследствие на усукване на пространството и черпи енергия от него.

 

Използва ли се за нещо тази енергия?

 

Така се стигна до идеята за уникалния торсионен генератор, който може да намери приложение в медицината, енергетиката, екологията, буквално във всички области на живота. През 2000 г. компанията “Деметра-Гея 94” започна производството му. Експериментирахме го у нас в ТЕЦ “Трайчо Костов” и в един троянски завод. Стойността на топлината, получавана с него, е изключително ниска, защото енергията с която работи, идва от пространството, от физическия вакуум.

 

Искате да кажете, че получавате топлина от нищото?

 

Самият апарат представлява мощна помпа, която движи водата за отоплителната инсталация. Това е единствената механична енергия, която се изразходва. При движението си водата попада в полето на действие на торсионния генератор, той излъчва торсионна енергия, получена от завихрянето на пространството. Работниците в троянския завод, където подадохме топлина от нашия генератор, се уплашиха като видяха, че при изключена система ТЕЦ-ът им работи и топли. Спестиха се няколко тона гориво само докато правихме експеримента.

 

След като торсионното поле пренася информация, може ли тя да се контролира от човека?

 

Характерът на това поле позволява да се фиксира информацията, която носят различни химически вещества. Например антибиотик или друго лекарствено средство. С торсионния генератор можем да приемем информационната картина на антибиотика и да я фиксираме върху решетката на чиста вода. Изпита, тази вода има същия ефект като самото лекарство, без да има нужда то да се пие. Експериментът беше извършен в Украйна от руския акад. Сурочински и неговия екип.

 

Какво друго може да се “фиксира” върху вода?

 

Същият ефект с антибиотика може да се постигне и с допингов препарат. Информацията за него се пренася върху водна решетка, спортистът изпива водата, тестовете показват, че е чист, но спортните му резултати са невероятни. Така могат да се лекуват много болести, включително и рак, левкемия. Засега обаче нещата са на фаза опити, наблюдения. Те са доказали, че когато торсионният генератор облъчва болното тяло, въздейства избирателно само върху раковите клетки и ги унищожава. Здравите запазва непокътнати. Торсионният генератор има и друго приложение – за бързото стареене на виното. Френски учени вече са правили опити и доказаха, че облъченото с такъв генератор, кабернето остарява за секунди, вместо да отлежава с години.

 

Докъде стигнаха опитите у нас?

 

Идеята ми е да изградим в България научно-изследователски център, в който да привлечем не само учени, но и лекари, екстрасенси, лечители и да разработим приложението на торсионния генератор за лечебни цели.

 

Ако това е истина, вие говорите за революция в медицината?

 

Разбира се, че за това говоря. Но не само в медицината. Другата област са комуникациите. Представете си какво би станало, ако информацията почне да се пренася по торсионен път. Ще става за секунди, скоростта на предавания сигнал е почти безкрайна. Ще отпадне и сегашното централизиране на световната система за информационен обмен. Интернет ще ни изглежда тромав и примитивен и ще остане в историята. Възможно е да се създаде такова устройство, което да извлича база данни от световното информационно поле. Ако се научим да откриваме адресите на отделните информационни блокове, няма да имаме равни на себе си. Много учени вече работят върху такъв проект и съм убеден, че ще изработят и нов тип компютри. Сегашните ползват база данни, заложени от ограничения по възможности човешки ум, а бъдещите ще разполага с необятните познания на Световното поле на съзнанието.

 

Как екстрасенсите проникват в него?

 

В Световното поле на съзнанието съществуват блокове от информация с различен характер, до която обаче стигат само определени хора. Наричат ги ясновидци, екстрасенси, лечители. Те винаги влизат в досег с тези структури и черпят от там данни.

 

Как става това?

 

Учените още не могат да обяснят. Такъв феномен беше и Ванга. Тя проникваше до информационните банки и получаваше знания, които предаваше на хората. Според нашата теория прераждане няма, но душа има и тя е торсионното поле на нашето физическо тяло. Като информационна матрица душата се отделя след смъртта, съхранила натрупания опит през земното битие на човека. Вероятно това се съхранява в Световното поле на съзнанието в някакво латентно състояние. Това е друга форма на съществуване.

 

Ще изчезне ли човечеството?

 

Каквото и да направим, няма да можем да осъществим собственото си спасение при непрекъснато влошаващите се условия на живот на земята. Те ще станат съвсем неблагоприятни между 2030 и 2100 г. Вероятно човешкият род ще се самоунищожи, но не и без външна намеса.

 

Вярвате ли в Бог?

 

Религиозен съм и мисля, че в християнството е истинската духовност. Бъдещето на човечеството ще се определя от симбиозата между науката и религията. Бог е мегаинформационна система, която като цяло е непознаваема за науката. В Библията е казано всичко. И то ще стане.

 

За автора:

Акад. Божидар Палюшев живее и работи в София и Англия. Завършил е теоретична физика в Букурещ, носител на почетното звание академик на Руската академия на науките, преподава в института за философски изследвания към БАН и чете лекции по физика на науката в Лондонския икономически университет.
Автор е на книгата “Физика на Бога”, излязла в шест части, преведена на много езици и спечелила златен медал на форума “Световни гении” в Токио. В нея той излага новата теория на торсионните полета, с която обяснява по научен път съществуването на Бога, същността на човешката душа и необятните възможности за борба с рака и други нелечими болести.
С помощта на енергия от чистия физически вакуум може да се произвежда топлина, а скоро ще бъде изобретена и нова световна информационна система, която ще смени Интернет, убеден е акад. Палюшев.

 
 

дракон13:
"Тестатика", така е наречен един генератор за енергия в Швейцария, в християнската община-кооператив, с име Methernita, не използващ никакви външни източници, но доставящ електричество в продължение на по-вече от 30 (!) години в количества достатъчни за задоволяване на цялата община, включително и намиращите се там производствени работилници. Изобретателят Проф. Стефат Маринов е нарекъл своето устройство Swiss M-L converter , Thesta-Distatica, и заявил, че е получил описанието на конструкцията и принципите на работа по-време на медитация. От техническа гледна точка, устройството представлява модернизиран електростатичен генератор на Вимшурст, дисковете на който са способни да се въртят постоянно за сметка на силите на електростатичното взаимодействие. В конструкцията също са включени постоянни магнити.

дракон13:
Според проектните разчети подаването на електроенергия ще започне през 2018 година. За целта ще бъде изграден между двата материка подводен кабел с дължина 450 километра.

Централата ще бъде оборудвана с огромно количество огледала (около 1000), които ще следят слънцето и ще насочват светлината в централната кула. Там слънчевата енергия ще попада в тръби запълнени със сол. Площта на централата е 100 квадратни километра, а управлението и ще бъде автоматизирано. Принципът на действие е интересен и едновременно прост. Така, нагрятата сол, от своя страна ще нагрява вода, а образувалата се пара ще върти турбината, която практически отговаря за производството на електроенергия.

От тук нататък започва процесът на “доставяне” – отначало тя ще попадне в подстанция недалеч от Рим, а след това тръгва към крайния пункт във Великобритания.

Реализацията на проекта е възложена на компанията Nur Energie, която вече е уверила всички в целесъобразността на строителството на такава електроцентрала. Вече е направен икономически анализ, изследвана е площадката и са намерени инвеститори. Очаква се също, правителството на Великобритания да отпусне субсидии.

Важното е, че такива субсидии английските власти дават само в случай, ако източниците на възобновяема енергия се намират извън пределите на страната, а самата енергия ще постъпва във Великобритания. Но от правителството специално подчертават, че просто така пари никой няма да получи. Разработчиците трябва нагледно да докажат икономическата и практическа целесъобразност на своя проект. Също експертите щателно ще сравнят икономическата ефективност на проектите на територията на страната и в чужбина.

От Nur Energie обещават, че ако бъде одобрено строителството на слънчевата електроцентрала в Тунис, Великобритания през 2024 година ще разчита на слънчева електро-генерация с мощност около 2 GW.

За проучване на местността и за различни подготвителни работи, компанията през последните три години е похарчила около 10 милиона евро.

От Nur Energie твърдят, че ниско-въглеродната електроенергия от Сахара ще излиза на Великобритания много по-евтино, даже от ядрената или вятърната офшорна електроенергетика. Поради тази причина те оптимистично гледат на възможността за подписване на договор с властите.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия