Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
енергия за всички
дракон13:
Може ли Черно море да топли например Варна? Отговорът в скоро време ще бъде "да". Български учени успяха да добият ток от сероводорода в морската вода, разказа проф. Венко Бешков от Института по инженерна химия на БАН. Екипът, в който влизат също румънски и грузински изследователи, съумя да създаде електричество от морето по време на експедиция с кораба на академията, който, естествено, също носи името "Академик".
Идеята да почерпи ток от дълбините на Черно море е дългогодишна мечта на проф. Венко Бешков, която успя да се сбъдне преди десетина дни. Още в първия ден от четиридневната експедиция на "Академик" учените получили електричество, след като навлезли на 50 мили, или над 90 км навътре в морето.
"След като достигнахме 1000 м дълбочина, взехме вода оттам и планът проработи. За наша изненада се оказа, че експериментът ни се получава дори по-добре на практика, отколкото в лабораторни условия", разказва проф. Бешков. Той е създал една пилотна инсталация, която е прототип на промишлената и в нея се извършва химичната магия. В Института по инженерна химия преди това експериментирали, като се опитвали да създадат ток от обикновена чешмяна вода, в която разтварят купена от магазина морска сол и сероводород. Тя обаче не дала тези резултати, които се получили на финала от истинската морска вода. "Безспорно, още сме далеч от това полученият ток да бъде вкаран в употреба. Енергията може да задвижи и акумулатора на автомобила ви, но може да захранва и батерията на часовника ви.
Все още сме на етапа с батерията шегува се професорът. Важното обаче е, че екипът вече има идея как да продължи и какво да направи, за да може проектът да стане привлекателен и за прилагане в промишлени мащаби. Това е и следващата стъпка - учените да не се занимават повече с чисто научни изследвания, а да предложат директно технология, която да се използва за промишлени цели. Те подготвят проект, с който да кандидатстват по европейската програма "Хоризонт 2020", за да си осигурят финансиране за следващата част от изследванията. Досегашният струва 300 000 лв.
"Първата ни работа е да намерим катализатори, за да ускорим процеса. Защото сега заедно с добива на електроенергия в клетката текат паралелни процеси, които не допринасят за крайния резултат и не ни дават нужната енергия", казва ученият. Те вече имат идея какви метални съединения да използват, за да стигнат до максимален добив на ток, но в момента те си остават "патентна тайна". Другата задача е да се увеличи площта на електродите и да се намали съпротивлението вътре в клетката, където се извършват химичните процеси. "Поставили сме си за цел това да стане до края на годината", разказва проф. Бешков.
Мотото на цялото изследване е "Да направим от боклука на Европа енергия", тъй като сероводородът в Черно море всъщност е резултат от това, че реките, които се вливат в него, влачат огромно количество органични отпадъци от бита на хората. Именно това кара планктона в морето да цъфти, а той консумира кислород, за да живее. Под 150 м в морето на практика кислород няма, затова бактериите, обитаващи дълбините, ползват сулфатните йони в морската вода, за да дишат с тях. Последицата е натрупването на сероводород, който е в огромни количества. В момента в Черно море
има 4,6 млрд. тона от газа.
Ако той бъде използван за направа на електричество, това може да реши енергийните проблеми на страната ни за 200 г. напред. По време на експеримента е станало ясно, че КПД на залежите от този газ може да бъде използвано на 90%. Всяка година сероводородът в морето ни се увеличава със 78 млн. тона, които са еквивалент на 43 млрд. куб. метра природен газ. Според учените преработката само на това непрестанно нарастващо количество може да спаси от изчезване обитателите на морските дълбини, както и флората. Един от практическите въпроси, които трябва да бъдат решени, ако се стигне до промишлено прилагане на изобретението, е как да се добива токът - като се транспортира до брега морска вода, вземана от големи дълбочини, или като се създаде специална платформа, на която токът да се получава директно сред морските вълни и после преминава по далекопровод. Най-вероятно вторият вариант ще се окаже по-удачен, тъй като транспортирането ще оскъпи допълнително процеса.
Проф. Бешков се занимава с такива изследвания още от 1998 г., когато наш икономист му дал идеята и заедно започнали да работят върху нея. Първоначално ученият се опитал да превърне директно сероводорода във водород и сулфатни йони. "Но се оказа, че разходът на енергия е много голям и не си струва", спомня си той. Тогава му дошла идеята да използва сероводорода като гориво и да го превърне в енергия, както става в батериите.
Доскоро проектът звучеше като утопия, но да не забравяме, че именно в утопиите се намират онези зрънца, които в крайна сметка променят света радикално. Може това да се окаже една от тях.
дракон13:
Нов тип соларен панел, разработен от калифорнийската компания за слънчева енергия BioSolar, е направен от материал, получен от памук и рицинови зърна. Наречени BioSolar Backsheets, тези продукти са нетоксични, по-издръжливи и по-евтини за направа в сравнение със своите братя на петролна основа. Био-слънчевите панели вече имат сертификация от USDA и вече са в продажба.
Рицинови зърна. Снимка: Министерство на земеделието на САЩ, под Creative Commons
Най-горният слой на всяка слънчева клетка обикновено се прави от стъкло и полимери, които не са био-базирани. Новият панел е прозрачен био-композит, разработен да замени горния слой на фотоволтаиците и да намали разходите за производството на соларни модули. Памукът се използва за здрави трудни целулозни влакна, докато рициновите зърна осигуряват смола, която се обработва допълнително, за да се създаде полиамид, подобен на найлона. Резултатът е материал, който е по-евтино за производство и се прави без токсични промишлени разтворители. Био-панелите имат висока степен на топлопроводимост – качество, което помага да се удължи живота на слънчевите модули.
Има, разбира се, и някои опасения относно използването на рициновите зърна в соларната индустрия. Първото от тях е свързано в факта, че те са токсични за хората и предизвикват тежка алергична реакция при досег. Второто е свързано с рядкото отглеждане на тази култура по света. Благодарение на жизнеспособността си като щадяща околната среда алтернатива на нефтените панели обаче био-соларните модули може и да се усъвършенстват и преодолеят тези недостатъци, защото изследователите работят усилено върху това да направят рициновите зърна по-малко токсични.
дракон13:
SMA Solar, най-голямата германска компания за соларни технологии, се готви да пусне на немския пазар комплект с батерия, която да позволи на домакинствата да съхраняват излишъка от електричество, генериран през деня от техните соларни панели, за използване през нощта. Целта е намаляване на сметките за енергия.
Германските домакинства плащат едни от най-високите цени за електроенергията в Европа. Причината е, че сметките са натоварени от разходите за субсидиране на по-чистата, „зелена“ енергия. Това е причина за масово обществено недоволство.
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
SMA Solar, яростен борец срещу ожесточената азиатската конкуренция, казва, че уредът й може да помогне на собствениците на слънчеви панели да използва повече от енергията, генерирана от самите тях. Устройството е комбинация от инвертор и батерия. В слънчев ден то може да осигури на едно четиричленно домакинство до три часа допълнителна енергия за използване вечерта. Устройството ще излезе на пазара през втората половина на годината.
„Дискусията вече не е за възвръщаемостта от соларните инсталации, какъвто беше случаят в миналото. Хората сега искат да знаят как могат да намалят сметките си за енергия,“ казва главният изпълнителен директор на SMA Пиер-Паскал Уброн.
За момента собствениците на слънчеви инсталации обикновено използват само около 25 процента от електроенергията, която сами си произвеждат. Останалата част се подава към мрежата и се продава, но цената й е около половината от цената, които потребителите плащат за енергия от мрежата.
SMA казва, че с новото устройство хората ще могат да използват до 50 процента от „тяхната собствена слънчева енергия“. Това би позволило на едно традиционно домакинство да намали наполовина годишните си сметки за енергия, след като се покрият разходите за закупуване на самото устройство.
getca:
дракон13, нещата отдавна са известни и писани във форума и фактът, че не си разровил за да го установиш е показателен относно голямата вероятност почти никой да не чете писаните от теб фермани (по-точно казано копирани незнайно откъде). Има писани правила за това да се посочва източника на информация и прочие и тям подобни, но кой да чете, то си е зор, ъхъ. А тая търсачка какво ли търси там горе вдясно, хмм ???
Майсторе, Низо, ай земете се в ръце, де. То напоследък и без това караме само на поезия и мозъчни напъни относно знайни и незнайни теории.
дракон13:
Водородното гориво е нещо много капризно. От една страна, то е идеалният възобновяем и екологично чист източник на енергия. От друга обаче, той се произвежда най-лесно с помощта на природен газ, което доста го отдалечава от концепцията за чистите не-фосилни горива, съобщава Engadget.
Съществуват обаче и други методи за добиване на водород и един докторант в Университета на Делауеър може би вече е създал работеща технология по един от тях. Ерик Копф е проектирал реактор, който свързва прах на цинков оксид с вода и с помощта на слънчевите лъчи произвежда водород. Освен това, съществува възможност сторичният продукт от цинковия оксид да бъде ползван отново.
Това означава, че технологията, разработена от докторанта Ерик Копф, осигурява "устойчива енергия". Той ще прекара следващите шест седмици в Швейцарския федерален институт по технологиите в Цюрих, където ще бъде установена точната ефективност на реактора. Ако резултатите се окажат задоволителни, е възможно един ден да видим такива реактори в индустриални размери.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия