Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Re: Субквантова Кинетика (СК) - Обща Теория на Полето
Радико:
И на мене тази теория ми прилича по скоро на поредният опит за кръпка на прокъсания стандартен модел.
Отхвърля относителната координатна система на Айнщайн и се опитва да въведе отново в експлоатация абсолютната координатна система на етера. иначе нищо по различно. Това, че наричаш едни неща етерони, които друг нарича кварки е въпрос на синтаксис, а не въпрос на обяснение на същността.
Както съм споменавал и друг път, обяснението на привличането между по-големи тела чрез наличие на по-малки тела между тях звучи крайно нелепо. Колкото и да са малки въпросните тела, в крайна сметка всичко се свежда до мащаб, а не до промяна на свойствата при промяна на размера.
hyparh:
--- Цитат на: x_name41 в Януари 09, 2014, 12:51:17 am ---здравейте hyparh, прочетох материала, но нещо не ми харесва концепцията заложена във него, не зная може би си въобразявам, но ми се струва че има нещо гнило в цялата тази работа, въображението ми се основава на няколко момента, единият е в наблягането на използването на математически изчисления и операции, другият е в използването на думата "квант", "порция" "частица", все познати неща, а взаимодействията между отделните етерни частици се описват като познатите ни формули за химични реакции, много странно е всичко това, а и за капак на всичко в материала са говори за четвърто измерение? (което е вследствие на познатите ни три измерения за дължина, ширина и височина), добре де как е възможно да съществуват други пространствени измерения подобни на нашето след като следващото измерение е едномерно или т.нар. "четвърто"?, последващото вероятно ще е пето? и т.н. според концепцията описана в материала, има и още някои други неща които правят впечатление. Засега изводът който мога да направя е че концепцията е скалъпена набързо на базата на идеята за етера, но мога само да предполагам дали е така или иначе
--- Край на цитат ---
Така е, подходът е доста нестандартен. Идеята е че всичко е една необятна отворена система. Като започнем от субатомните частици и стигнем до цялата вселена. Като жив организъм. Всъщност би трябвало да е отворена система, в противен случай всички фрии енерджи устройства си остават само химера.
Етероните (A, B) постоянно се “вливат” в материалната ни вселена, трансформират се и я изграждат/поддържат (X, Y, G) и накрая отново се трансформират в крайните продукти (Z, Ω) и “изтичат”. Образува се в един вечен кръговрат. Все пак, въпреки неспирния поток, X, Y и Z винаги запазват стабилно количество (непроменено). Там вече се гледат реакциите. А за да се “влеят” и “изтекат” трябва да се приеме, че има едно или повече допълнителни измерения, които са извънредно малки (планкови размери да речем), които няма как да установим директно. ЛаВиолет явно е разгледал и тези неща (откъде точно идват A, B и отиват Z, Ω), но споменава, че няма да се спира на това, а ще обърне внимание най-вече на материалната вселена. Иначе Субквантовата кинетика се разработва от 1985 г. насам. Даже сега погледнах, че има нов документ към теорията от 2011 г. с някои добавени неща, ще трябва да го прегледам.
--- Цитат на: Радико в Януари 09, 2014, 11:03:00 am ---И на мене тази теория ми прилича по скоро на поредният опит за кръпка на прокъсания стандартен модел.
Отхвърля относителната координатна система на Айнщайн и се опита да въведе отново в експлоатация абсолютната координатна система на етера. иначе нищо по различно. това, че наричаш едни неща етерони които друг нарича кварки е въпрос на синтаксис а не въпрос на обяснение на същността.
Както съм споменавал и друг път, обяснението на привличането между по големи тела чрез наличие на по малки тела между тях звучи крайно нелепо. Колкото и да са малки въпросните тела, в крайна сметка всичко се свежда до мащаб а не до промяна на свойствата при промяна на размера.
--- Край на цитат ---
Етероните и кварките се различават много. Кварките са множество на брой и с най-различни характеристики като “вкус”, “цвят”, “горен”, “долен”, “очарователен” и не взаимодействат помежду си. Отделно трябва да включим и антикварките (за антиматерията), както и глуоните, които ги спояват. От друга страна етероните са само седем типа (A, B, X, Y, G, Z и Ω), които могат активно да си взаимодействат и да преминават от един тип в друг, формирайки реакционно-дифузни вълни като в химията. Оттам се получават стабилни вълнови патерни, които представляват субатомните частици. Едни и същи етерони изграждат както материята, така и антиматерията (а разликата между двете е, че едната формира G долина, а другата G хълм). Общо-взето нещата при етероните са опростени, а една теория търси точно това.
Допълнение: Привличането между масивни тела можем да си го обясним така: Както е даден пример в т. 12 от файла, можем да си представим планета или звезда като една дупка/канал, сред локален басейн с размити граници. Водата (G етероните) в този басейн ще се оттича по-бързо при по-голяма дупка (по-масивно тяло). В случая "водата" никога не свършва, понеже постоянно се просмукват G етери от околното пространство (вакуум), както и се генерират нови, чрез трансмутации в X/Y. Когато в близост се появи по-малко тяло, неговото "басейнче" не може да се противопостави на силния радиален поток на големия "басейн" на масивното и бива придърпано от течащия поток G-они. Тук имаме чиста механика/кинетика, а не необяснимото изкривено пространство.
Има и още нещо - колкото е по-силна гравитацията на едно тяло, толкова по-мощен обратен поток от Първична енергия ще възникне. Тази допълнителна енергия е вследствие свръхкритичния регион (G долина). Например при фотон, навлязъл в G долина, се наблюдава увеличаване на енергията му. Точно тази Първична енергия предотвратява колапса на свръхмасивни звезди - при тях, тази извираща от центровете им енергия, е изключително силна и един вид "слага юзди" на гравитацията. По този начин една звезда може да достигне милиарди слънчеви маси и то в малък обем, без да се срине в себе си. Представям си един хиперон (частиците, образуващи свръхмасивните звезди-майки по центровете на галактиките) в такъв случай сигурно ще тежи 1 кг или повече... размишлявам си :)
Maistora52:
Без да намесвам общо взето високия интелектуален уровен на всички колеги във Форума, просто отвътре ми напира да кажа, че в лицето на Хипарх виждам една класа интелект ОТГОРЕ!
Уверен съм, че още дълго ще имаме удоволствието да четем неговите блестящи постове!
Благодаря ти Хипарх!
hyparh:
Благодаря и аз, Майсторе. Мерси и за леката корекция, точно тая думичка съм я бъркал ;) Относно теорията - изминах доста дълъг път докато я открия. Всичко тръгна от електрогравитацията на Т. Браун, както и от експериментите на Тесла - четене, гаражни опити и пак четене... лека полека събирах парчета от "пъзела", някои пасваха, някои не. Много размишления и много интуиция, докато накрая не попаднах на Субквантовата кинетика, която има готови обяснения на тези встрани от мейнстрийм науката явления. Видях, че много от нещата в теорията се припокриват и с моите собствени разбирания (най-вече относно гравитацията). Тя ми помогна само да си изясня подробностите. Това, което можем да направим сега, е да си задаваме различни въпроси и да се опитаме да дадем отговори чрез СК. А в частност и за свободната енергия. Знам, без да имате цялата книга ще е по-трудно за размисли, но няма как - прекалено много време и труд ще отнеме да се преведе цялата.
x_name41:
hyparh смятам че грешите като се захващате с посочената от вас "обща теория на полето", не смятам че тя ще даде правилния и точен отговор на въпроса за произхода на свободната енергия и отговорите на други подобни въпроси. Както се изясни теорията описва етерните частици като градивни елементи на абсолютно всичко, но подобна формулировка не може да даде задоволително обяснение на редица явления и процеси поради очевидната и несъвместимост, всичко е твърде повърхностно нахвърляно без да се навлиза в детайли за първопричината на произтичащите "случайни" процеси и т.н., а това вероятно означава че ледът е много тънък с всички произтичащи последствия. Моята интуиция подсказва че самият подход с модела на частицата като структура е грешен, не може градивните елементи на материята да са частици (каквито и да са), "квантуването" също смятам че е погрешен термин взет от измислената "квантова механика". Затова мисля че правилният подход в посока градивна структура на материята е "енергиино полевата" на базата на енергиини вихри, в дълбочина не мога да коментирам но именно интуицията ми подсказва че именно това е правилният модел, а не този с етерните частици запълващи цялото пространство. Загадката за т.нар. свободна енергия според мен не съществува
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия