Форум > Препратки, сайтове, източници
Манипулиране на реалността
Аtos:
Това последното не е задължително винаги, въпреки, че е вярно като наблюдения обаче.
Разлагането на цветовия спектър какво представлява? Разделят се фотоните на видове или се трансформират - всеки със своя си цвят? Да, някой ще каже - различна честота (вълнова характеристика на фотона) - различен цвят, колкото по-висока честота, толкова по-висока проникваща способност, това е установено.
И не, не искам да ми обясняваш неща, които са приети като досегашни схващания. Тези са известни, няма какво да ги дъвчем.
Дай над друго да помислим?
Кое отразява фотоните? Кое ги поглъща, кое ги пропуска?
Ако си представим в детайли молекулярната структура на парче метал, ще се оформи странна картинка - въпреки, че молекулите са подредени в правилна "решетка", между тях разстоянията са огромни, както са огромни и разстоянията между самите атоми или между електроните и ядрото!
Ако фотонът не се влияе "гравитационно" (не се привлича от полетата) а си се движи праволинейно, шансът му да попадне на атом в тази си траектория е толкова малък, колкото изстрелян куршум през галактиката да уцели звезда! Това при положение, че куршумът не се влияе от гравитацията!
Да, в проекция на перспективата, на практика звездният куп празно няма (в дълбочина) поради гъстотата на звездите, куршумът рано или късно, би попаднал на звезда, но това значи, че този куршум би навлязъл много-много дълбоко в галактиката, докато срещне звезда по пътя си!
Тази логика наистина съответства на проникващата способност на доста видове лъчения, които стигат до определена дълбочина в материята, преди да се погълнат от нея.
Но при "зримите" фотони наблюдаваме друга картинка...
Кристалното стъкло и обикновеното имат различна структура (кристална решетка и аморфна), но и двете са прозрачни.
Стъклото възпрепятства повече по-високите светлинни честоти (ултравиолет), докато металите - по-ниските (инфра ред), а гама лъчите проникват по-дълбоко.
Ако се приложи една и съща концепция за енергийната възприемчивост на атома спрямо фотона, някак се разминава логиката в тази теза.
Получава се така, че различните атоми (на различни вещества), проявяват "избирателна притегливост" спрямо различните фотони, това е възможно обяснение.
А не става дума само за един фотон, а за светлинен лъч, съдържащ сноп от фотони. Би следвало ако част от тях попаднат на атоми, останалите да преминат свободно! Иначе би било все едно да задържиш вода в сито.
Сега обаче...ако ситото е магнит, а не пресяваш вода, а железен прах, той ще бъде задържан изцяло от ситото.
Естествено се налага изводът, че фотоните се влияят от силовите полета в междуатомните пространства. Изкривява се пътя им - привличат се все пак от атомите?
Изследванията показват, че светлината спира да прониква в непрозрачната материя още на много "плитко" - от порядъка на микрони.
hyparh:
Първо трябва да се направи едно важно уточнение, което (учудващо) се пренебрегва в голяма степен дори в официалните изследвания и статии. Знаем, че в електромагнитния спектър влизат от най-нискочестотните (ELF) до най-високочестотните (гама) познати лъчения, като за най-проникващи се считат именно високоенергийните ВЧ, като едва ли не това е свойство само на лъченията с голяма енергия. Ами... това просто не е вярно. ЕМ лъченията имат най-различна проникваща способност, без да следват някаква нарастваща прогресия от НЧ към ВЧ. Много зависи и от препятствието, което срещат, понеже един вид материя ще е прозрачна за дадено лъчение, а за друго не.
Да вземем за пример двата края на видимия спектър и човешката кожа. Кои лъчи са по-проникващи, IR или UV? А отговорът е - първите, въпреки че са с по-ниска честота (прикачената картинка). И това не се отнася само за кожата, а за доста други материи.
Радиовълните (или радиолъчите) са още по-ярък пример за огромна проникваща способност въпреки ниската си енергия.
Още едно фрапиращо сравнение може да се направи между обикновен рутер на 2,4GHz и източник на гама лъчи. Въпреки, че рутерът излъчва само 100-тина миливата, без проблем лъчите му преминават през две бетонни плочи и пак си има чудесен сигнал. От друга страна, въпреки огромната енергийност на гама лъчите, те просто няма да успеят да преминат и през двете плочи (всъщност вероятността да бъдат изцяло погълнати само от едната, е много голяма).
От тези примери следва, че високите честоти и енергии въобще не са основен фактор, определящ проникващата способност.
Важен извод, който може да се направи, е, че в (непрозрачната) материя има "нещо", което не позволява на видимата светлина да премине през нея.
Един хубав цитат по въпроса (от произволно търсене из нета):
"The reason why visible light can't travel through walls as easily as gamma rays or radio waves is because, to the visible light, there's something 'there' on a similar scale of length (wavelength) and time (frequency) that the gamma rays are too small and fast to interact with and the radio waves are too large and slow to interact with."
В тази връзка, теорията за Soft particles предлага доста добро обяснение. Поради активността на фундаменталните частици на материята, се възбуждат етерите, свързани с диапазона на видимата светлина. Възникват множество нискоенергийни електрони (които не могат да бъдат отчетени с обикновени уреди), които се скупчват в големи количества в и около атомите и молекулите на материята. Поради това че са изградени от фотони във видимия спектър, те не позволяват на видимата светлина да премине и затова материята всъщност е видима. Т.е. подобното блокира подобно, както е отбелязано и в горния цитат. Съответно, честотите отдалечени (било то към понижаване или повишаване) от тези на нискоенергийните електрони, успяват в голяма степен да преминат, понеже трудно си взаимодействат с тях.
Един от начините за постигане на невидимост, е именно избиването от материята на всички тези нискоенергийни електрони, които пречат на светлината. Тогава материята ще стане напълно прозрачна без никакви рефлекции или рефракции (все едно я няма), но в същото време ще бъде нормално осезаема.
Има сведения, че това може да се постигне със сектори от спектъра малко над и под видимия - IR и UV светлина, получени по специален начин, увеличаващ многократно проникващата им способност. Когато "изчистващото" лъчение спре, материята постепенно пак ще стане видима.
При прозрачната материя (за видимия спектър) вероятно голяма роля играе по-специфична подреденост на частиците. Действително изходящите фотони са други, входящите просто възбуждат процеси, водещи до образуване и излъчване на нови фотони със същата или близка честота.
Според soft particles physics в едно прозрачно тяло нискоенергийните електрони дезинтегрират до светлина (причинено от прииждащите фотони) и така се излъчва вторичната емисия, която напуска материята.
Призмата разделя видимите честоти, защото при преминаването им се оказва различно съпротивление върху тях.
Аtos:
Това последното:
--- Цитат на: hyparh в Декември 15, 2018, 04:56:46 pm ---
При прозрачната материя (за видимия спектър) вероятно голяма роля играе по-специфична подреденост на частиците. Действително изходящите фотони са други, входящите просто възбуждат процеси, водещи до образуване и излъчване на нови фотони със същата или близка честота.
Според soft particles physics в едно прозрачно тяло нискоенергийните електрони дезинтегрират до светлина (причинено от прииждащите фотони) и така се излъчва вторичната емисия, която напуска материята.
--- Край на цитат ---
ми се струва доста съмнително!
Ако лазерен лъч, прокаран през тънко стъкло не представлява същият сноп фотони, а съвсем други, "образувани и излъчени със същата или близка честота" , това означава, че стъклена пластинка с дебелина 2 мм. има вътре в себе си потенциала за образуване на лъч със същата мощ и интензивност, а същевременно с това е способна да погълне напълно всички фотони от първоначалния лъч! И това без видима промяна на енергетичното и състояние - стопяване, например?
Ако ми кажете, че тези фотони търпят пречупване, неколкократно отражение от вътрешни слоеве, дори, че преди това рикушират 200 пъти като билярдни топки между молекулите, ок, бих се съгласил, че е вариант!
Но да твърдите (Хипарх и Юлиан), че са съвсем други фотони...айде стига!
Това би означавало, че ако се открие подходящ начин на възбуждане на тази стъклена пластинка (без да се вкарват фотони отвън, а някаква друга енергия), тази пластинка може да генерира лъч с подобна мощ?
hyparh:
--- Цитат на: atos в Декември 17, 2018, 04:04:11 pm ---Това би означавало, че ако се открие подходящ начин на възбуждане на тази стъклена пластинка (без да се вкарват фотони отвън, а някаква друга енергия), тази пластинка може да генерира лъч с подобна мощ?
--- Край на цитат ---
Такива проявления съществуват и са добре изследвани и описани от сър Уилям Крукс. Четете "On Radiant Matter" vol. 1 и vol. 2.
Стъкло, полускъпоценни и скъпоценни камъни, проявяват фосфоресценция (някои интензивна) когато биват бомбардирани с "радиантна материя" във вакуум. Колкото е по-силен вакуумът толкова по-силна е фосфоресценцията. Крукс нарича радиантна материя невидимият лъч от... нещо си (в съвремието се приема за изграден от електрони, но дали няма и друг вид частици е отделен въпрос), получен от катод с приложено високо напрежение във вакуум.
Почти съм сигурен, че ако при такъв опит кристалът се оформи и полира по подходящ начин, и се поставят резонаторни огледала от двете му страни (като при лазерите), то ще възникне потентен лазерен лъч.
juliang:
--- Цитат на: atos в Декември 17, 2018, 04:04:11 pm ---Това би означавало, че ако се открие подходящ начин на възбуждане на тази стъклена пластинка (без да се вкарват фотони отвън, а някаква друга енергия), тази пластинка може да генерира лъч с подобна мощ?
--- Край на цитат ---
По този начин работят лазерите.
Когато един електрон под въздействието на фотона се качи на много висока орбита (което се случва при облъчване с високоенергийно лъчение), то той просто не може да се задържи там. Моментално излъчва друг фотон, освобождавайки се от енергията. И енергията на този нов фотон е точно равна на енергията на фотона попаднал върху електрона. Създава се илюзията че фотона просто е преминал през материята, но това не е така.
Понякога "ударения" електрон се качва на 2-3 "стъпала" нагоре, но не слиза директно на оригиналната си позиция, а се задържа по малко на всяка една от по-ниските орбити, като при всяко слизане се освобождава от ЧАСТ ОТ енергията си, изпускайки фотон с ПО-НИСКА нергия от този, който го е качил нависоко. Ето ви как работи разлагането на светлината (съвсем примитивно обяснено).
А при металите какво имаме? Ами ... имаме едни електрони дет едва ли не плуват между ядрата в решетката. Те нямат точно определена орбита, точно енергийно ниво...
С'я ... защо новия фотон се излъчва точно в посоката в която би вървял оригиналния фотон, т.е. кога има отражение, кога има пропускливост и кога светлината се пречупва... отново опираме до теории и формули които са доста заплетени дори и за мен.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия