Форум > Препратки, сайтове, източници
Манипулиране на реалността
hyparh:
Да, тази топология от намотки образува тороидален ВН кондензатор, при който двете намотки взаимно си индуцират една в друга магнитни полета по посоката на тока.
Наскоро си изработих и принтирах на 3D такъв тороид (от две части), като вътре върху подпорки се помещава половинка от тороид с по-малък диаметър, където ще лежи вътрешната намотка. Оставащото празно пространство трябва да се запълни с някакъв силен диелектрик като глицерин, а вероятно и дестилирана вода ще свърши работа. При модулиране с разни честоти има шанс за генериране на различни ефекти подобни на тези на Хътчисън. Това се получава заради едновременното присъствие на силни електростатични и електромагнитни полета, съчетани с високи честоти. При такава конфигурация предмет в активната зона става "отворен" за промени в структурата си на субатомно ниво, както и възможност за вкарване на нови частици в целия му обем. Съответно това променя драстично свойствата на предмета (и как реагира на околните енергии и полета), поради което се проявяват различни причудливи ефекти.
x_name41:
във връзка с предните постове бих искал да приложа и схемата на устройството на Джон Титор
hyparh:
--- Цитат на: Entalpii в Декември 15, 2018, 08:38:05 am ---За "невидимост" с магнитно поле трябва първо да се докаже отклонението на светлината във вакуум с магнитно поле.
От "Филаделфия" не дават яснота и как създават магнитното поле.
--- Край на цитат ---
Entalpii, само магнитно поле не е достатъчно за постигане на такъв ефект. Създават се магнитни полета в какви ли не конфигурации, и, ако беше толкова лесно, ефектът щеше да се наблюдава постоянно, да е добре описан и изучен. Това означава, че трябва да присъстват и други полета или енергии за постигане на строго определено състояние.
Да, присъства силно магнитно поле, но то трябва да е смесено със силно електростатично, както и с приложена определена честота. При взаимодействието на тези полета се заражда вид лъчение (или поле) със специфични характеристики, което прониква през материята, оказвайки влияние върху градивните й частици, техният заряд и инерчни свойства, електронните орбити, подредбата и т.н. Тогава се проявяват търсените ефекти.
Освен с отклонение на светлината около обект (което се постига с изключително силен поляризиран ефект на миража), невидимост може да се постигне и с прозрачност на самата материя.
Аtos:
--- Цитат на: hyparh в Декември 15, 2018, 04:56:46 pm ---Освен с отклонение на светлината около обект (което се постига с изключително силен поляризиран ефект на миража), невидимост може да се постигне и с прозрачност на самата материя.
--- Край на цитат ---
Струва си да се замислим - защо светлината не преминава през плътна и непрозрачна материя?
Та разстоянията на "празнота" в материята са колосално огромни, спрямо действителната и маса!
т.е. защо има непрозрачни материи и какво ги различава структурно от прозрачните по отношение на светлинната енергия?
Какво изкривява/пречупва/отразява/поглъща светлината при опита и за преминаване през непрозрачна материя?
Та тя не се влияе от гравитацията! Как тогава се влияе от силовите полета между частиците, как и действат?
Понеже не би имало друго, което да и влияе, нали?
П.П. Фотоните са уж много по-малки от самия електрон, значи...спират да се движат?
juliang:
Да ти обясня ли разликата между прозрачно и непрозрачно тяло спред физиката или ти търсиш ДРУГО обяснение и на това явление? :)
Аре, от мен да мине ...
Естествено че фотона не може да спре. Единствения начин да спре е да се погълне от някой атом. Но за да се погълне, електрона на този атом трябва да се качи на по-висока (по-енергийна) орбита. А не всички електронни орбити са с еднаква "енергийност". По-точно каано "не всички разлики между две орбити изискват еднакво количество енергия".
И с'я какво се случва когато един фотон с ниска енергия срещне материал на който електроните обикалят на такива орбити, че преминаването на следващите изисква повече енергия отколкото носи фотона? Фотона не може да спре, но няма сила и да качи електрон на висока орбита. Демек ... атома не проявява интерес към тоя фотон. Не ще да взаимодейства с него. И фотона обиден го подминава.
Както се вижда от тази тъжна приказка за неосъществената връзка... дали един материал ще е прозрачен или не зависи от енергията на фотона и от енергията необходима на електрона от най-външната орбита да се качи на още по-външна. "По-външна" да се чете "по-енергийна", не е задължително да е наистина с по-голям радиус.
Това е съвсем опростена картинка, която не отговаря на много въпроси, но трябва да навезем в детайли които се надявам всеки сериозно заинтересован може да намери в нета. Примерно "защо именно високоенергийните лъчения като рентгеновите могат да преминават по-надълбоко и през повече материали" или "защо металите като правило са непрозрачни а кристалите прозрачни"... ей такива интересни въпроси...
П.С. А ако трябва да сме още по-точни... фотона който е преминал не е същия този фотон който е влезнал в тялото... дори и то да е прозрачно... :)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия