Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
Магнитни ключове
Bat_Vanko:
Значи енергията за насищане е B=u*n*I/Lср, което означава, че при ниски скорости на насищане тока във веригата зависи само от активното съпротивление на кабелите и напрежението може да бъде почти нулево. При повишаване на честотата, тока се определя по закона за преходен процес на включване на бобина. Той зависи от индуктивността и времето изминало от началото на включването. В този случай ако искаме по-висока скорост на включване трябва да подадем и по-високо напрежение, а това означава и по-висока изразходвана мощност.
Нанокристалните сплави имат индукция на насищане около 1.2Т и хубавото в случая, е че има съгласуване на магнита с магнитопровода и няма насищане на контактната повърхност между тях.
При американския патент от 1977 г. ключовете е добре да бъдат с добре изразена анизотропия за да се управляват по-лесно. В момента на включване на управляващия ток домейните са завъртени по посока на полето от ПМ. Веригата на управляващата бобина представлява разкъсан магнитопровод с ниска индуктивност и лесно се достигат високи стойности на тока - това е хубаво. Лошото, е че индуктивността в общата част трябва да надхвърли тази на ПМ за да се завъртят домейните и се запуши потока, а това при ефективна магнитна проницаемост около 1 е много трудно. За да стане по-лесно магнитопровода трябва да работи много под зоната на насищане. Добре изразената анизотропия означава също и висока остатъчна намагнитеност, а дали ПМ ще може да пробие в този случай.
Начина на разположение на управляващите магнитопроводи при теб води до насищане на малка част от основната сърцевина, може да се окаже, че почти няма влияние върху основния поток и схемата да се приеме за наработеща - компромиса не е удачен.
Може да се направи следното: ако наистина се докажат някакви наченки на "заек в храста" ще направиш целия магнитопровод от силициева ламарина, а ключовете - аз ще ги навия от тороиди с нанокристална сплав. И да видим какво ще излезе от този хибрид!!!
Getca погледни първо книгата която приложих вчера. Разликата там е само, че вместо магнит се прилага трета управляваща намотка в трансформатора. А плавното влияние показано на записа може да се дължи на наклонена характеристика на материала на тороида. Насочен магнитен поток в магнитопровода ще има ако не само доближиш магнита до ферита, а го направиш част от магнитната верига. Тогава вече потока от ПМ се разделя на два клона с различна степен на насищане. За неутрализацията си прав но само до границата на насищане, в този случай ще има разпределение на домейните в двата потока пропорционално на силата им. Над тази граница магнитопровода ще бъде заключен от единия поток ако той е по-голям от другия (до каква степен - не знам).
А за патентите - все от някъде трябва да се започне не мислиш да откриваш топлата вода отново нали? Вземи една готова идея, анализирай положителното и отрицателното в нея, извади си правилните изводи и при тебе ще се зароди нова идея. Поне при мене беше така.
А за кривите с и без подмагнитване правих такива опити миналата година и за разлика от филмчето беше с преминаващ магнитен поток и се вижда изместването на хистерезисната крива от потока на ПМ. Едното рамо се насища по-бързо от другото. Това че разглеждам патенти не означава, че не съм си написал домашното. А нестандартното мислене е написано в патента от 2009 г. в само един ред...
Успех!
varvarin:
--- Цитат ---Начина на разположение на управляващите магнитопроводи при теб води до насищане на малка част от основната сърцевина, може да се окаже, че почти няма влияние върху основния поток и схемата да се приеме за наработеща - компромиса не е удачен.
--- Край на цитат ---
Да, така е аз го очаквах а и практиката вече го доказа :) Получиха се някакви мизерни 5 волта за 52 навивки. Преди бях правил подобен опит където част от външната сърцевина бе средното рамо на Ш-образен шунт, там конструкцията беше ала ИНКОМП. Исках още веднъж да се убедя че е така ... Та значи не може да наситиш малка част от външния магнитопровод и да чакаш голяма промяна на потока. Тук промяната на потока се дължи единствено на преориентирането на домейните в тази част на магнитопровода където са разположени ключовете. И ако прошием магнитопровода мисля че ще получим подобен ефект - насищане на малка част от външния магнитопровод и никаква промяна на потока. Освен ако не съм разбрал правилно какво точно ще се прошива...
--- Цитат ---Веригата на управляващата бобина представлява разкъсан магнитопровод с ниска индуктивност и лесно се достигат високи стойности на тока - това е хубаво. Лошото, е че индуктивността в общата част трябва да надхвърли тази на ПМ за да се завъртят домейните и се запуши потока, а това при ефективна магнитна проницаемост около 1 е много трудно.
--- Край на цитат ---
Високи стойности лесно се достигат, но в момента в който домейните се преориентират магнитопровода на управляващата намотка вече е затворен (а общия е отворен) потока в него нараства бързо и се индуцира ОЕДС - индуктивността нараства и се поглъща енергия за преориентацията. Това става сравнително бързо след което магнитопровода вече е наситен и увеличението на тока се превръща в топлина. Аз мисля че домейните се ориентират според напрегнатостта на полето - когато това на ключа превиши това на магнита. Тук е възможно намотката да е постоянно подмагнитена, само в момента на комутация тока да нараства до необходимото ниво за да стане преориентацията. При ИНКОМП конструкцията постоянното подмагнитване разваля нещата и пречи на потока да се върне обратно. Режима с постоянно подмагнитване на управляващата намотка помага да стоим близко до насищане без да се връщаме до началото на всеки цикъл. Трябва обаче да се насити доста по голям участък от външната сърцевина както казваш а затова ще трябва повечко енергия като че ли...
Ако имаш желание може да направим хибрид, но мисля че най съществено е предварително да се оразмери външната верига спрямо комутиращата част.
Поздрави!
Bat_Vanko:
Целта на прошиването е самият основен магнитопровод да изпълнява и ролята на магнитен ключ, като намотките се вграждат в сърцевината му. Един от вариантите на прошиване е даден в патента от 2009 г, но аз смятам за по добро изпълнение ако отделните листове се пробият и през този отвор се прекарат проводниците. Тук магнитната линия на управляващия поток се затваря само в плоскостта на отделната лента от магнитопровода и магнитната проницаемост е максимална. За да не се налага да откриваш отново топлата вода прилагам 3 патента които поясняват принципа. За да свърши максимална работа това прошиване американците са приложили една тънкост в патента от 2009, очаквам някой да му е направил задълбочен анализ и да я е открил.
Досега подмагнитването само ми е пречело и не мисля, че сега ще помогне - то се равнява на остатъчна намагнитеност.
Не разбирам защо се плашиш от понятието енергия. Ясно е, че няма да получиш ако не вложиш. Преди време направих опит с една от управляващите намотки със следните параметри: сърцевина 160 мм2; 100 навивки; наситена от преминаващ постоянен магнитен поток напречно на дължината на навиване и по посока на ширината на лентите. Резултатите бяха следните: достигане на напрегнатост на магнитното поле от 0 до 4 000 A/m за 5 usec, като подаденото управляващо напрежение беше 2.2 V. За съпоставка без постоянен магнит се постига 2300 A/m за 420 usec при управляващо напрежение 30 V. Или тази същата напрегнатост от 4000 А/m за време от 5 usec без насищане ще се постигне при подаване на напрежение 4 000 V. В първия случай консумацията е грубо 13 W, а във втория - 24 kW. Ето затова казвам, че силния ток е задължителен ако искаме да получим нещо, но напрежението е излишно и трябва да се минимизира.
varvarin:
Всичко това ми е ясно, но нали като прошиеш ще наситиш само малка част от магнитопровода или казано по друг начин около отвора (или отворите). При това изменението на магнитното съпротивление ще е малко и ще се получи ефекта който се получи с моята феритна канструкция. Също така разбирам много добре защо с магнита се получава такава скорост на нарастване на тока, но не виждам резултата от това нарастване. Имам предвид изходния резултат. Когато потока на магнита се отмества, той индуктира ОЕДС в управляващата и ЕДС в изходната намотка. От това отърване няма (поне според мен), защото ако все пак се отървеш няма да има никой на изхода.
Поздрави!
Bat_Vanko:
Всичко зависи от силата на тока в управляващите намотки. При много силен ток ще се насити дори въздуха около управляващата намотка, както се получи при мен насищането беше толкова голямо, че се запуши и другата бобина (която трябваше да бъде отворена въпреки разстоянието от 5 мм).
Ако гледаш моите осцилограми трябва да имаш предвид, че опитите са направени само като бобината служи за шунт между полюсите на магнита, няма отместване на потока защото няма алтернативен път.
Мисля, че изобщо не се получава такава картинка, довечера ще направя схематично по стъпки изменението на управляващия поток, изменението на насищането и влиянието на основен поток и реакция. Тогава ще видим дали нещата се получават в правилната посока или бъркаме някъде. Мисля, че при правилна комутация не се получава реакция в управляващата бобина, но нека първо да го разчертая.
Успех!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия