Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива > Разлагане на водата

Електроника за управление на електролизата

<< < (9/14) > >>

vitan:

--- Цитат на: koko_g в Април 13, 2011, 02:25:16 pm ---.... 555 и работи сравнително добре, но май имам проблем.
При промяна на запълването ми се променя и честотата на изхода.
Нормално ли е това и ако не е то как да променя схемата така, че да не се променя честотата?
--- Край на цитат ---
555 timer-a ги прави тия магарии. Трябва ти по-особено връзване, за да го избягаш. Но колегата е прав. Вземи та потърси.

Има схема с 3 тригера на Шмид (логически елемента), 2 диода, някой друг резистор и кондензатор. Това е най-простата схема, която е ШИМ (с потенциометър вместо единия резистор), която не мени честота, а само запълването. При това трябва да е и по температурно устойчива.

Seeker:
Зависи колко точно трябва да се поддържа честотата. С 556 (сдвоен 555) се сглобява схема - единия работи като генератор, а втория като чакащ мултивибратор запускан от генератора, за да се получи различен коефицент на запълване.

koko_g:
Колеги,
Благодаря Ви за помощта!
Не съм специалист в електрониката, любител съм. Не мога да претендирам за големи знания в тази област и затова питам по-знаещите.
Нали затова е и форума. Мисля, че с общи усилия можем да постигнем повече.

yhv:

--- Цитат на: koko_g в Април 15, 2011, 12:42:14 pm ---Не съм специалист в електрониката, любител съм. Не мога да претендирам за големи знания в тази област и затова питам по-знаещите.
Нали затова е и форума. Мисля, че с общи усилия можем да постигнем повече.

--- Край на цитат ---
Точно така. Трябва да си помагаме. Изчетох цялата тема, но никъде не видях написана тази честота на работа на 555. И понеже поразбирам от електроника ще трябва да си я смятам сам от стойностите на компонентите. Колеги давайте малко по конкретна информация в постовите си. Не всички са специалисти по електроника или по механика.

А що се отнася до схемата  "Отговор #23 -: Октомври 18, 2008, 08:00:53 pm " на тази тема. Тази схема работи. Правил съм я преди повече от 30 години когато бях едва 10 годишен. Вместо горивна клетка имаше вързан високоговорител. Та именно за тази схема ми намалиха и поведението. Понеже създавах изкуствен шум по време на час :-). Какви години бяха тогава.

Та да се върнем към сегашния момент. Мисля че за да се изчисли отношението между двете намотки, а то трябва да е винаги константа, по спомени мисля че беше 1:3. (условие за въвеждане на системата в генераторен режим), е важно да се намери каква трябва да е индуктивността на втората намотка, защото именно тя прави трептящия кръг с горивната клетка. И понеже всяка горивна клетка има собствен капацитет зависещ изцяло от нейните габарити. То и индуктивността на намотката свързана с клетката трябва да е  съобразена с клетката. Първичната намотка е с три пъти по малко навивки от свързаната с клетката. Дебелината на намотките не е еднаква. Тя зависи от токовите, които протичат през съответната намотка. Също така много е важна и сърцевината. Едно са ламели за 50 Хц. Друго е ферит за Килохерци. Всичко зависи от честотата на резонанс.

Ако дадете малко по вече данни за вашите клетки, на каква честота реагират, може и да се понапъна за да сметна цитираната схема. Но сигурно е едно че наличието на обратна връзка макар и положителна ще кара системата да се само регулира. А нали това е целта. Но пак да отбележа, че колкото и системата да има склонност към генериране на честота равна на  резонантната, то този спектър не е безкраен и затова трябва схемата да се изчисли за близки до резонанса честоти. А останалото тя ще го направи.

Успех.

Discorder:
Колеги , надявам се да не ми е много ламерски въпроса. :) Принципно се старая първо да изчета всичко по темата и после да пиша , но този път няма да се сдържа.
От известно време ми се върти една идея относно електролизата, като цяло свръхкъсите импулси ми се струват най-логични като управление. Но какво ще стане ако не топим електродите (плочи ) в електролита, а ги изолираме добре и да приложим същите свръхкъси импулси само че под високо напрежение (20-30 киловолта)? Идеята ми е електролита да е подложен на максимално силно електрическо поле, но протичането на ток през него да е ограничено.
Разбира се от гледна точка на схемата ток някакъв ше протече между електродите, но при къси еднополярни импулси няма да е кой знае какъв. Въпросът ми е правен ли е подобен експеримент и дали по принцип използването на силни електростатични полета няма да даде добри резултати за разлагане на водата

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия