Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
INKOMP (Комутатор на магнитни потоци) - ИЗМАМА
varvarin:
Здравейте пак :)
Не съм ходил до патентното пък и там искат пари а аз не обичам да давам :) Пък и от пътеката не съм кривнал просто тя е такава. Сега в общи линии резултати от досегашната главоблъсканица:
Вярно е че осцилограмата прилича, но не е същата, което значи че процеса не е същия, а целта все пак е енергия в плюс, а не да се получи осцилограмата. Резонанс на входа не трябва да има защото ако комутатора е направен добре индуктивността на шунта ще е колкото тази на бобините без сърцевината т.е. работната точка ще е в максимума на кривата, а без индуктивност няма резонанс (по точно той ще е в килохерцовия дипазон поради много малката индуктивност в случая). За изхода още не съм убеден как седят нещата, практиката ще покаже. От допълнителна намотка на шунта няма смисъл, в това се убедих вече на практика. За магнитните усилватели - вярно е това което казва Геца, но в случая коефициента на усилване няма никакво значение. На практика истината за процеса се крие в файлчето което съм прикачил, само че там се разглежда случая без насищане на сърцевината. При използване режим на насищане ефекта ще е доста по поразителен. Всъщност ако всички мои изводи досега са правилни конструкциите на инкомп които виждаме по Интернет са доста неефективни и ако някоя от тях работи наистина е било много смятане докато се подкара. Но нека не говоря предварително практиката ще покаже. Работещото устройство ще има характеристика на източник на ток в резултат на което максималния коефициент на преобразуване ще се получава при определен товар. Предполагам че с електронно управление може да се разшири диапазона. Но даже и така не е зле, бойлера например винаги черпи 3кВт като се включи :) В скоро време ще пробвам и ако всичко се окаже вярно трябва да има резултат.
Спорна работа на всички!
varvarin:
Здравейте отново,
струва ми се че разбрах къде е ключа от бараката :) Основен фактор за свръхединичната работа се оказва факта че потока в шунта не трябва да се променя. Намотката не трябва да действа срещу така установения вече поток, а само в негова посока. Няма ли промяна на потока в шунта, няма индуктивност внесена от сърцевината. Това условие създава малко противоречиви изизсквания. Във тази връзка доста размишлявах каква конструкция да избера за шунта и накрая се спрях на Ш-образна. Прикрепил съм картинка на шунта. Идеята е средната част на Ш-то да обере потока на магнита затова съм направил набора от ламели със малко по-голямо сечение от основния магнитопровод. Така много малка част от потока на магнита се отклонява в страничните рамена на Ш-то и не се налага намотката да се бори с него. Все още внесената индуктивност от сърцевината е значителна трябва да се премахне по някакъв начин, хайде помогнете с някоя идея :) Така направения шунт работи много по добре от предния и има някои добри признаци като например: товара в изходната намотка не променя консумацията на входа, когато добавя напрежението и към товара консумацията на входа намалява а мощността върху товара нараства. Все още е рано да се мери КПД - диодите и тиристора ми са с голямо съпротивление и пекат доста от импулсния ток. Ще си потърся други.
Някой знае ли как се определя магнитодвижещо напрежение на постоянен магнит?
Засега това, предстоят още експерименти...
Поздрави!
getca:
--- Цитат на: varvarin в Ноември 18, 2009, 10:01:14 pm ---Здравейте отново,
струва ми се че разбрах къде е ключа от бараката :) Основен фактор за свръхединичната работа се оказва факта че потока в шунта не трябва да се променя. Намотката не трябва да действа срещу така установения вече поток, а само в негова посока. Няма ли промяна на потока в шунта, няма индуктивност внесена от сърцевината. Това условие създава малко противоречиви изизсквания. Във тази връзка доста размишлявах каква конструкция да избера за шунта и накрая се спрях на Ш-образна. Прикрепил съм картинка на шунта. Идеята е средната част на Ш-то да обере потока на магнита затова съм направил набора от ламели със малко по-голямо сечение от основния магнитопровод. Така много малка част от потока на магнита се отклонява в страничните рамена на Ш-то и не се налага намотката да се бори с него. Все още внесената индуктивност от сърцевината е значителна трябва да се премахне по някакъв начин, хайде помогнете с някоя идея :) Така направения шунт работи много по добре от предния и има някои добри признаци като например: товара в изходната намотка не променя консумацията на входа, когато добавя напрежението и към товара консумацията на входа намалява а мощността върху товара нараства. Все още е рано да се мери КПД - диодите и тиристора ми са с голямо съпротивление и пекат доста от импулсния ток. Ще си потърся други.
Някой знае ли как се определя магнитодвижещо напрежение на постоянен магнит?
Засега това, предстоят още експерименти...
Поздрави!
--- Край на цитат ---
Здравей, колега... ;D
Чудя се що си мислш, че два насрещни магнитни потока си пречат. Много хора пишат, а и аз установих опитно, че те просто не се забелязват. Това важи само от гледна точка на ЕМ индукцията. С червен цвят съм маркирал неясните поне за мен неща от коментара ти. Би ли пояснил за какво иде реч и ако може скица на магнитната схема по която работиш. ИНдуктивността може да се намали или премахне по два начина - насищане на сърцевината или бифилярно навиване. По думите не Валери при слагане на ПМ импулсът се свива по време 2-3 пъти, което единствено означава изместване работната точка на сърцевината на комутатора към насищане и намаляване на индуктивността на управляващите намотки. Но степента на насищане е малка и потокът на ПМ не е отклонен. Тук тъмният момент е с връщането на енергия от потока в резонансния кондензатор, защото точно това е свръхединичната такава. Ако го няма този ефект, енергииният баланс ще бъде класически - Изход=Вход-Загуби... ;) Фактически потокът на ПМ би трябвало да върши полезна работа два пъти - веднъж на изхода и веднъж обратно на входа. При мен обаче второто не се получава засега.
Успех...
varvarin:
Здравей Геца,
Не си мисля че полетата си пречат, те просто създават поток в средата в която се намират. Ако например сърцевината е наситена от едното поле за другото тя не съществува като такава, докато магнитодвижещото напрежение на второто не превиши това на първото. Значи докато магнитодвижещото напрежение създавано от магнита в шунта е по-голямо от това на намотката за полето на намотката сърцевината не съществува. Когато нейното напрежение (магнитодвижещо F=W.I) превиши това на магнита домейните се преориентират по полето на намотката и потока на магнита се затваря през другата част от магнитната верига. Това което исках да избегна е минимално преориентиране на домейните тъй като промяната на на тяхната ориентация е свързана с промяна на потока което си е чиста индуктивност, а според мен тя разваля нещата в случая. Магнитната схема която ползвам е същата като преди (виж картинки в предните ми постове), само шунта промених от П-образен на Ш-образен както е показан на горната картинка. Така намотките са в режим на сумиране (виж стрелките) а се държи все едно че е в режим на шунтиране (без магнит няма напрежение в изхода). Индуктивността е доста ниска, намотките могат да се вързват в паралел и изкарва същия изход и при по ниски входни токове. Изглежда като да стане пък не става... Електрическата схема също съм я постнал използвам и нейни вариации - резонанс в изходната намотка като кръга го захранвам през намотката на шунта. Ето пускам и една осцилограма в този режим според мен си е съвсем като оригинала, само дето КПД-то го няма. :o
Има някакви признаци при увеличаване на товара да намалява консумацията но засега ми изглеждат като ефекти на резонанса иначе като цяло КПД е под 1-ца. Имам много ниско напрежение в изхода - 900 навивки а само 50 волта амплитуда, с резонанса става 80 волта под товар с лампа 220 волта 15 вата. По принцип с тези навивки би трябвало да е около 90 волта на празен ход без резонанс. МОже би основния ми магнитопровод е доста подмагнитен и това е причината мисля. Иначе потока на магнита се пренасочва добре, до въздушната междина отверката подскача здраво и звука е също добър. Е има още доста да дялкам и да си блъскам главата :)
Поздрави!
getca:
Мисля, че осцилограмата на напрежението при Валери е мерена върху диода/тиристора, като площадката показва пада върху него, а пропадането й е разликата между напреженията на резонансния кондензатор и захранването. Оттук може да дойде голяма заблуда и неуспех в опитите, хммм...При свързването на шунта, което използуваш, се концентрирай върху индукцията при връщане на потока на ПМ през него, защото само така може да се надвиши 1-цата...според мен, де... ;). Дай осцилограма на изхода, да видим кво става. Трябва да има два импулса на управляващ полупериод - при навлизане и оттегляне на ПМ потока. Другото важно нещо е междината, която носи загуби. Колко е при теб и как я настройваш ?.. Малко е изходното напрежение при тия навивки, Валери вади 300в от 400нав. грубо, ако си спомням добре. Иначе времето на импулса е много добро, дай да видим сега как е фазата вход/изход по напрежение и после ще умуваме.
Поздрави...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия