Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith

Генераторът на Капанадзе - всички мнения и конструкции на едно място

<< < (373/629) > >>

epwpixieq-1:
Привет Mito,

Поздравления за работата и интереса към експерименитрането с които работиш.
Един въпрос към схематиката която ползвш, както презумцията ми е, че тя, в някяква степен, наподобява схемата на тази представена в прикачения от теб файл:

--- Цитат на: mito_kupona в Септември 18, 2016, 07:39:30 pm ---Прикачвам една книжка от 1937 година в, която се обяснява точно, как се прави Тесла траф, но е на английски.

--- Край на цитат ---
Така дадената схема ( страница 2-ра ) е непълна, като за съжаление, това е много често повтаряно недоразбрано прекопирване на конфигурацията на ТТ. Липсваща е третата ( тъй наречена "thirtiary coil" - третична, или както Тесла я наричал "екстра" ) намотка, която трябва да се постави между тъй наречената, вторична ( високоволтова ) намотка и крайния капацитивен елемент ( метално цяло/полу кълбо или тороид ), в единия край на системата ( в другия е заземяването ).

На страниците на "Nikola Tesla Colorado Springs Notes 1899 - 1900", при внимателно ( неколкократно прочитане ) това е много отчетливо. Добавям файл за ваша информация, като това са само част от записките от книгата. Ако системата ми позволи ще прикача цялата книга, но като цяло тя може да се намери с малко Google-ване.
Записките на Тесла от "July 30, 1899" (с. 113 - 116) това което е обозначено с "S" е вторичната а другата цилиндрична ( вертикално ориентирана ) е третичната - "екстра" - намотка. Забелжете колко конфигурации Тесла е опитвал за да намери нейното оптимално интегриране в системата.  Записката от "July 26, 1899" и схемата на с. 108, показват изчистено основната постановка на Тесла, отново  дадени са само вторичната и "екстра" намотки, както и другам допълнитено свързваща намотка, сложена между тях.
Третичната ( "екстра" ) намотка е основен конфигурационнен елемент в общоизвестният патент на Телса "Magnifying Transmitter"  - усилващ предавател.
В остнвни лини това е този мистичен елемент който Тесла е използвал усилено, а в съвременните установни е изцяло забравен. Липсата на каквито и да е било писания отностно тази "екстра" намотка, освен директно от Тесла, в горе посочените записки, го правят много итересен за изследване. В допълнение, доста от дъглгогодишните последователи, възпроизвели части от експериементите на Тесла, говорят с завоалирани думи когато стане дума за този елемент от схемите му. На някои места го отнасят като "виртуална Земя", като Тесла го описва по друг начин ( като освободител на вторичната от обвъзрзаността и с капацитивния елемент и възможността и за акумулиране на масивни напрежения, невъзможни за получаване по други начини), и е добре всеки да може да го прочете и сам, и въз оснва на своя опит да го интеретира по собствен начин.
За мен лично, поне за сега, виждам "екстра" намотката, и в допълнение на това кето Тесла изразява, като виртуална конструкция на която вибрациите се "опират/стъпват/акумулират" ( виртуална земя, акумулиращ елемент, или както искате го наречете ). Това, според мен, е загатнато на с. 52 от споменатите записки. В механичен план, понеже Тесла, винаги пребягва до механико-динамични аналогии ( и така по-горната страница ), аз си го представям, в някаква степен, като еквивалент на опорната конструкция (виртуална опорна точка) дъжаща цялата система в добре познатото филмче на William Skinner, с неговия гравитационнен усилвател.

Поздрави и късмет в изследванията,

mi68:
Здравейте,
 Предназначението на третата намотка е за получаване на много високо напрежение. Терминология на Тесла "екстра" намотка.
Намотката се навива със стъпка (разстояние между навивките), основната намотка е навивка до навивка.
 Този метод на навиване на бобина е известен в късовълнови радиопредаватели, бобината е като вълновод и не може да пробие изолацията.
 Тук се ползва един предавател и много приемници на спиново поле (ток на разместване). Въпросът е да ли има усилване на енергията? Краткият отговор е ДА. Потвърден от експеримент проведен от мен със стандартни елементи.
Описание на експеримента. Предаващтият ТТ замествам с индукционна бобина от Лада (маслена), на първичната намотка се разрежда кондензатор 1мкФ/400В чрез тиристор зареден до 310В от мрежа 220В. Честота на повторение 25Хц, половината от 50Хц. Тъй като се работи в импулсен режим, не измервам, а смятам енергията натрупана в кондензатора, капацитета е известен и напрежението умножено по честотата 25 Хц.
 Приемници са индукционни бобини от различни марки коли (маслени), като на 12В са запоени насрещно (като фритер) два светодиода, които светят. Броят на бобините и светодиодите, е безкраен на теория, но на практика са примерно 10 толкова могат да се наредят в окръжност около предавателя-радиална (сферична) енергия. С увеличаване на радиуса напрежението спада и светодиодите спират да светят и броя  на приемниците се ограничава.
 Опитът показва, че има електрическа индукция + dD/dt или плътност на тока на разместване е със знак +, така че имаме действие-съдействие - предавателя не усеща товара, следователно имаме усилване на мощността. Ако се направи връзка с магнитната индукция  - dB/dt  тук имаме минус и действие-противодействие, Ленц ефект и познатия трансформаторен ефект (трансформатор), така че включване на бобина с товар иска увеличаване на мощността на първичната намотка.
 Проектът се забатачи, защото се ползваше тиристор за 10А при увеличаване на капацитета на кондензатора тиристора не се нагряваше, но плякаше.
 Проектът може да се поднови с вилка на Араменко или бифилярни намотки, с хубави ТТ или качери. Като недостатък посочвам голям обем материали високо напрежение. Правя опити за компактно и грамотно устройство само с бобини.

mito_kupona:
   Благодаря за информацията epwpixieq-1. Запознат съм със записките от Колорадо Спрингс, чел съм ги на руски, защото английския ми се свежда до гоогле преводача и някой технически термини. А онази книжка от 1937 година, мисля, че е непълна, а това са само няколко страници от нея. Ако някой може да я намери и изтегли цялата ще бъде добре.
    Що се касае до тази мистична трета намотка и с нея съм запознат, но още не мога да осъзная точно, каква роля изпълнява. В някой от руските форуми я наричат „катушка баласт“. Капанадзе казва, че неговия генератор работи на принципа на лоста, но никога не отговори на въпроса, коя е опорната точка на този лост. Много е вероятно това да е именно тази бобина.
   Тесла пък казва, че тази добавъчна бобина трябва да бъде настроена много добре така, че да отслаби връзката между другите две бобини в следствие на, което става увеличаване на реакцията на бобината „С“ и тя придобива доминиращо значение, което много лесно може да се съхрани. Също казва, че разработката на генератори на колебания трябва да се води в две направления едното е със силна индуктивна връзка между първичната и вторичната намотки и другото е чрез възбуждане на добавъчната бобина при отслабена индуктивна връзка, която бобина не може да взаимодейства индуктивно с другите две.
     Какво точно иска да каже Тесла с думите „чрез възбуждане на добавъчната бобина“, според мен електромагнитната енергия на първичната бобина преминавайки през добавъчната мистична бобина се преобразува в електрическа енергия, като е настроена, така, че в нея се получава вълнов резонанс и стоящи вълни, при който процес се получава натрупване на енергията на падащите и отразените вълни и няма излъчване, съответно и загуби на енергия или излъчването е сведено до минимум. След това натрупаната енергия се предава на последната бобина, където протичат пак вълнови процеси, и затова се получават колосални напрежения. Със сигурност между добавъчната и другите две бобини има още някакви възли, не мисля, че са свързани директно, най-вероятно разрядник или два разрядника, за да може да се получи вълнов резонанс в добавъчната бобина тя трябва да е отделена от последната или повишаващата в някакъв момент, за да се натрупа енергия в нея и в следващ момент да се излее тази енергия в повишаващата бобина. Това, са само предположения от моя страна, които трябва да проверя. С подобна постановка взривих половината покъщнина преди години и с очите си видях, каква сила е това и от тогава не съм се спирал, защото видях тази сила с очите си, с два разрядника беше, но не можах да го повторя експеримента.
     Качвам два файла в който Тесла много добре обяснява, как и защо се губи енергия при електромагнитното излъчване и, какво трябва да се направи за да се съхрани енергията и да се използва, когато трябва.

mi68:
Здравейте
  Прегледах документите на колегата mito_kupona и на базата на опита описан в предишния коментар преценявам, че става въпрос за еднопроводно свързване и земята се ползва като диелектрик с униполярен капацитет 700мкФ и заряд 60 000Кл. В опита когато свързвах еднопроводно индукционните бобини светодиодите светеха по-силно от безпроводно свързване, заземление не съм ползвал.
  Колкото е по-голяма индуктивността толкова по-висок качествен фактор. Тъй като предаването става чрез променлива електростатична индукция, при високо напрежение и висока честота имаме по-голяма мощност, защото капацитивното съпротивление намалява. При качествен фактор на екстра намотката 10 получаваме 10 пъти по-високо напрежение на сферата (тороида). Ако на вторичната намотка има 100кв то след екстра намотката имаме 1Мв.   

GreenHulk:
Mi68, може ли да пуснеш точна схема на опита по Отговор #1930?

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия