Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Теорията за всичкото.
krasias:
--- Цитат на: atos в Април 24, 2020, 09:53:31 am --- Повярвай - няма нещо от досегашната конвенционална наука, което ТИ знаеш, а НИЕ не знаем!
--- Край на цитат ---
atos, е това горе дето си написал вече му го повтарям повече от сто пъти в чата и форума но резултат няма никаъв, щото истината е това:" Не ми е ясно дали нарочно целиш да дразниш хората или ти идва отвътре?". Нарочно дразни потребителите на форума, вместо да си разшири съзнанието той гледа да свие съзнанието на другите. Какво друго може да търси в този форум освен конфликти, ами като не иска да се променя да си търси друг форум със хора с неговите разбирания. Но явно конфликтите му харесват повече.
hyparh:
--- Цитат на: atos в Април 24, 2020, 09:53:31 am ---Хипарх, приятно е човек да види, че се включваш след дълга пауза :D
--- Край на цитат ---
Имам алергия към деструктивно поведение (както сам отбелязваш със сините буквички), та това бе една от причините :D Конкретният случай е основно системно нарушаване на т. 11 от форумните правила.
--- Цитат на: технократ в Април 24, 2020, 10:32:15 am ---Тъмната материя според официозите, не взаимодейства електромагнитно а само гравитационно, ето защо тя не би могла да играе роля на леща за светлината, защото само електромагнитно взаимодействаща материя, може да влиае на светлината, като я пречупва, и по този начин създава леща. Но понеже нищо конкретно не се знае за тази финна така наречена тъмна материя, може да се предположи че тя все пак взаимодейства електромагнитно но много слабо нищожно слабо, спрямо останалата светла материя. Така че не е изключено и тези лещи да се предизвикват от именно такава материя. Ако се изолира такава материя и се иследва, ще стане ясно на какво се дължи появата на тези така наречени гравитационни лещи. Така ще се разбере дали теорията на Айнщайн е вярна и дали трябва да се коригира нещо в нея. Предлагам един сайт на антирелативиста Олег Акимов в който много обширно се критикуват някои позиции на съвременната физика, СТО, ОТО, КМ. Може дори да се задават въпроси към автора, който е руснак, но подразбирам че пише и на английски език. Има и обширен канал в тубата.
http://sceptic-ratio.com/
--- Край на цитат ---
Ние съдим за проявления далеч отвъд тесните граници на нашия хабитат, с който сме свикнали, и си мислим, че тукашните правила и "железни закони" трябва да важат и там. Но това може въобще да не е така. Проявленията, с които сме свикнали, може да се трансформират и модифицират значително, примерно дълбоко под земята или далеч в открития космос. В този ред на мисли дали светлината представлява едно и също нещо, преминавайки огромните космически разстояния или проправяйки си път през материята? :) Или се модифицира в зависимост от условията?
Можем да си представим следната картинка: в открития космос "светлината" представлява етерално трептене в най-чист вид. Това трептене достига нашата атмосфера и се сблъсква с постепенно вплътняваща се материя. При този сблъсък етералното трептене претърпява известни модификации и част от него се превръща в тесния честотен спектър, който ние регистрираме като светлина (т.е. околната светлина е локално явление заради конкретните условия), топлина, та дори и електричество. Друга част от трептенето се отразява от земната повърхност обратно в космоса. По-голямата част от тази чиста енеригия обаче успява да прониже планетата (подобно на частици неутрино), като преминавайки през плътната материя претърпява серия модификации в земните недра, водещи до различни проявления, за които си нямаме и идея, че съществуват.
Вземайки предвид тези разсъждения, не е ясно точно в какъв вид е "светлината" докато си взаимодейства с въпросната субстанция, която я криви. Може локално да се трансформира във вид, взаимодействащ си активно със субстанцията, след което (напускайки я) отново се връща към чисто етерално трептене в космоса, но вече с изменена траектория на разпространение.
Ключът е в забавянето на чистата енергия по подходящ начин и модифицирането ѝ до удобен за използване вид.
Експериментът на Майкълсън-Морли дава отрицателен резултат, понеже се започва от погрешното схващане за статичен етер - нещо като абсолютна отправна система - и се търси именно това. Етерът може да е всичко друго, но не и статичен... всъщност той е най-динамичното нещо, което можем да си представим (колкото по-малки са градивните елементи, толкова по-активни и динамични са те). Владимир Терзийски прави хубаво сравнение с барабана на една пералня – имаме малък наблюдател, стъпил на вътрешната повърхност на въртящия се барабан, опитвайки се да измери скоростта на водата, която е вътре. Няма да отчете нищо, защото барабана и водата се въртят с еднаква скорост. Същото е с планетата и етералната субстанция.
Аtos:
И друг път си засягал въпроса, че светлината (такава, каквато я виждаме), вероятно ще е невидима за нас в открития космос.
В подкрепа на това предположение е фактът, че красивите снимки на галактики, които сме виждали (от Хъбъл примерно), трябва да преминат през обработка с различни филтри и честотни де/модулации, за да станат видими.
За повечето хора е трудна представата, че ако се наблюдава звезда от планета без атмосфера, тя ще се види като мощен фенер, включен през нощта в селски двор - всичко, върху което не попада пряко, ще е тъмно и черно, в това число и "небето". Това, въпреки, че лъченията ще са много по-интензивни и с пълната си гама. При нас цялата атмосфера "светва" като абажур на нощна лампа, в който ние сме вътре и се филтрира до честоти и нива безопасни и полезни за живота. Това само по себе си е "чудо", но рядко си даваме сметка, че е така, приели сме го за даденост.
Относно изкривяването на пространството... Ами... човек или може да си го представи "от раз", или никак. Това поражда известна част от споровете тук. Юлиан се опита да даде пример, но не отчита факта, че това, което той схваща прекогнитивно може да е непосилно за някого.
Да си представим знака на долара -онова S с двете чертички през него. S е "изкривеното" пространство.
Човек, застанал в единия край на буквата S, ще вижда нещо, поставено в другия и край и за него това ще е права линия. Всъщност, правата линия се явява една от тези чертички, които пресичат доларовия знак, но наблюдателят просто няма как да я види - за него тя е извън собственото му пространство... (подпространство).
Местата, в които чертичката пресича буквата S се наричат "пространствени портали" или... "червееви дупки".
Това го пиша, за да се добие визуална представа за нещата - "вероятна евентуалност" ;)
В същност... дори и пространството в което живеем да е "нагънато до безобразие", ние няма как да го установим - за нас то ще си е най - правото нещо на света.
tobo1:
--- Цитат на: atos в Април 25, 2020, 09:07:17 am ---...
В същност... дори и пространството в което живеем да е "нагънато до безобразие", ние няма как да го установим - за нас то ще си е най - правото нещо на света.
--- Край на цитат ---
Ние считаме, че всичко което виждаме е по правата линия на посоката в която гледаме. Резултатът е, че много от видимото всъщност е един вид заблуждение.
Като пример - това което виждаме на небето е много, много различно от някаква "абсолютна конфигурация". Светлината от някоя звезда е пътувала милиони години за да я видим ние сега "там" където тя вече не е (ако все още съществува изобщо тази звезда). Отчайващо звучи на моменти...
juliang:
--- Цитат на: atos в Април 25, 2020, 09:07:17 am ---В подкрепа на това предположение е фактът, че красивите снимки на галактики, които сме виждали (от Хъбъл примерно), трябва да преминат през обработка с различни филтри и честотни де/модулации, за да станат видими.
--- Край на цитат ---
Най-малкото защото камерите на Хъбъл са черно-бели. За цветни снимки се правят 3 или повече кадъра с различни филтри пред обективите. Оригиналните необработени снимки са такива:
И да ... на някои от кадрите се фиксират вълни с дължина която не е във видимия спектър. Матрицата е способна да улавя инфрачервени и ултравиолетови вълни.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия