Начало > Новини от света на технологиите
LENR
RUS:
--- Цитат на: Радико в Ноември 10, 2019, 07:50:16 pm ---Мисля, че публикуваното от RUS е нещо съвсем различно от това на Роси и Пархомов. Въобще не може да се прави аналогия и да се мерят с един аршин. Едното се случва при стаина температурa за другото са необходими повече от хиляда градуса. Това, че авторите използват еднакво название не значи, че са еднакви процеси.
--- Край на цитат ---
В единия случай затварят в един обем водород и никел и нагряват докато започнат процесите на трансмутация.
В другия случай анода е работното вещество ( волфрам, желязо и др. ) а водорода се взима от водата.
И отново се стига до трансмутация само че не е никел реагиращото вещество както в първия случай.
Радико:
RUS, за първият случай въобще не съм убеден, че става дума за термоядрен синтез, даже съм напълно убеден, че става дума за нещо съвсем друго.
За втория виж въобще не мога да кажа за какво става дума.
RUS:
Атомните ядра могат да се променят чрез ядрени реакции. Kогато при ядрената реакция се променя броя на протоните, се получава нов химичен елемент. Когато пък от своя страна се променя броя на неутроните, се получава изотоп на същия химичен елемент. При някои ядрени реакции се получават изкуствени радиоактивни изотопи на химичните елементи. Придбитата по този начин способност на атомните ядра на химичните елементи, да излъчват радиоактивни лъчи (йонизиращи лъчи), се нарича изкуствена радиоактивност.
Ядрените реакции се различават съществено от химичните реакции, които не са свързани с промени в ядрата и не водят до получаване на нов химичен елемент. Друга съществена разлика е огромната енергия, която се отделя или поглъща при ядрените реакции. Тя се нарича атомна или ядрена енергия.
Видове синтез
В зависимост от температурите и концентрациите на изходните елементи могат да протичат различни реакции на синтез, но основните са:
1. Протон-протонна реакция. При малките звезди като слънцето от 4 водородни атома се образува един атом хелий-4.
2. Въглерод-азот-кислороден цикъл. При големите звезди атом въглерод поглъща 4 протона в различни реакции, като накрая се връща в начално състояние след отделяне на хелий-4.
3. Тройна хелиева реакция. При нея три атома на хелий-4 се сливат в едно ядро на въглерод-12. Тази реакция протича при много високи температури и е характерна за късните етапи от съществуването на звездите, когато централната им част съдържа предимно хелий.
4. Синтез на по-тежки ядра. Когато и хелият свърши, умиращата звезда започва да се свива от гравитационните сили и температурата в ядрото ѝ се повишава. Въглеродът се трансформира в кислород, неон и други по-тежки ядра до достигане на енергетичното плато на най-голяма стабилност, което се състои от елементи като манган, желязо, кобалт и никел (атомни номера 25, 26, 27 и 28). Тези реакции отделят малко енергия и се извършват бързо – в последните етапи на звездна еволюция, преди звездата да избухне като свръхнова или да се превърне в бяло джудже.
Образуване на тежки ядра при s-процес
Ядрата, по-тежки от медта (атомен номер 29) имат по-ниска енергия на връзката между нуклоните си и не могат да бъдат получени чрез ядрен синтез. Всички те се получават в резултат на неутронни реакции, при които първоначално средно по размери ядро започва серия от поглъщане на неутрони и в резултат на бета-разпад повишава атомния си номер (превръща се в ядро с повече протони).
Когато източникът на неутрони е слаб, процесът се нарича s-процес (s от slow). Условия за него има във вътрешността на стари масивни звезди (червени гиганти).
При s-процеса може да се образува нестабилно ядро, но то се разпада преди поглъщането на следващия неутрон. Поради това при s-процеса могат да се синтезират само ядра до олово и бисмут (атомен номер 82 и 83).
Образуване на тежки ядра при r-процес
При r-процеса много интензивен и плътен поток неутрони облъчва средни или тежки ядра. Скоростта на това облъчване е толкова висока, че междинните нестабилни ядра нямат време да се разпаднат. Така се получават ядра с много голям атомен номер (свръхтежки ядра).
Междинните ядра по време на облъчването имат по-голям от нормалния брой неутрони и след като интензивността на потока намалее, те се стабилизират чрез различните видове радиоактивно разпадане.
r-процесът позволява да се прескочи интервала от нестабилни елементи от полоний до актиний (атомни номера от 84 до 89) и да се достигне острова от почти стабилни елементи торий и уран (атомни номера 90 и 92).
Условия за протичане на r-процеса възникват само при взрив на свръхнова звезда. На Земята сравнително мощни неутронни потоци могат да се постигнат при взрив на водородна бомба (в отпадъците на такъв взрив е открит елемента калифорний с атомен номер 98).
Други процеси
Някои изотопи не могат да се образуват по никоя от гореописаните схеми.
В повечето случаи това са богати на протони ядра и образуването им се обяснява със специфични реакции на разцепване на по-голямо ядро при бомбардиране с ускорен протон или пък с реакция на сливане на протон със сравнително тежко ядро.
Някои от тези реакции протичат в земната атмосфера при бомбардирането и от високоенергийни космически лъчи.
При специални процеси на разцепване (spallation) се образуват 6Li и бор, а също и някои изотопи на берилий, алуминий, неон, хлор и йод.
Със захващане на протон при взрив на свръхнова (p-процес) се обяснява съществуването на някои рядко срещани тежки изотопи като 190Pt и 168Yb.
Предвид горната информация накрая просто трябва да съобразим че един атом водород е всъщност един протон и един електрон.
При захват на един протон от по -тежко ядро ( желязо,никел,алуминий,волфрам и др. стабилни елементи) получаваме атом на нов елемент със следващ пореден номер.
Тук изобщо и не може да става въпрос за термоядрен синтез - сливане на две водородни ядра и образуване на хелий защото са необходими високи налягания и температури. Никъде и никой в горните линкове и материали с експериментите не споменава , нито пък говори за хелий. Навсякъде се описва едно и също - превръщане на химични елементи в по-тежки такива с отделяне на енергия за сметка на ядрения процес който е тип поглъщане на протон от по-тежко ядро.
Или може би ще продължаваме да лаем по Луната е тъй за спорта ?
dmitarp:
Защо си мислиш, че захвата на протон от по-тежко ядро е по-възможна реакция, която може да се реализира при ниски температури. Въобще според, тези хора при комбинция от никел, водород и 1000 оС възниква такъв "захват". Знаеш ли колко често в природата и в човешката дейност се среща тази комбинация, ако от нея се пораждаше тази възможност, света щеше да е съвсем друг сега.
epwpixieq-1:
RUS, изписването на томове информация е абсолютно ненужно, когато има ясни факти или по-точно ясни замервания на отделената топлина. Изглежда че на тези изследователи им е по-лесно да съставят теории на това как протича реакцията отколкото да замерят, без противоречия, изходната енергия, която е директно излизаща като топлина.
Щом като мислите че има, сериозна основа за тези опити, заемете се и ги направете вие или колеги които "виждат" как това може да стане. Както виждате установките са сравнително лесни за направа. Керамична тръба, реотан, няколко химически елемента, мрежово напрежение. Само не замервайте температурата в определена точка, както правят те, а вземете два листа каменна вата (10 см, десетина лева ако не се лъжа, ако не и по-малко) и направете кутия от нея 20 см дебелина, като я облицовате отвътре с алуминиево фолио за готвене (да препазите ватата от водната пара, основно за да не се променят термичните и характеристики), в тази кутия сложете тип пръстеновидна (само с вътрешните форми на кутията, тип квадратен пръстен) метална вана и я напълнете с вода. Установката я слагате в центъра на тази вана и я запускате. Пробивате малка дупка за изпаряване на водата ( може да сложите и стъклена тръбичка за да не попива парата във ватата и така да променя термичните и характеристики ). Изчислявате за колко, време водата ще се изпари до половината, при подаваната мощност от мрежата. След преминаване на това време, отваряте установката и замервате. При положение че водата се е изпарила (осезаемо) в повече от половината и можете да повторите резултатите си, веднага описвате опита и го публикувате. Гарантирам ви че ще направите сензация, понеже експеримента е лесен за направа и всеки ще се съгласи че при изпарение на повече от половината водна маса то от някъде трябва да идва допълнително енергия, а не само от мрежата. Само след това може да се води спор, при вече изградена фактология, каква е теорията за така необяснимото явление, а те гарантирано ще бъдат много.
Само не ме разбирайте погрешно, не съм скептик към възможността за такова явление. Ние много малко знаем за природата, въпреки че си мислим че знаем много. Но да се въртят хипотези, на база на съмнителни замервания, когато нещо може лесно да се провери, е просто загуба на време.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия