Възможна ли е скорост по голяма от скоростта на светлината

[Михаил Кузмов]

Споко, ся шъ ги изследвам!

[Bat_Vanko]

Ами по същият начин по който се определя географската дължина. Вече има достатъчно точни уреди за да свършат тази работа. И я вършат.

Радико, говориш като montanar когато няма от къде да препише. Дай да видим как? И ако не си разбрал става въпрос за принцип на измерване а не за уреди.

[Радико]

Ето ти и принципа имаш две устройства отдалечени на определено разстояние. Едното излъчва сигнал другото го приема. Измерва се точният час на излъчване и точният час на приемане на сигнала. Измерването става със два суперточни атомни часовника. Които са предварително синхронизирани и имат необходимата точност за измерване дори на няколко метра разстояние.

[juliang]

Ето ти и принципа имаш две устройства отдалечени на определено разстояние. Едното излъчва сигнал другото го приема. Измерва се точният час на излъчване и точният час на приемане на сигнала. Измерването става със два суперточни атомни часовника. Които са предварително синхронизирани и имат необходимата точност за измерване дори на няколко метра разстояние.

Точно това е проблема, който е описан в клипчето. Местенето на часовниците води до релативистични ефекти. Няма как да ги измериш, ако не приемеш че светлината се движи равномерно във всички посоки.

[Радико]

Точно това е проблема, който е описан в клипчето. Местенето на часовниците води до релативистични ефекти. Няма как да ги измериш, ако не приемеш че светлината се движи равномерно във всички посоки.

Я пак с малко повече подробности, че да не говориме на различни езици.

[juliang]

Как точно ще свериш часовниците?
А) Връзваш ги с ел. кабел. Тогава откъде знаеш с каква скорост се движи тока по кабела в дадената посока, за да направиш корекцията за времето което е било необходимо на сигнал да стигне от единия до другия часовник?
Б) Поставяш ги един до друг, синхронизираш ги и след това почваш да местиш единия. Движението му води до това, че той почва да изостава (релативистичен ефект). Колко е - не е ясно, щото не знаеш каква е скоростта на светлината в тази посока.
В) Слагаш двата часовника един до друг, синхронизираш ги и почваш да ги раздалечаваш, местейки ги в противоположни посоки. Обаче ако се окаже, че скоростта на светлината не е еднаква във всики посоки? Релативистичния ефект и съответно изоставането на всеки един от часовниците може да се окаже различно.
Г) Слагаш един генератор на импулс в средата, и опъваш два кабела до двата часовника. Генератора генерира импулс, който тръгва по 2 еднакво дълги проводника до 2-та часовника. Обаче ако светлината (и ел. ток) не се движи с еднаква скорост във всички посоки, това означава че сигнала няма да достигне до 2-та часовника по едно и също време...

[dmitarp]

А коя е правилната посока, при която скоростта е максимална или минимална, ако направиш завъртане на 90 градуса например, ефекта същият ли ще е. И защо ще се прояви релативистичен ефект, ако скоростта на преместване на часовниците е достатъчно малка.

[Михаил Кузмов]

Мисля че Радико, току що изобрети, метод неизвестен за мерене на С. То и атомни часовници по битаците колко щеш! Даже и ръчни!

[juliang]

А коя е правилната посока, при която скоростта е максимална или минимална, ако направиш завъртане на 90 градуса например, ефекта същият ли ще е. И защо ще се прояви релативистичен ефект, ако скоростта на преместване на часовниците е достатъчно малка.

Това е и дилемата - няма как да знаем дали мерим правилно, защото ПРИЕМАМЕ че светлината (и ел. ток) се движат еднакво във всички посоки. Ако това не е така, ние няма как да го измерим.
А релативистичния ефект си го има дори и ако ходиш пеш. Но е изключително малък и в практиката не е от значение. Проблема е когато искаш да измериш скоростта на светлината ... там грешка от наносекунда води до големи отклонения.
Взимаш часовника на рамо и ... трябва да го занесеш на 10 км. Грешката може да е една милиардна от секундата за всяка секунда, но ти ще го носиш 5 часа... а 18 000 милиардни от секундата за нещо което се движи с 300 милиона метра в секунда вече са чувствителна грешка.

[GMG]

     Важната посока е напред dmitarp, няма значение ляво - дясно, север - юг,
 там няма посоки.... търсиш релавистика - няма я - има съвкупност от мерки, които
Айнщайн не е взел - така си мисля и някои опити доказват това. 

Ако вземем нашия аршин, сметките не излизат. 

Защо?

Защото сме неуки все още!

..... не се хабете напразно .. 

[dmitarp]

Друг вариант, генератора на импулси за синхронизация е толкова далече например на Луната, така че може да се приеме, че светлината за синхронизация се движи към часовниците почти в една посока.

Часовника на  МКС изостава с 3.2х10^-10 секунди за секунда, мисля че изоставането на отдалечаващи се часовници на 10 километра един от друг ще е много по-малко и едва ли ще е от значение за намирането на скоростта на светлината, т.е. ако има някаква значима разлика тя ще се засече. По  мое мнение пространството не е напълно или идеално изотропно и затова трябва да има разлика в скоростта на светлината в различни посоки, освен това непрекъснато през Земята минават гравитационни вълни, което също е причина за различни скорости на светлината, мисля че именно по този начин са засечени и гравитационните вълни.

[Михаил Кузмов]

Ами много вярно! С е константа във вакуум. Всяко друго мрене ще бъде различно, съответно безсмисленно!

[Радико]

Как точно ще свериш часовниците?
А) Връзваш ги с ел. кабел. Тогава откъде знаеш с каква скорост се движи тока по кабела в дадената посока, за да направиш корекцията за времето което е било необходимо на сигнал да стигне от единия до другия часовник?
Б) Поставяш ги един до друг, синхронизираш ги и след това почваш да местиш единия. Движението му води до това, че той почва да изостава (релативистичен ефект). Колко е - не е ясно, щото не знаеш каква е скоростта на светлината в тази посока.
В) Слагаш двата часовника един до друг, синхронизираш ги и почваш да ги раздалечаваш, местейки ги в противоположни посоки. Обаче ако се окаже, че скоростта на светлината не е еднаква във всики посоки? Релативистичния ефект и съответно изоставането на всеки един от часовниците може да се окаже различно.
Г) Слагаш един генератор на импулс в средата, и опъваш два кабела до двата часовника. Генератора генерира импулс, който тръгва по 2 еднакво дълги проводника до 2-та часовника. Обаче ако светлината (и ел. ток) не се движи с еднаква скорост във всички посоки, това означава че сигнала няма да достигне до 2-та часовника по едно и също време...

Това ли бяха начините които успя да измислиш???
Хммм, абе ти да не си взел да си намалил бирата нещо та се представяш толкова зле. Стегни се, ако трябва мини на тъмно като мен та да влезеш отново в кондиция.
Значи взимаш двата часовника към всеки от тях прикачаш по един лазерен предавател и по един лазерен приемник разполагаш ги на константно разстояние примерно 1, 10 или 100 метра. Единият часовник инициира изпращане на импулс в точно определено астрономическо време другият часовник засича астрономическото времето на пристигането на импулса. Разликата в двете времена се нарича константа на чистото закъснение. После се отдалечават двата уреда без значение кой на къде. Следва импулс, улавяне на импулса измерване на времето за пристигане изваждане на чистото закъснение и изваждане разбира се и на константното разстояние което е използвано за определяне на чистото закъснение. Същата операция се прави и в обратната посока там се ползва съответното закъснение което може да е различно от това на първите двойка предавател приемник.
И за сведение на Кузмов и за мое съжаление това въобще не съм го измислил аз. Всеки от четящите това има в дома си по няколко устройства действащи на същия принцип макар и с по ниска точност. За тях е достатъчен кварцов резонатор.

[juliang]

... Единият часовник инициира изпращане на импулс в точно определено астрономическо време другият часовник засича астрономическото времето на пристигането на импулса. Разликата в двете времена се нарича константа на чистото закъснение. После се отдалечават двата уреда без значение кой на къде. Следва импулс, улавяне на импулса измерване на времето за пристигане изваждане на чистото закъснение и изваждане разбира се и на константното разстояние което е използвано за определяне на чистото закъснение. Същата операция се прави и в обратната посока там се ползва съответното закъснение което може да е различно от това на първите двойка предавател приемник.

Релативистичните ефекти зависят от скоростта на светлината. Ти не знаеш скоросттана светлината (нали нея се опитваш да измериш), не знаеш и колко е разликата в показанията на часовниците вследствие на преместването им (която разлика е функция от скоростта на светлината).
Разбираш ли ... местенето на часовниците ги разсинхронизира, вече не показват едно и също време. А без него не можеш да измериш скоростта на светлината, а без да знаеш скоростта на светлината не можеш да сметнеш колко са "избягали" чассовниците един спрямо друг...

Местиш единия часовник на "изток", приемаш скоростта на светлината за Х, правиш си корекцията на часовниците, и измерваш скоростта на светлината.
После местиш часовника не на "изток", а на "север", правиш сметките със същата скорост Х, и получаваш същите резултати. Обаче ... ако скоростта в тази посока не е Х а 10Х, то резултата пак ще е верен - просто грешната корекция на часовниците ще компенсира по-високата скорост на светлината...

[Аtos]

Само аз ли разбирам Юлиан?
Казвам го по-просто - "параграф 22".
То е все едно да отидеш да калибрираш еталона за метър, но да се опитваш да го правиш с рулетка от железарията (а тази рулетка е произведена и сверена по същия този еталон)...или да кажеш "времето тече с по-малка скорост"...все еднакво тъпо...тъй като самото понятие "скорост" е производно на "време".

Та...не можем да мерим скоростта на светлината, приемайки я предварително за фиксирана стойност!
Ако сме я приели предварително за константа - защо ни е да я мерим?
Ако не сме я приели - откъде знаем дали е константа или не?

Стига се до парадокса (параграф 22) - за да премерим точно скоростта на светлината, трябва предварително да знаем...скоростта на светлината