Автор Тема: Вярна ли е теорията на относителността на Алберт Айнщайн?  (Прочетена 110372 пъти)

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Да, прав си!
По тази формула...ама нищо не ми е ясно!
(без сарказъм)


По формулата Какво не е ясно, две маси се привличат със сила пропорционална на сбора им, и обратнопропорционална на квадрата от делящото ги разстояние. всичко това умножено по гравитационната константа. Аз си признавам че гравитационата константа не знам как я представят с това " кубически метър по килограм на минус първа, и по секунда на минус втора " :o Силата се изразява чрез ускорение и маса, един Нютон се равнява на сила която ускорява  тяло с маса 1 килограм за един метър за една секунда на квадрат. Това означава че в следващата секунда ще са изминати два метра, в следващата секунда, четири метра , в следващата секунда, шестнадесет метра и т.н. Енергията се изразява със единицата джаул, един джаул се равнява на работата на сила за преместването на маса 1 килограм на разстояние 1 метър. А тази константа в какво се мери не ми е ясно, би трябвало да е в сила, но както е написано не е, или някой неграмотник го е писал.

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
И с каква сила е това "приближаване", съпоставено спрямо масите им и разстоянието? Ако разстоянието е един микрон, квадратът му колко ще е? Не би ли следвало да залепнат яко?

Там е работата че не ми е ясно гравитационната константа в какво я мерят, трябва да е в сила, аз получих едни цифри със пет нули след десетичната запетая, много малка стойност. И може да си прав не споря. Ако е вярна константата, две тела би трябвало да се привличат взаимно мноооого слабо, дори ако са допрени едно до друго. Абе има нещо гнило.

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 6 178
И с каква сила е това "приближаване", съпоставено спрямо масите им и разстоянието? Ако разстоянието е един микрон, квадратът му колко ще е? Не би ли следвало да залепнат яко?
Ако имаш две тела с маса 10 килограма и физически размери от по 1 микрон - да, те най-вероятно биха залепнали. Но тъй като 10 килограма заемат доста голям обем (дори и от най-плътните познати ни материали), само една мъъъъничка част от тях ще са на разстояние 1 микрон една от друга. За останалата част разстоянията ще са "големи", и съответно и гравитационното привличане ще пада с квадрата от тях.

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Ако имаш две тела с маса 10 килограма и физически размери от по 1 микрон - да, те най-вероятно биха залепнали. Но тъй като 10 килограма заемат доста голям обем (дори и от най-плътните познати ни материали), само една мъъъъничка част от тях ще са на разстояние 1 микрон една от друга. За останалата част разстоянията ще са "големи", и съответно и гравитационното привличане ще пада с квадрата от тях.

Съгласен съм с теб, центърът на масите е важен, на какво разстояние отстои от гравитиращите тела. Ако центърът на масата на земята отстои на микрони под едно тяло, тогава силата с която ще дърпа земята би била доста по голяма от тази която я мерим на земята. Ако земята стане газ със обем многократно превишаващ настоящият и обем, и на повърхността на този газов облак, едно тяло ще изпитва много слаба гравитация.

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Ако земята се свие в обем колкото глава на топлийка, как ще се промени гравитационното и поле? според мен полето ще стане силно нехомогенно, внезапно ще се усили неимоверно много , интензитета му ще представлява стръмна крива, ако се изрази графично.

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 6 178
Ако центърът на масата на земята отстои на микрони под едно тяло, тогава силата с която ще дърпа земята би била доста по голяма от тази която я мерим на земята.
Не. Ако си на 1 метър от геометричния (или масовия) център на Земята, гравитацията ще е почти нула. И това е така, защото имаш маса и "под" теб, и "над" теб, които те дърпат в различни посоки.
Реално точно на повърхността на Земята гравитацията е най-голяма - цялата й маса се намира от едната ти страна, и си възможно най-близо.

Ако земята се свие в обем колкото глава на топлийка, как ще се промени гравитационното и поле? според мен полето ще стане силно нехомогенно, внезапно ще се усили неимоверно много , интензитета му ще представлява стръмна крива, ако се изрази графично.
Гравитацията ще се увеличава постепенно, според формулата която колегите дадоха по-горе. Да, ще е значително по-силна от тази която наблюдаваме на нашата Земя, но усилването няма да е "внезапно".
За стръмната крива - тъй като функцията е квадратична ... да, на графика силата ще намалява по крива, която ще става все по-стръмна с доближаването до тялото.

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Не. Ако си на 1 метър от геометричния (или масовия) център на Земята, гравитацията ще е почти нула. И това е така, защото имаш маса и "под" теб, и "над" теб, които те дърпат в различни посоки.
Реално точно на повърхността на Земята гравитацията е най-голяма - цялата й маса се намира от едната ти страна, и си възможно най-близо.
Гравитацията ще се увеличава постепенно, според формулата която колегите дадоха по-горе. Да, ще е значително по-силна от тази която наблюдаваме на нашата Земя, но усилването няма да е "внезапно".
За стръмната крива - тъй като функцията е квадратична ... да, на графика силата ще намалява по крива, която ще става все по-стръмна с доближаването до тялото.

Масовият център на две тела с еднаква плътност и маса се намира точно между тях, така че колкото по близо се намират едно до друго, съответно и по близо до масовият им център, толкова по силно ще се привличат помежду си. А за това че ако земята е с обем колкото на карфица главата и каква ще е гравитацията, казах вече, полето ще стане силно нехомогенно, това означава че с приближаване към масовият център на тялото ще действат огромни гравитационни сили само при незначително преместване към този център, съответно и обратното , при отдалечаване ще намаляват много бързо, и при това положение силите на гравитацията няма да се изменят квадратично от разстоянието както е по формулата на Нютон за всемирното тяготение.

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Юлиане, нали се сещаш че ако земята стане с обем на глава на карфица, всяка точка от повърхността и ще се приближи многократно към масовият център земя-точка, и следователно гравитацията там ще е огромна. Не бъркай масов център със геометричен център, ако едната половина на земята е многократно по плътна от другата, тогава намирайки се в центъра на земята ще прилепнеш към по плътната обвивка.

Неактивен dmitarp

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 294
  • Пол: Мъж
Оставете Земята да си бъде Земя, а не карфица. А, между другото Айнщайн е прав, и винаги ще е така както и Нютон е прав с известни предположения. Безсмислено е да се спори по тази тема то от само себе си се разбира, че теорията на относителността е вярна и то съвсем интуитивно. 

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Оставете Земята да си бъде Земя, а не карфица. А, между другото Айнщайн е прав, и винаги ще е така както и Нютон е прав с известни предположения. Безсмислено е да се спори по тази тема то от само себе си се разбира, че теорията на относителността е вярна и то съвсем интуитивно.

Теориите не се основават на интуиция а на научният метод. Всички експериментални факти, могат да се обяснят и по класически начин без теорията на относителността. Бръсначат на Окам изрязва теорията на относителността, но понеже е по модерна се е наложила във физиката. И научният модернизъм е голяма работа, както и модерните панталони :)

Неактивен dmitarp

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 294
  • Пол: Мъж
Научния метод е частен случай на експеримента и интуитивното усещане на нормалния човек, не на лудия. В основата на цялата съвременна наука са геометричните аксиоми и постулатите на Айнщайн, и едните и другите са интуитивни, не подлежащи на доказване или отричане, всичко друго следва по строг логичен ред и непосредствено може да се докаже, само чрез тях. Всяко отклонение от тях е и отклонение от самата нормалност на индивида.

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 6 178
... това означава че с приближаване към масовият център на тялото ще действат огромни гравитационни сили само при незначително преместване към този център, съответно и обратното , при отдалечаване ще намаляват много бързо, и при това положение силите на гравитацията няма да се изменят квадратично от разстоянието както е по формулата на Нютон за всемирното тяготение.
Графиката на всяка квадратична функция е парабола. При отдалечаване от "дъното" й графиката почва да расте все по-стръмно. Така че да - при големи стойности графиката е много стръмна, и малка промяна по оста Х води до големи промени по оста Y. Но това не значи че ще се изменя по "нестандартен" начин. Точно това е стандартния начин за такива функции.

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 921
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
В основата на цялата съвременна наука са геометричните аксиоми и постулатите на Айнщайн.
Ако името на Айнщайн го бяхте заменили Рейнман (https://en.wikipedia.org/wiki/Riemannian_geometry) щях да се съглася. Но при условие, че Рейнман не е бил формулирал неговата аналитична геометрия, 50-тина години преди Айнщайн (Г-н Единкамък) да се замисли върху неговите постулати за относителността, той ( Айнщайн ) едва ли щеше да е имал интелектуалната сила математично да си формулира теорията. Да оставим на страна, че той даже не е знаел за Реймановата геометрия, а му бе била посочена от негов, явно по-начетен, приятел. Оставям на страна, как някой велики учени-математици по онова време, като Карол Антон Бйоркинс (може би най-силния норвежки математик https://en.wikipedia.org/wiki/Carl_Anton_Bjerknes ) са гледали с огромна критика на объркания логически апарат който Айнщайн формулира.

Неактивен dmitarp

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 294
  • Пол: Мъж
В известен смисъл съм съгласен, що се отнася за общата теория на относителността, която е развитие на специалната теория на относителността именно върху Римановото пространство. Но за да се изведе специалната теория на относителността Айнщайн казва (постулира) 1. Скоростта на светлината е крайна и 2. Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника, имайки тези два постулата с много проста и елегантна математика се стига до специалната теория на относителността. Тук трябва да се отбележи, че малко преди Айнщайн да публикува статията си Поанкаре с помощта на много сложна математическа логика доказва, че скоростта на светлината е крайна и не зависи от източника и до идеите на теорията за относителността. Сам разбираш, че на Айнщайн не му е трябвало сложена математика, защото той въвежда двете си аксиоми, които до този момент не са опровергани. Единствения голям учен, който не признава теорията на Айнщайн това е именно Поанкаре, дори Лоренц върл фен на етера, извел новите уравненията за събиране на скоростите е приел теорията.

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 921
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
1. Скоростта на светлината е крайна
Може ли да изясните, какво разбирате под "крайност" на скоростта на светлината, понеже дълго време, още преди Айнщайн да е бил роден, тази физична зависимост, която на страниците този форум нарицаваме "скорост на светлината", е била определена не като крайност, а като фундаментално отношение на две физични величини (константа): http://mazeto.net/index.php/topic,10017.msg93620.html#msg93620