Автор Тема: Вярна ли е теорията на относителността на Алберт Айнщайн?  (Прочетена 106835 пъти)

Неактивен x_name41

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 940
  • מוזיקה מאריכה את החיים
    • https://www.sanmina.com/
напълно споделям възгледите на колегата атос по темата, въпреки концепцията за кухата земя, тъй-като в тях има разсъждение на буден ум, който не се примирява с дадените наготово стъкмени познания от класическата наука в които ясно прозира глупоста, тяхната нелепост и т. н. при един по обстоен анализ, но въпреки това всички се аргументират с тях, което е наистина жалко. Газови гиганти, черни дупки, голям взрив, :o  но моля ви вие чувате ли се като разумен интелигентен и начетен индивид, нима бихте допуснали да говорите и пишете за подобни фантасмагории сякаш измислени и изречени от някой луд?. Ако приемем по тази логика взаимното усилващо се гравитационно привличане то би следвало Земята след милион или милиард години да се превърне във едно слънце :-\
« Последна редакция: Ноември 25, 2018, 09:23:37 pm от x_name41 »

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Юлиане, вече шикалкавиш! Какви "проценти грешки", какво чудо?
Една формула или работи или не! Не може да работи на 10, 15 или 20%! Абсурдно е! Колко процента е бременна, девойка, спала между мъже, без гащи? Може би 25% ? Сметнато по синус от проекцията на...члена на най-близо спящия? Айде, моля ти се...
Стигаш в абсурда си до изрази като "граница на твърдение", който не смятам да коментирам!

Ако обаче е газов облак, то той ще бъде раздърпан от "нищожната" гравитация и ще бъде засмукан от всяка една от зевздите/дупките.
Точно де! Как ще го раздърпат, ако частиците имат собствена гравитация? Я сметни квадрата на разстоянието? Кое ще им пречи да залепнат в твърда маса една за друга, пък и било то по време на пътуването в процеса на засмукване?
Сам го каза - нищожната гравитация! Щото не е тяхна собствена!
Наистина ли не разбираш, че ако малките тела имаха собствена гравитация, то камион с баластра, изсипан на строителния изкоп, нямаше да има нужда да му се слага свързващо вещество (цимент), за да се превърне в монолитен блок-бетон?
Всяка песъчинка и камък щяха да имат лавинообразно нарастваща гравитация в процеса на прилепване на още повече частици!
Хвърли сега две шепи дребни магнити в една малка картонена кутия, да видиш какво става?
Ако трябва да си го представиш - дори с размер на песъчинки да са...е? В миг ще станат на общ куп! Защото имат собствена сила на привличане!

Както и да е ... да те питам нещо друго. Кое точно те подтиква да мислиш, че теорията за произхода на гравитацията е грешна, и че "малките" тела нямат собствена такава? Какви потвърждения имаш за тази теория?
Как може да ми задаваш подобен въпрос, след толкова изписани страници?

Ако не ти се чете и вниква...просто си ръпай морковите (помагали за добро зрение съм чувал - каротин) и си пръцкай безметежно ;D ;D ;D


Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 6 178
Ти и за кухото кълбо спореше, че вътре в него телата щели да се стремят към центъра, ама...нейсе...
А кой твърдеше, че по вътрешната повърхност гравитацията щяла да е почти равна на външната? :)


Юлиане, вече шикалкавиш! Какви "проценти грешки", какво чудо?
Една формула или работи или не! Не може да работи на 10, 15 или 20%! Абсурдно е! Колко процента е бременна, девойка, спала между мъже, без гащи? Може би 25% ? Сметнато по синус от проекцията на...члена на най-близо спящия? Айде, моля ти се...
Стигаш в абсурда си до изрази като "граница на твърдение", който не смятам да коментирам!

Погледни примера на технократа. Имаш геврек с размера на слънчевата система. Имаш газов облак с размер примерно 20% от размера на геврека, поставен точно в центъра на масата му. В реалния случай геврека ще си е геврек, и газовия облак ще се попилее настрани/навън към плътта на геврека и ще залепне за материята там.

Сега приеми геврека като точков обект, поставен в центъра на масите на геврека. Тази точка ще се яви вътре в газовия облак. Накъде ще тръгнат газовете? По "формулата" която уж позволявала всеки обект да се представя като точка би трябвало газовия облак да се свие към центъра. Ама ти е ясно, че това няма да се случи.

Слагаш газовия облак на разстояние примерно 2 пъти размера на геврека. Накъде ще се устремят газовете? Може би строго към центъра на масата на геврека, създавайки плътно топче в центъра му? Да, ама не...

И в третия пример - слагаш газовия облак на 1000 пъти диаметъра на геврека. Накъде ще тръгнат газовете? Погледнато с известно приближение всички газови молекули ще тръгнат в една посока - към геврека. Да, някои ще тръгнат към едната му част, други - към другата, но при такова разстояние разликата в ъглите на треакториите по които ще се движат отделните частици ще е ... максимум аргустангенс от 1/1000 или 0.06 градуса. За почти всички изчисления можеш да приемеш, че газовите молекули на облака ще се движат УСПОРЕДНО към центъра на геврека, макар че реално това няма да е така - някои ще се движат към едната част на геврека, други към друга. Но разликата ще е нищожна.

Ако интерполираш тия 1000 пъти в реални междузвездни разстояния и го докараш до 1 000 000 пъти, то разликата в ъглите ще е толкова минимална, че е абсолютно ненужно да я взимаш под внимание. Можеш да приемеш геврека за точка, макар че той няма да е.

Къде сега е границата, над която ще ни е позволено да приемем геврека като точка?

Сам го каза - нищожната гравитация! Щото не е тяхна собствена!
Наистина ли не разбираш, че ако малките тела имаха собствена гравитация, то камион с баластра, изсипан на строителния изкоп, нямаше да има нужда да му се слага свързващо вещество (цимент), за да се превърне в монолитен блок-бетон?
Всяка песъчинка и камък щяха да имат лавинообразно нарастваща гравитация в процеса на прилепване на още повече частици!
Хвърли сега две шепи дребни магнити в една малка картонена кутия, да видиш какво става?
Ако трябва да си го представиш - дори с размер на песъчинки да са...е? В миг ще станат на общ куп! Защото имат собствена сила на привличане!
Как може да ми задаваш подобен въпрос, след толкова изписани страници?
Ако песъчинките имаха тегло от порядъка на 1 000 000 тона всяка при същия размер (т.е. да са изградени от изключително плътен материал), то щеше да се наблюдава точно това което ти обясняваш. Гравитационната сила е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЛАБА и е несериозно да очакваш някой да демонстрира как два камъка залепват. Сам си направи сметката колко нищожна е гравитационната сила - Земята има маса 6 000 000 000 000 000 000 000 000 килограма и успява да дърпа към себе си тяло с маса един килограм поставено на повърхността му със сила ... само 1 килограм. Ако имаш скален къс със маса 6 000 тона (това е масата на един среден размер кораб), то гравитационната сила която ще привлича към него друго тяло с маса 1 килограм ще е  ... 0.000 000 000 000 000 001 килограм... Как очакваш 2 песъчинки да се слепят?

Ако не ти се чете и вниква...просто си ръпай морковите (помагали за добро зрение съм чувал - каротин) и си пръцкай безметежно ;D ;D ;D
Айде сега брой нулите (току-виж съм изпуснал някоя) и гледай да не се изпуснеш докат пръцкаш...
« Последна редакция: Ноември 26, 2018, 11:38:34 am от juliang »

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането


Слагаш газовия облак на разстояние примерно 2 пъти размера на геврека. Накъде ще се устремят газовете? Може би строго към центъра на масата на геврека, създавайки плътно топче в центъра му? Да, ама не...



Газът ще обвие геврека по цялата му повърхност, но в центърът на геврека няма да застане.


Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
А кой твърдеше, че по вътрешната повърхност гравитацията щяла да е почти равна на външната? :)

Аз, разбира се, технократ ти го обясни:
Газът ще обвие геврека по цялата му повърхност, но в центърът на геврека няма да застане.
Газът ще заеме тороидална конфигурация.

Въпреки, че в този пример дори не се споменава дали геврекът има собствена гравитация (което е в основата на сегашното разискване), ти не го допускаш изобщо, за какво да говорим повече?
Почти всичко, което си изписал в последния си пост е така. Това само показва, че въпросната формула не е общовалидна. Тя се опитва да обясни както собствената гравитация на телата, така и придобитата. Тя не обяснява защо по МКС няма полепнал 1-2 см. прах (да, да...нямало е време за това и т.н.)
Не обяснява и защо астероидите (някои от които са на милиарди години) не са покрити с космически прах, нито защо не са се слепнали в по-големи "гроздове", въпреки, че гравитират по обща траектория и с еднаква скорост, а някои от тях съвсем не са толкова отдалечени един от друг - астероидния пояс между Марс и Юпитер визирам.
"Церера" - астероид с "диаметър"(условно-диаметър) 1000 километра би следвало да се е полепил с по-дребни такива като мокра фъшкия с перушина...по дяволите, диаметърът му е само 3,4 пъти по-малък от лунния! Разликата е по-малка, отколкото Земя-Луна.

 1083200000000 кв/км. - обем на Земята       
 21970000000 кв/км. - обем на Луната       
При (горе-долу)еднаква плътност, Земята има поне 49 пъти по-голяма маса (по други изчисления стига до 81 пъти)!
Лунната гравитация е само 6 пъти по-слаба от земната! Не 49, не 2400, не и 36 пъти, а 6 пъти! Защо? По коя формула? Или Земята наистина е куха? Или Луната е куха?
523320250 кв/км. - предполагаем "обем" на Церера
Луната има 42 пъти по-голяма маса от Церера!
Значи ли това, че Церера има 5 пъти по-слаба гравитация от Луната? От това автоматично би следвало, че Церера има 30 пъти по-слаба гравитация от земната!
Значи един тон маса, би привлякла със сила на 33,3 килограма, което изобщо не е толкова малко и пренебрежимо и за това време наистина трябваше да се покрие с прах и отломки!

Айде добави и гевреци към морковите и...наистина не ме занимавай повече :D





« Последна редакция: Ноември 26, 2018, 01:55:02 pm от atos »

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 6 178
Почти всичко, което си изписал в последния си пост е така. Това само показва, че въпросната формула не е общовалидна. Тя се опитва да обясни както собствената гравитация на телата, така и придобитата. Тя не обяснява защо по МКС няма полепнал 1-2 см. прах (да, да...нямало е време за това и т.н.)
Защото МКС има маса от само 400 тона. И нищожна плътност - тази маса е разпределена в над 1000 кубически метра обем (колко равномерно е друг въпрос). МКС има плътност на половина от тази на водата... около 10 пъти по-малка от плътността на Земята.
Ако не те мързи сметни колко е силата на гравитацията на такава маса.
И недей да забравяш, че МКС маневрира от време на време. Там се скачват и отлитат разни други кораби. Всяко едно от тези действия води до сътресения. Предполагам че дори включването и изключването на някоя система води до вибрации на корпуса - незабележими, но достатъчни да "отръскат" праха, държащ се с милиардни от милиардни от грама сила на привличане... Дори слънчевите лъчи предполагам образуват по-голямо налягане отколкото гравитацията на самата станция.
И още недей да забравяш, че МКС е само на 20-тина години. И че лети "напреко" на разните му прашинки из космоса, които трябва да спрат и чак тогава да земат да залепнат. И недей да забравяш че космоса е толкова празен, че срещането на една прашинка в кв. км обем е събитие. не си мисли че в космоса е като въздуха на Орлов мост с 5 милиграма прах на кубичен метър.

Не обяснява и защо астероидите (някои от които са на милиарди години) не са покрити с космически прах, нито защо не са се слепнали в по-големи "гроздове", въпреки, че гравитират по обща траектория и с еднаква скорост, а някои от тях съвсем не са толкова отдалечени един от друг - астероидния пояс между Марс и Юпитер визирам.
"Церера" - астероид с "диаметър"(условно-диаметър) 1000 километра би следвало да се е полепил с по-дребни такива като мокра фъшкия с перушина...по дяволите, диаметърът му е само 3,4 пъти по-малък от лунния! Разликата е по-малка, отколкото Земя-Луна.

Вероятно им трябва още време. Със същия успех можеш да ме питаш защо все още има облаци прах и газ из Млечния път, въпреки че е на милиарди години и има огромни звезди в него. Защо по дяволите цялата вселена не се е събрала в една безкрайно голяма и масивна черна дупка. Явно й трябва време.

1083200000000 кв/км. - обем на Земята       
 21970000000 кв/км. - обем на Луната       
При (горе-долу)еднаква плътност, Земята има поне 49 пъти по-голяма маса (по други изчисления стига до 81 пъти)!
Лунната гравитация е само 6 пъти по-слаба от земната! Не 49, не 2400, не и 36 пъти, а 6 пъти! Защо? По коя формула? Или Земята наистина е куха? Или Луната е куха?
Предполагам размерността е куб.км, ако говорим за обем.
Обемите са коректни, съотношението е 1:49. Обаче съотношението на МАСИТЕ е 1:81. Т.е. плътността на Луната е по-малка от плътността на Земята (5.51 спрямо 3.34 гр/куб.см).
Другото което трябва да вземеш предвид, че на стоейки на Земята си на 6 100 км от центъра на масите на планетата, а на Луната си само на 1737 км от този център. Съотношението е 3.667. А формулата за гравитацията можеш да я видиш по-горе каква е. В нея участва разстоянието. Това че си на разстояние нула от повърхността и на двете няма значение - важно е на какво разстояние от центъра на масите си.
Реално сметката трябва да се прави с интеграли - разлагаш целия обем на Земята на безкрайно малки обеми и изчисляваш въздействието на всяко едно безкрайно малко обемче по форумулата за гравитацията, и отгоре на  това взимаш предвид и посоката в която всяко едно ще те дърпа към себе си, и че не всички дърпат точно в една посока (това което обяснявах с геврека, ма кой да чете). Но нито аз, а като гледам за какви неща спорим още по-малко ти ще успеем да се сборим с такава задача. Нека да приемем формулата "на доверие" засега.
Сега раздели 81 на 3.667^2 и ще получиш горе-долу 6.

Защо луната е толкоз "рохкава" ще попиташ? Ами ... щото няма достатъчно силна гравитация за да се уплътни. Също така и защото е изстинала по-рано и не може да стопи тоя прахоляк който я покрива и да го превърне в твърди скали. А е изстинала по-рано щото е по-малка...


Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Защото МКС има маса от само 400 тона. И нищожна плътност - тази маса е разпределена в над 1000 кубически метра обем (колко равномерно е друг въпрос). МКС има плътност на половина от тази на водата... около 10 пъти по-малка от плътността на Земята.
Ако не те мързи сметни колко е силата на гравитацията на такава маса.
Сметни я ти, нищожна е, защото не е собствена гравитация, а е награвитизирана от Земята!

И недей да забравяш, че МКС маневрира от време на време. Там се скачват и отлитат разни други кораби. Всяко едно от тези действия води до сътресения. Предполагам че дори включването и изключването на някоя система води до вибрации на корпуса - незабележими, но достатъчни да "отръскат" праха, държащ се с милиардни от милиардни от грама сила на привличане...
Ъхъ..."отръсква го"...къде? В "космическия въздух"? Това да не е мокро куче? Този полепнал прах също орбитира, т.е. в безтегловност е спрямо Земята, следва да бъде привлечен от най-близката до него гравитация.

И недей да забравяш че космоса е толкова празен, че срещането на една прашинка в кв. км обем е събитие. не си мисли че в космоса е като въздуха на Орлов мост с 5 милиграма прах на кубичен метър.
В случая ти го забравяш.

Вероятно им трябва още време. Със същия успех можеш да ме питаш защо все още има облаци прах и газ из Млечния път, въпреки че е на милиарди години и има огромни звезди в него. Защо по дяволите цялата вселена не се е събрала в една безкрайно голяма и масивна черна дупка. Явно й трябва време.
А де...защо? Пък казват, че се разширявала даже?
Ами...да вземем да им дадем още време - още 4-5 милиарда години, става ли?
А облаците прах и газ явно, че са в зони, в които има относително уравновесяване на гравитациите на звездите в "близост" със собствена гравитация! Ако не беше така, целият космос щеше да е пълен с газ и прах! Ако всяка материя имаше собствена гравитация, отдавна тези облаци да са се слели в планети, ама цъ!
Значи...някъде прахът се е самопривлякъл и е сътворил звезди и планети, а на други места си стои така до днес?
Наистина ли не разбираш колко е абсурдно?

Предполагам размерността е куб.км, ако говорим за обем.
Обемите са коректни, съотношението е 1:49. Обаче съотношението на МАСИТЕ е 1:81. Т.е. плътността на Луната е по-малка от плътността на Земята (5.51 спрямо 3.34 гр/куб.см).
Ами...още повече! Луната има маса по-малка от земната не 49, а 81 пъти, при това гравитацията и е само 6 пъти по-слаба! Представи си Церера - камък, който може и да е няколко пъти по-плътен от Луната, логично е да е така!
Значи е възможно гравитацията му да е равна на лунната, нали? Но едва ли е така! Просто той няма собствена гравитация!

Другото което трябва да вземеш предвид, че на стоейки на Земята си на 6 100 км от центъра на масите на планетата, а на Луната си само на 1737 км от този център. Съотношението е 3.667. А формулата за гравитацията можеш да я видиш по-горе каква е. В нея участва разстоянието. Това че си на разстояние нула от повърхността и на двете няма значение - важно е на какво разстояние от центъра на масите си.
Съзнаваш ли, че си противоречиш? Сам каза в един от предните си постове, че гравитацията на Земята е най-силна до повърхността и (понеже цялата и маса ще е зад теб)! Или когато както ти изнася? Аз, за разлика от теб, много внимателно чета и запомням кой какво е казал!

Сега раздели 81 на 3.667^2 и ще получиш горе-долу 6.
По коя математика да го извърша (щото получавам други стойности)? И защо да го правя?

Защо луната е толкоз "рохкава" ще попиташ? Ами ... щото няма достатъчно силна гравитация за да се уплътни. Също така и защото е изстинала по-рано и не може да стопи тоя прахоляк който я покрива и да го превърне в твърди скали. А е изстинала по-рано щото е по-малка...
Колко прахоляк мислиш, че има на Луната? Знаеш ли, че първите лунни апарати нарочно са правени с дълги крака, понеже се е предполагало "по изчисления", че ще потънат в метри прах? Да, ама не! Оказало се, че прахът е от порядъка на 5-20 сантиметра!
Напротив! Защото Луната е куха, последните изследвания го потвърждават, просто се запознай с тях! Иначе, пробите от повърхността и, показват плътност равна на земната!

За трети път вече ти предлагам - спри да ме занимаваш с конвенционалните схващания, защото тук аз разглеждам други вероятности! Ако не искаш да ги разгледаш и ти - просто не ме занимавай повече (с тези неща, които всички сме учили и "знаем")!

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 6 178
Сметни я ти, нищожна е, защото не е собствена гравитация, а е награвитизирана от Земята!
Някакво потвърждение за това твърдение?

Това да не е мокро куче? Този полепнал прах също орбитира, т.е. в безтегловност е спрямо Земята, следва да бъде привлечен от най-близката до него гравитация.
Да, след някоя и друга година... ако МКС междувременно не стартира двигателите си или някой кораб не се скачи с нея...

Луната има маса по-малка от земната не 49, а 81 пъти, при това гравитацията и е само 6 пъти по-слаба!
Така излиза от формулата, която не съм я аз измислил.. и която "предсказва"  доста добре поведението на гравитацията на доста други небесни тела (иначе нямаше да можем да изстреляме сонди не до Нептун, а дори до Марс).

Представи си Церера - камък, който може и да е няколко пъти по-плътен от Луната, логично е да е така! Значи е възможно гравитацията му да е равна на лунната, нали? Но едва ли е така! Просто той няма собствена гравитация!
Може да е няколко пъти по-плътен, а може и да е от втечнен въглероден диоксид. Гравитацията му е възможно да е равна на лунната, а може и да не е толкова равна.
И от тия два "непсоприми факта" ти вадиш "железното" заключение че Церера няма собствена гравитация. Ама така ... поне мъничко не ти ли е смешно? :)

По коя математика да го извърша (щото получавам други стойности)?
Делиш 81 на 3.667 и получения реултат го делиш отново на 3.667. Или умножаваш 3.667 по 3.667, и делиш 81 на числото което си получил (ще ти трябва калкулатор с памет, или листче и молив).
И защо да го правя?
Ми защото веднъж си го направил явно грешно. Но ако и грешния резултат те устройва - твоя воля. Първо питаш как така гравитацията е 1/6, после губиш интерес.

Защото Луната е куха, последните изследвания го потвърждават, просто се запознай с тях!
Чии изследвания, че ме заинтригува...

За трети път вече ти предлагам - спри да ме занимаваш с конвенционалните схващания, защото тук аз разглеждам други вероятности! Ако не искаш да ги разгледаш и ти - просто не ме занимавай повече (с тези неща, които всички сме учили и "знаем")!
Вероятностите не трябва да противоречат на формулите. Ти как би възприел тема в която се разискват "други вероятности" да се извадим от блатото, дърпайки се за косата? И дали се постигат по-добри резултати ако косата е на плитка, или просто да хванеш кичур в юмрука е по-добре?

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Ами...още повече! Луната има маса по-малка от земната не 49, а 81 пъти, при това гравитацията и е само 6 пъти по-слаба! !

Така излиза от формулата, която не съм я аз измислил.. и която "предсказва"  доста добре поведението на гравитацията на доста други небесни тела (иначе нямаше да можем да изстреляме сонди не до Нептун, а дори до Марс).

juliang, тя формулата изисква осъзнаване, и още повече разбиране на непълнотата и, а не само цитиране и калкулиране. Да тя показва динамично равновесие на силите, от гледна точка на масите на телата и техните относителни скорости, завоалирано в "G" ( гравитационната "константа", като за това по-долу), и затова върши работа.

atos, не забравяйте че гравитационната сила, е резултатна което показва нещо много съществено, тоест имаме събиране и изваждане на гравитационните "дърпания" ( думата а по-правилна от привличане, която се използва за магнитните сили, като даже и на Английски тези два процеса са с различни думи ). Никой не е мерил гравитацията на обратната страна на Луната, а тя може да се окаже, различна от тази на по-близката, особено като е има в предвид че гравитационния център на системата Земя-Луна се пада в Земята, както вече обяснихме преди 2 години тук: http://mazeto.net/index.php/topic,9693.msg77732.html#msg77732

От моя гледна точка, и може да се стори неприемливо на колегите, както от едната кака и от другата страна на аргумента, самото формулиране на гравитационната сила е непълно, или по-скоро, част от динамиката на системите, относителните скорости между телата, е приета като константна величина, понеже ние не забелязваме нейните промени в нашата времева рамка. По-простичко казано понеже в формулата за гравитационна сила F = G(m1*m2)/R2 липсва една от двете съставки характеризиращи енергията, а именно скоростта: Е=1/2*m*V2, тоест във формулата за изчисляване на гравитацията липсва (директно) скоростта, или ако трябва да сме по-точни резултатната, или относителната скорост, между двете тела. Тази, важна динамична величина, е във формулата, но е само  експериментално извлечена ( за първи път от Кавандиш), тоест тя е само деривативна на основната динамика на относителните скорости на телата. Или елементарно казано, няма ли относителна скорост между масите, те няма да пораждат гравитация. Някои колети може да си изсмеят веднага на това твърдение, но се замислете, можем ли да имаме сила без енергия и от друга страна енергия без относителна скорост. Все пак не забравяйте, че едно тяло има в него много резултантни относителни скорости. Тяло на земята се движи с приблизително 480 m/s на екватора, спрямо оста на въртене на Земята. Земята се движи в елиптична спирала ( в пространството) около Слънцето с приблизително 30 km/s. Слънцето а и цялата слънчева система се движи (отново във вид елиптична спирала, макар че това не е толкова видно за Слънцето) приблизително с 200 km/s спрямо центъра на галактиката. Галактиката сама по себе си се движи с приблизително 600 km/s.  И това са само скоростите с от които ние виждаме на пръв поглед. Разбира се, при гравитационното дърпане само относителните скорости между две тела са важни, макар че никога не трябва да забравяме, че има и други носещи се тела в пространството които постоянно "правят" дърпане, а гравитацията е все пак резултнанта сила. Така, разбирането на тази динамика, прави разглеждането на гравитацията сравнително по-комплексно, особено като осъзнаем, че не само на масите но и на относителните скорости между две тела, които във формулата, са деривативно, въведени с гравитационната константа, са важната част за осъзнаването на проявяването на гравитационната сила.

Това беше загатнато и в предишния ми коментар, но както atos правилно отбеляза, беше явно много труден за разбиране.
« Последна редакция: Ноември 27, 2018, 12:13:11 am от atos »

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
atos, не забравяйте че гравитационната сила, е резултатна което показва нещо много съществено, тоест имаме събиране и изваждане на гравитационните "дърпания"................особено като е има в предвид че гравитационния център на системата Земя-Луна се пада в Земята
Разбира се, че е резултантна при две тела, които имат собствена гравитация и двете!
Но ако разгледаме вероятността едното тяло да има собствена, а другото - не (подобно на голям магнит и стоманено топче), не е резултантна, а абсолютна!
Май всички разсъждавате от презумпцията на това, че всяко тяло има собствена гравитация и недопускайки друго? Ами, като не допуснеш една теза, как да разсъждаваш по нея и то чрез аргументи, които не я допускат? Разбираш ли ме?
Все едно аз да твърдя, че Земята е плоска и да се аргументирам, че ако не е - хората , които са "отдолу" ще изпопадат в космоса...понеже в моето съзнание и за миг не се допуска идеята, че може да е сферична!

От моя гледна точка, и може да се стори неприемливо на колегите, както от едната, така и от другата страна на аргумента, самото формулиране на гравитационната сила е непълно, или по-скоро, част от динамиката на системите, относителните скорости между телата, е приета като константна величина, понеже ние не забелязваме нейните промени в нашата времева рамка. По-простичко казано понеже в формулата за гравитационна сила F = G(m1*m2)/R2 липсва една от двете съставки характеризиращи енергията, а именно скоростта: Е=1/2*m*V2, тоест във формулата за изчисляване на гравитацията липсва (директно) скоростта, или ако трябва да сме по-точни резултатната, или относителната скорост, между двете тела. ....................................
Или елементарно казано, няма ли относителна скорост между масите, те няма да пораждат гравитация. Някои колети може да си изсмеят веднага на това твърдение, но се замислете, можем ли да имаме сила без енергия и от друга страна енергия без относителна скорост.
Ако някой може да осъзнае горенаписаното, ще може да разбере част от нещата...
« Последна редакция: Ноември 27, 2018, 01:14:16 am от atos »

Неактивен dmitarp

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 294
  • Пол: Мъж
Или елементарно казано, няма ли относителна скорост между масите, те няма да пораждат гравитация. Някои колети може да си изсмеят веднага на това твърдение, но се замислете, можем ли да имаме сила без енергия и от друга страна енергия без относителна скорост.

И едното и другото е възможно, и е всекидневие, замисли се само защо се казва потенциална енергия, или вътрешна енергия.

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Цитат
А кой твърдеше, че по вътрешната повърхност гравитацията щяла да е почти равна на външната? :)

Аз, разбира се, технократ ти го обясни:

По вътрешната повърхност, силата на гравитацията ще е резултатна, защото има изваждания на гравитационни дърпания.  На външната повърхност силата на гравитацията също ще е резултатна но ще е със сумиране на гравитационни дърпания. Вътрешната повърхност ще дърпа тяло към себе си  по слабо, отколкото външната повърхност ще дърпа същото тяло. Това при положение че диаметърът на кухата гравитираща сфера е много голям от порядъка на космически разстояния, защото при това положение гравитационата сила отслабва доста повече , при куха сфера с малък диаметър обаче няма да е така, на нейната вътрешна повърхност ще липсва всякакво гравитационно притегляне, защото силите на гравитацията ще се напълно компенсират в резултат от изважданията на гравитационните дърпания. При куха сфера с голям диаметър гравитационата сила на вътрешната и повърхност ще се пресмята със същата формула на Нютон за всемирното тяготение но вместо масите в числителя да се сумирват, те ще се изваждат. F=G.m1-m2/r^2 . Като се вземе в предвид че всяка маса обаче е заобиколена от други маси във космоса, макар и на огромно разстояние все пак влианието на гравитацията на другите небесни маси не се игнорира напълно, така че земното тяготение щеше да е по голямо ако земята беше сама в космоса, как мислите? и формулата на Нютон за всемирното гравитационно привличане наистина може да излезе че непълно описва гравитационото взаимодействие.

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
И едното и другото е възможно, и е всекидневие, замисли се само защо се казва потенциална енергия, или вътрешна енергия.

Не мисля, какво определя енергията на привличане на два статични заряда ? енергията на привличане или отблъскване на някакво фундаментално взаимодействие било то гравитационно или електромагнитно, може да е вследствие на някаква динамика, но тя ще е вътрешна по отношение на телата или частиците които взаимодействат чрез познати полета били те гравитациони или електромагнитни, така както топлината например е вътрешна динамична енергия на едно тяло. Всъщност това го показва и практиката, когато външната кинетична енергия на тялото се превръща във вътрешна кинетична енергия на съставните му части, например при триене когато се отделя топлина или при удар между тела когато също се отделя топлина. Това показва как външната кинетична енергия може да се превърне във вътрешна кинетична енергия на тялото.

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Атос, в гравитацията наистина има нещо магнитно, уравненията на Максвел трябва да се пренапишат, в магнитното и електричното полета има някаква гравитационна съставка, навремето тесла се е опитвал да я открие. Твоята хипотеза за гравитационно намагнитване на по малки тела от по големи със енергийна сфера, е резонна, но трябва по задълбочени иновативни изследвания на проблематиката, а тя е сложна откъмто експериментална постановка. Трябва отново чрез съвременни чувствителни уреди да се реализира експериментът подобен на този извършен от Кавендиш преди близо двеста години. Една забележка - напълно възможно е два противоположни електрични заряда да не компенсират напълно своите електрични сили, вследствие на което да остава една резултатна " електрична сила " която обаче да е модифицирана като гравитационна съставляваща на непълната компенсация на кулоновите сили. Но това е само хипотеза. А твоята хипотеза за енергийната сфера, как обяснява произхода на гравитацията ?

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
И едното и другото е възможно, и е всекидневие, замисли се само защо се казва потенциална енергия, или вътрешна енергия.
Не е възможно, разбира се!
Вътрешната енергия (топлинна) се изразява в повишено брауново движение!
Какво е "потенциална енергия"? Вероятна!
Това е енергията, с която гравитацията упражнява сила върху тялото, нищо друго! Ако гравитационната енергия беше статична, а не преминаваше през телата, забрави за тази "потенциална енергия"!
Ако "потенциалната енергия" се натрупваше в телата, тя щеше да бъде тяхна собствена енергия и да я ползваш, независимо от гравитацията! Щеше да е възможно да я натрупаш в един камък, после да си го отнесеш някъде и да я извлечеш. За разлика от тази фикция, вътрешната енергия си е реална!
Можеш да си загрееш голям камък на лагерния огън, после да го изтъркаляш в палатката си, да я топли през нощта.

технократ, може би за пети път подчертавам, че това не е моя хипотеза! Не мога да разбера вашата упоритост по този въпрос?
Повтарям (не знам за кой път), че разглеждам вероятностите при предложената теория в материалите, които Хипарх постна!
Относно "сферите" и гравитацията - писах предположенията си някъде по-горе из постовете...по-точно в тази тема:
http://mazeto.net/index.php/topic,10017.750.html

Отговор #762
В добавка - подобна сфера би представлявала затворен "мехур" от енергия, движеща се по контура му, подобно на мехурче газ във вода. Аналогията е само визуална, всякакво друго сравнение е неуместно. Просто е като дефект в етера - място, където няма енергии. Така по повърхността му има гранична зона (наличие и липса на енергии), което е предпоставка за един вид "повърхностно напрежение" - получава се енергийно поле!
« Последна редакция: Ноември 27, 2018, 11:34:54 am от atos »