За да заблуди публиката, трикът на тиранина трябва да остане неразгадан. Той изгражда илюзията си, като отвлича вниманието настрани от реалността.
Докато публиката е омаяна, номерът е направен и за невежия реалността се изгражда върху лъжа. Докато човек не се събуди и не разпознае истината.
Ние живеем в свят, пълен с илюзии. Много от нашите тревоги и всекидневни задачи от календара са свързани с импулса да станем нещо, което не сме.
1. Илюзията за просперитет и щастие
Да се кичим с прескъпи дрехи и бижута, за които биха завидели и монарси, се е превърнало в знак на просперитет.
За икономиките е критично да се поддържа илюзията за просперитет, тъй като те са изградени върху консумация, измама, кредити и дебити.
Докато все повече хора възприемат материалните богатства като форма на изразяване в тази култура, все повече и повече ще се отдалечаваме от истинския просперитет.
2. Илюзията за избор и свобода
Свободата се основава на възможността да имаме избор. Но в съвременния свят да имаме избор означава да се насочим по един от няколко, определени за нас пътя.
Те трябва да са в границата на културно приети и наложени норми. Само погледнете към институциите на модерната демокрация, за да намерите примери за фалшиви избори, които ни изглеждат истински.
Изборът ни за тези, които трябва да управляват държавата, винаги се свежда до копия на предишни, корумпирани политици.
Илюзията за право на избор и свобода и влиятелен тиранин, защото ни заблуждава в това да приемем веригите и каишките, като критерии за свободата.
3. Илюзията за истина
Приели сме, че истината идва от някаква обетована земя, знаменитости или тайни правителства.
Ако телевизора обяви нещо за истина, тогава ни бихме били езичници ако не го повярваме.
За да се поддържа „реда“, ние трябва да приемем тази версия на истината.
Но бъдещето тук изглежда обещаващо, с появата на все повече алтернативни медии и начини сами да проучим реалните факти.
4. Илюзията на времето
Голямата измама тук е идеята, че настоящият момент няма почти никаква стойност.
Миналото е нещо, което не можем да променим или да забравим, а бъдещето е много по-важно от миналото или настоящето.
Това отклонява вниманието ни от това какво реално се случва в момента и ни препраща към бъдещето.
Щом това стане ние ставаме лесна плячка, като позволяваме да съзнанието ни да бъде размътено със всевъзможни тревоги и проблеми.
Ние сме най-щастливи, когато животът не ни ограничава. Когато спонтанността и случайността ни дадат шанс да опознаем самите себе си по-добре.
Да се откажем от настоящия момент, за да фантазираме за бъдещето е капан.
5. Илюзията на изолираността
От стратегическа гледна точка, тактиката разделяй и владей е стандартна процедура за нахлуващи армии или тоталитарни режими.
Но илюзията на изолираността е дори още по-дълбока. Ние сме програмирани да мислим, че като индивиди ние сме в постоянно съревнование с всички около нас и дори с природата.
Това е отричане на истината, че животът на тази планета е безкрайно свързан.
Тази илюзия ни дава комфорт, като ни подхранва егото и чувство за контрол.
Но реално тя служи, за да ни изолира един от друг и да ни подчини.
