Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
технократ:
--- Цитат на: atos в Ноември 06, 2018, 12:35:20 pm ---Това е така и никой не го подлага на съмнение дотук.
Примерът с магнита, който дадох не е много коректен, признавам, но не е а е заради намагнитването на самото топче в този момент! Ако ползваш голям магнит с малък отвор (малко по-голям от топчето), нещата ще са същите - малкото разстояние за преодоляване до центъра няма да е фактор.
Конкретизирай къде е тази зона обаче? Както аз разбирам нещата, тя е някъде по средата между вътрешната и външната повърхност на въпросната енергийна сфера?
Доколкото го разбирам - гравитацията по вътрешната повърхност като параметри действа по начин, много по-близо до магнитното привличане, отколкото до "класическото" и действие по външната повърхност?
Съвпада донякъде с моето схващане, но това, "в черното" ме смущава? Не намирам логика в него?
Да не искаш да кажеш -"Колкото повече е нужно да се отдалечи оттам"?
От последното ти изречение тук, се вади извод, че подобна материйна куха сфера с енергийна сфера в нейната материя "екранира" гравитацията вътре в сферата?
Ако трябва да сме обективни, логиката на Юлиан е правилна (говоря за Отговор #646, оттам нататък е вече запъване), моята - също, видно е от последния чертеж, който показах! Просто изхождат от различни начални условия-дали има кухина в центъра на Земята или не! Тогава?
--- Край на цитат ---
Виждал съм по видео-клипове как стоманена сачма левитира в центъра на тородиален магнит, отворът на магнита, т.е вътрешният му диаметър е малко по голям от желязната сачма. При това положение сачмата е пак в неустойчиво равновесие, но успява да се позиционира в центърът на магнита. Ако отвора на магнита е по голям с пъти от сачмата, няма да е така и сачмата ще бяга към вътрешната периферия на магнита. Според мен това е така защото гъстотата на магнитните силови линии е много по голяма при малко разстояние. Предполагам че с много мощен тородиален електромагнит, ще се получи същото и със значително по голям вътрешен диаметър на отвора на магнита. На подобен принцип действат електромагнитните оръдия.
технократ:
Формулите за гравитационно и електростатично взаимодействие, си приличат.
Гравитационна константа
Електромагнитна константа
hyparh:
Механизмите за образуване на магнитно и гравитационно поле, обаче, коренно се различават.
Въпреки това гравитационното все пак има връзка със заряда на частиците, т.е. с електростатичното поле.
Когато имам време може да драсна повече за нещата, които сега си навързах - връзката между енергийната сфера, меките нискоенергетични частици и трансформиращата роля на материята.
Аtos:
--- Цитат на: hyparh в Ноември 07, 2018, 07:13:49 am ---Ами в посока оранжевата крива теглото намалява, а телата се движат към нея.
........................
тялото пак ще отиде в центъра на магнита.
--- Край на цитат ---
Това е така, (ако не става дума буквално за магнит, разбира се) не е подлагано на съмнение!
--- Цитат на: hyparh в Ноември 07, 2018, 10:56:01 am ---Мисля, че се сещам къде се разминаваме...
При доближаване едно тяло до материята на планетата, то ще се притегля толкова по-силно, колкото е по-близо до нея. В случая теглото му наистина расте.
--- Край на цитат ---
Изобщо не се разминаваме! Твърдението ми, че едно тяло не би се движило в посока намаляване на теглото си е именно за евентуално движение от вътрешната повърхност към центъра на сферата! Странно, че не си ме разбрал?
Както отбеляза технократ, в центъра може да се позиционира тяло, но то ще е в неустойчиво равновесие и всяка достатъчно голяма сила (за да го отмести) ще го накара да "падне" към вътрешната повърхност!
--- Цитат на: hyparh в Ноември 07, 2018, 10:56:01 am ---Обаче! Вече при възможност за навлизане на самото тяло в материята, теглото му прогресивно ще започне да намалява до достигане центъра на енергийната зона.
--- Край на цитат ---
Тук вече съм на малко по-различно мнение - теглото ще намалее чак при достигане на границата на тази енергийна сфера, няма да е плавно с приближаването и.
Да, от позицията на мащаба, при приближаването, за човек би било плавно, тъй като едва ли е дебела само 2-3 метра! Всъщност...не се знае колко е дебела, нали?
Оттук обаче, следват други въпроси!
Ако допуснем тази цялата теза за вероятна, това ли е принципният произход на гравитацията?
Всички небесни тела ли са върху основата на кухи енергийни сфери (за Луната вече почти е доказано)?
Как малките тела тогава имат собствена гравитация, ако не притежават подобна сфера?
Би следвало да се "награвитизират" в близост до масивно тяло, (притежаващо собствена сфера) по същия начин, по който се намагнетизира стоманената съчма в близост до магнита?
Да, магнетизмът и гравитацията имат доста сходно действие, въпреки, че са различни сили и не си пречат една на друга - един магнит пада към Земята, независимо с коя страна е обърнат към нея. Общо (сборно)действие имаме само когато разглеждаме тяло, на което и двете сили могат да действат едновременно - примерно магнит, поставен да увисне във въздуха на магнитна възглавница или друг, притиснат към Земята от по-голям.
Може да се направи опит по този въпрос - силен магнит, приближаващ се плавно към две различни съчми - коя от двете първо ще привлече? Да речем, че повърхностите им са еднакво отдалечени от него.
Според мен, по-голямата, тъй като с приближаването му те се намагнетизират и собствената "магнитна гравитация" на по-голямата ще е по-силна. Което има пряка връзка с разликата в силата на сборната гравитация при различни падащи тела (разглеждано в другата тема за Айнщайн).
Втори опит:
Поставя се стоманена съчма в обсега на силен магнит, фиксират се неподвижно! Ако до съчмата долепим малко парченце желязна сплав, тя би залепнала за съчмата, независимо, че е откъм страната на магнита!
Налага се също от самосебе си изводът, че метеорит, който е достатъчно отдалечен от звезди и планети няма да има собствена гравитация?
Странно е, че нямаме термин "магнитна маса", а само "магнитна проницаемост"? Оттам изследването на магнетизма зацикля - спира до установяването на тази проницаемост (еди-колко си гауса), като величина.
Ако имаме няколко топки с еднакъв размер и (гравитационна)маса, но от различна сплав (мед и желязо в различно отношение), те биха имали различна "магнитна маса".
juliang:
Малко математика: https://en.wikipedia.org/wiki/Shell_theorem
Оказва се, че някои хора са се борили с математически средства да решат този спор. Бих приел, че Атос е по-прав от мен, макар че причината ще е само въртенето на земята. Вътре в неподвижна сфера (независимо от големината на дупката вътре и на дебелината на черупката, както и от положението на тялото в кухината) гравитацията е нула. Остава само центробежната сила, която ще е доста нищожна - при дебелина на черупката на Земята от 1000 км ускорението ще е 0.0027 G. 0.3% от земното... При нарастване на дебелината на черупката нещата стават още по-зле откъм притегляне...
Защо примера с магнита не е коректен - ами защото пръстеновидния магнит няма равномерно разпределение на магнитните сили по целия си обем. Гравитацията действа с еднакв сила от и на всяка една точка независимо от местоположението й (зависи само от разстоянието между двете точки), докато магнитните сили са концентрирани по краищата на магнита - в случая с пръстеновидния по вътрешната и външната му обиколка.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия