Кузмов по точките
1) Да, зареждам C1 с 12 волта.
2)
Откачаме C1 oт източника.
Не знам колко по-ясно може да се напише.
3) Пиша измерването. Измерването изглежда грешно, защото когато затварям контакта, то реално аз докосвам един крокодил до извода за 1-2 секунди, които явно не са достатъчни за пълното прехвърляне и установяване на заряда с което в C1 остава повече заряд и волтаж. Това по никакъв начин не изменя естеството на експеримента. Второ уреда беше със слаба батерия и може би не е дал много точни измервания, но това в никакъв случай не пречи да се направят изводите.
Изводите са, че ако приемем C2 и C3, като последователно свързани капацитети, то колкото по-голям капацитет е C3, то толкова по-успешно той прехвърля заряда през себе си, без да задържа волтаж в себе си. Ако се отиде в екстремни стойности, да речем C2 1uФ, а C3 1000F, то практически, този капацитет е 1uF, което показва, че C3 се държи като проводник, но той не е, защото заряд не може да мине през диелектрика му. Следователно математиката е такава ... зареждаме заряд Q в C1, когато започнем прехвърлянето, то в C1 се очаква да остане 1/2Q, oчаква се в C2 да получим стойност силно клоняща към 1/2Q с което може да заключим, че в C3 също има тази стойност клоняща към 1/2Q. Следователно 3/2Q oбщ заряд или с други думи, хипотетичен максимум около 1.5Q в края на експеримента.
Много е жалко, че тръгвате да изследвате нещата като математици, а не като наблюдателни физици. Защото ако смятате, че може да обедините кондензатора като 7515uF, то да знаете, че допускате огромна грешка. Заряда се разпространява по плочите на кондензаторите, а плочите на 7515uF кондензатор са със значително по-малка площ от реалните ползвани в експеримента. Но в крайна сметка аз само споделям този резултат, а вече вие как го тълкувате си е ваша работа.
Заряда може и да достигне до 2Q, но какво от това?!