Справочници, схемотехника, теория > Практически опит
Топене на желязо
ORZ:
--- Цитат на: atos в Ноември 24, 2017, 02:54:46 pm ---Не, някак в представите си бъркаш вакуума с липса на гравитация ;D
Може би си представяш процеса в...открития космос? Една атмосфера налягане не е достатъчна, за да "разреди" течния метал, (и да го превърне едва ли не в "порест сюнгер") поради голямата му плътност. А леенето с противоналягане, точно затова се казва така (а не "леене чрез вакуум"), защото се позволява на атмосферното налягане да "натъпче" метала до най-тесните пространства на кокилната форма!
И забрави тази идея да стопиш целия метал чрез електрическа дъга - там топлината се съсредоточава в една точка и точно поради това (повтарям се, но явно е нужно), дъгата се ползва за заваряване.
То е все едно да искаш да стоплиш басейн с вода, като нагряваш повърхността в една точка, в единия край, с малка газова горелка, па било и с температура на пламъка 1500 градуса!
--- Край на цитат ---
Атос, от коментара ти си правя извода, че при този метод(с противоналягане) само стапянето на метала става във вакуумна среда, а леенето става във въздушна. Ако е така това отново ме връща на казуса как не се окислява кофата при този метод(щом бива изложена на въздух, когато изтича металът от нея), или може би не става точно така? Иначе това за "изяждането" на метала от вакуум и разпръсването му във всички посоки ми идва наум от първите електрически крушки които не са били пълни с аргон, като сегашните, а с вакуум в който се нагрява графитна нишка. И резултата от тази комбинация е, че нишката щом се нагрее до оранжево и съответно омекне леко, вакуумът я "изгризва" и разпръсва частиците по стените, на което се дължи потъмняването на първите крушки.
Bat_Vanko:
ORZ на този линк съм качил една книга за топене на цветни метали. Предполагам, че ще ти бъде от полза като основа. На руски е.
https://drive.google.com/file/d/1TWZRy3Mnrl8vR6AI5faC7anyywtxbFKw/view?usp=sharing
Аtos:
--- Цитат на: dmitarp в Ноември 24, 2017, 03:51:45 pm ---Не е проблем да се топи метал по този начин, съществуват и електродъгови пещи с вместимост от 3 грама до 300 тона и нагоре. Но поради високата температура на дъгата, при този метод метала се насища с азот и евентуално с въглерод, освен това се намалява устойчивостта на футеровката особено на свода на пеща, ако пеща е с футеровка.
--- Край на цитат ---
Да, можеш да си го позволиш, ако се казваш...Роман Абрамович, примерно ;D И то - за спорта.
Тези процеси са трудни за контролиране в домашни условия, направо - невъзможни!
Да не говорим обаче и колко енергия е нужна, все едно да трепя мухи с ловна пушка, като при това внимавам да не скъсам тапетите...
ORZ, за какво окисляване постоянно питаш? На потата ли? Или на съда, в който се топи металът? И защо да се окислява? Какво ти пука, че се окислявали 2-3 микрона, след като целта ти е разтопения метал, не "кофата"?
А и какво да и се окисли на керамиката?
Да, има шлаки (окиси) на повърхността, затова улеят за изтичане на метала се прави по-ниско отколкото е нивото на течния метал.
Представи си как...кипваш мляко в канче. Отгоре има каймак, който плува на повърхността, но ако ти е по-голям улея за изливане, можеш да си сипеш мляко в чашката без каймака ;D
П.П.Графитната нишка е...въглерод, не метал! И при много висока температура, съчетана с вакуум, той просто се изпарява, кондензира после по стените на лампата във вид на "сажди".
ORZ:
Ами проблемът е, че според етикета на кофите в които се топи метал, те имат много малък живот, ако при работа са изложени на контакт с въздуха. А те са доста скъпи и не си струва да се сменят постоянно. Както и, че и за самата стопилка е по-добре да не влиза в контакт с въздух, защото това влошава качеството и, особено ако е попревишена температурата и на леене, може да изгори като бенгалски огън. При температури при които графитът свети като лампа окисляването му е доста интензивно и резултата от това е, че става на пепел. Общо взето същото е положението с останалите видове леярски кофи - от циркониев оксид, шамотно графитна смес и така нататък. Това прави леярската кофа опасна за използване поради изгарянето и, и в един момент може да не издържи тежестта на метала и да стане изненада. Ето този момент се чудя как да избегна най-лесно. Мислех с вакуум, но все още не разбирам доколко е как е приложимо това. Ако някой ме светне това ще съм благодарен. Ако някой има леярски опит също може да сподели колко време средно издържа една кофа при открито топене на желязо.
Иначе ето колко е лесно да се направи електродъгова пещ в домашни условия. Тази е около 3-4 киловата по мое виждане.
https://www.youtube.com/watch?v=VTzKIs19eZE
Bat_Vanko благодаря за книгата.
Аtos:
ORZ, идеята е оригинална, наистина.
При тази домашна "пещ", кофа и пещ са едно и също нещо и не е скъпо да се подменя периодично. Шлаката може да се избегне с пробиване на отвор за отливане под ъгъл (както при обикновена лейка), така се отлива от чистия метал, който е отдолу.
Проблем е фиксирането на определена температура обаче и всякакви режими на топене са "на око" (едно към гьотере)...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия