Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith
генераторът на Руслан Кулабухов
valex:
Някои наблюдения от мен:
1. забелязахте, че някои от моделите му се пускат с батерия 9V, други с акумулатор. Това е така защото версиите без пуш-пул, а само с качер захранван от 12V харчи малко и може да се пусне с батерийка. Когато има на 12V корав генератор няма как да се пусне с батерийка.
2. 'наносекундния генератор' си е просто един вид еднотактен понижаваш инвертор от 900V до 12V. Какато отбеляза dymelsoft. Според мен е абсолютно излишно преобразуванията след 900V. Тоест цялата идея за СЕ е останалата част от схемата: ТТ + бобината (в някакъв резонанс) и даже без изправителя. Може да се използва за осветление или директно за отопление 900V. Може да се пробва само тази част от схемата захранена само с батерийка от 9V !!! :)))
3. относно резонанса: той използва стара бобина и СТАРИТЕ кондензатори, които са в резонанса на индуктора. Надали има резонанс там на кетчерната честота. Още по-вече , че има изправител преди кондензатора (освен ако кондензатора не е преди изправителя?).
4. Интересно е , че казва напрежението на товара е 270V???
Тава е най-идейната схема до сега :)
Май подобни идеи има и във всички други схеми за СЕ.
dymelsoft:
EDM electronics , не искам да се заяждам ама в любителски изпълнения на импулсни решения и евтини инвертори т.е. под 100 лева. няма такъв КПД като 95%. Горе изложеното го твърдя като човек, който има 10 годишна практика в проектирането и производството на всякакви AC/DC и DC/DC устройства. (Произвеждам захранвания за ЛАН мрежи и online-UPS-и за същите, това е една от дейностите на фирмата ми, другата ми и основна е ISP и ТВ оператор). Да 95-97 % КПД се постига но с много прецизно изпълнение на квазирезонансни схеми - скъпи чипове, много прецизно изработване на импулсния трансформатор. Класическите преобразуватели (т.е. по-евтините и лесни решения) се правят чрез широчинноимпулсна модулация. Понижаваща схема с един ключ има типично КПД 78%. За големи мощности задължително се използва противотактна, полумостова или мостова схема с типично КПД 75 %. Това е на практика. Пише го и в дебелите книги, не си го измислям. За да съм по-убедителен, ще кажа, че най-добрите захранвания за PC като FORTRON ModelAU-850PRO - Efficiency 90% и това хората си го обявяват на техния сайт. Макар, че на стенд същото захранване купено от ВАЛИ, при натоварване от 350W не постига повече от 87%. Не искам да ме разбираш погрешно, просто твърде много захранвания съм направил, тествал и са ми минали през ръцете. Едно отклонение, КПД-то на един DC/DC преубразовател зависи и много от dV (т.е. разликата между входящо и изходящо напрежение). За това и в много електронни устройства се използват последователно няколко DC/DC преобразувателя. Малко се отклоних от основната тема, но целта ми е да разсея някои заблуди. Въпреки всичко си мисля, че Руслан започна да се "дъни" в обясненията си или по-скоро се опитва да ни вкара в крива дупка, раздухвайки вариантите на неговите установки. Аз обаче съм длъжен да направя своите проби и тогава, ще видим.
EDM electronics:
dymelsoft, за последно коментирам инверторите, защото се отклоняваме от основната тема:
Има и други освен теб, които проектират инвертори повече от 10 г., не за да ги продават, а за да постигнат най-голямото КПД, та затова ти го казвам. Когато се преоразмери в пъти, а не в инж. запас от 20-40 % за пестене на пари, когато се барне и изправителя, като се замени със синхронен с най-добрите транзистори на пазара, който всъщност сваля цялото КПД, е тогава се получават нещата, именно в любителско изпълнение ;).
За квазирезонансни схеми - правил съм, но не успях да постигна при тях по-добро КПД от конвенционалните.
dymelsoft:
coke2k Изобщо не се обиждам, и да, не съм пускал ТТ само съм го навил и чака, да му дойде времето :). Всичко това което казваш, разбирам напълно, че е базирано на личен опит. Аз от своя страна имам опит с импулсни захранвания, и съм имал много зор, когато се правят реални модули и съм се сблъсквал с всички странични ефекти като паразитни капацитети, индуктивности, токове на фуко и прочее, които са ми изгорили предостатъчно транзистори и какво ли още не. Не виждам и какъв е проблема качера да продължи да работи и след откачване на студения край на вторичната, просто антенен ефект и самовъзбуждане, все пак нека не забравяме, че доближавайки луминисцентна лампа тя свети. Транзистора на качера все пак се намира доста близо до ТТ и не е проблем да се отпушва от напрежението индуцирано в проводниците към базата му колкото и къси да са те.
valex:
Не мисля, че Руслан разбира толкова от електроника, че да докара примерно КПД>50% на инвертора. Но ако има СЕ какво значение има няколко десетки вата загуба?
Интересно той не може да чертае схеми, бърка понятия и дава всякакви противоречиви обяснения. Явно е добър в други неща :)
Неговия помощник Олег е добър. Той прави платките.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия