Животът- начин на употреба! > Политика, религии, себеосъзнаване
Политиката и политиците ни!
juliang:
Е к'во да коментираме - отново някой е взел комисионни. Точно както взеха комисионни за да затворят 4-те блока на Козлодуй. Ако сега в АЕЦ-а имаше 6 работещи блока, щеше ли някой изобщо да се сети за възобновяемите източници? Нали щяха да се изсмеят на всеки, който реши да слага волтаици или перки, при условие че щяхме да имаме поне 1500 мегавата излишни мощности...
Иван Димов:
juliang, абсолютно си прав за положението в селата, но ... всеки проблем си има и решение.
1. Спирането на тока - решението е собствен източник на СЕ. Аз съм близо до тази цел.
2. Лоши пътища - решението е високопроходима техника и организация на дейността по начин, по-малко зависещ от далечен транспорт.
3. Липса на здравни грижи - решението е здравословен начин на живот и мерки за безопасност на труда както и собствена организация за евентуална бърза помощ при нужда.
4. Липса на училища - това е най-лесното. Частно училище, което ще подготвя кадри за реалната ни дейност вместо да занимава и стресира децата ни с един куп ненужни глупости.
5. Липса на канализация - тя въобще не е и нужна. Правят се септични ями, които може и да се използват за торене и така става безотпадна технология.
6. Многото рушвети за администрацията - дейността се организира така, че да имаме колкото се може по-малко работа с администрацията. Примерно производство на храни за собствена консумация.
7. Липса на субсидии за дребните производители - не ни и трябват. За целта има банки - ако ти трябват пари, теглиш заем. Въпросът е да си ефективен, а със СЕ-то под ръка няма как да не си.
8. Родната полиция не може да ни опази - че ние да не сме сакати или малоумни? Въпрос на организация и желание е да си направим собствена охрана, никой няма да ни попречи да си пазим имуществото.
9. Нямали сме били някакви права - напротив, хората имат толкова права, колкото са в състояние да защитят силово. Никой няма да дойде да ти "сервира" свободата на тепсия.
10. Чужденците, които изкупуват земята на баща ми в селото да не би да са прости? Село с лош път, нередовен транспорт, без здравни заведения, училища и магазини, но ... плодородна земя. Земята храни, а не мола.
И накрая, няма нужда само да се вайкаме за международното положение и за ситуацията в България. Трябва просто да се съберем, да уточним проблемите и начините за тяхното решаване и останалото е действие, а не многочасово лутане в информационното пространство.
Аtos:
Димов, пак опираме до революция...макар и безкръвна.
Как ще убедиш драгите съселяни, че е по- добре да живеят в комуна?
Този план, който нахвърляш е чудесен, но както и идеята за чистия комунизъм- неизпълним.
Че по селата има завист дори само за това, че дръвчето на съседа е родило хубави плодове, а твоите са се скапали.Ако не съм го виждал, ако не е масово, няма и да го спомена даже.
Кое ще е това, което може да накара хората да хвърлят труд и усилия за общо благо, без всеки да се скатае или да мисли, че го прекарват?
EDM electronics:
Отношенията на "големите" започнаха да придобиват по-сериозен характер:
http://bulgarian.ruvr.ru/news/2014_10_16/Ruskata-armija-e-na-praga-na-NATO-4937/
http://bulgarian.ruvr.ru/news/2014_10_04/SASHH-zapochvat-prehvrljane-na-bronetankova-brigada-v-Evropa-6172/
http://bulgarian.ruvr.ru/news/2014_10_16/Putin-prizova-SASHH-da-prekratjat-bezrazsdnoto-shantazhirane-na-Rusija-1251/
По-скоро ми прилича на показване на мускули, кой да надделее при казуса Украйна. Дълбоко се съмнявам, че САЩ ще влязат в пряк военен конфликт с Русия, като се има предвид какъв страх ги гони, да изпратят пехота срещу "Ислямска държава" - тук няма подкупени генерали, като в Иракската война. Затова уговарят Турция да се бие с пехота, а на кюрдите дават всякакви оръжия. Целта разбира се е да се възвърне контрола на нефта в региона.
Нормално е САЩ да са отчаяни. Руският нефт и газ от догодина вече няма да се продава за долари. Страните от БРИКС имат собствена банка, аналог на Европейската централна банка, която ще търгува със собствените валути. Нефта в Ирак е под контрола на ислямистите. Нефта на Иран си е техен, но поради ембаргото го продават руснаците, чрез бартер. Въпросът е кой и кое ще обезпечава долара, а и кой ще търгува с него? Това значи сериозен удар за икономиката на САЩ, когато баламите вече са се осъзнали.
Ако Русия започне да продава американските дългови облигации, значи нещата стават твърде сериозни. Ще настане паника и всички кредитори на САЩ ще започнат да продават облигациите. Доларът ще се срине изведнъж, а последствията за света ще са най-вероятно разпалването на война по целия свят. Когато някой настъпи змията за опашката, тя ще гледа да нахапе колкото се може повече, преди да умре.
piton2012:
Да политиката...и нефта...и добрите и лошите, червените и сините, интереси, пари, войни...За това не я харесвам. Освен, че е изкуствено нещо, създава омраза. За това EDM electronics не харесвам военните, както и това нещо наречено политика. Може на някой да му е интересно, да му е професия, дипломацията също е част от тази политика, но всичко се върти около сфери на влияние и пари. Политиците използват военните, военните пък политиците, защото те раздават благините. Учените също се въртят около тях. Ето и у нас- правят ни авиошоу, за да кажат, че изхвърлят старите руски самолети и купуват нови, западни. С нашите пари разбира се. За да пазят..нас. На някой пък му потрябвал ускорител на частици. Ще догонваме ЦЕРН. Защо ли? Там сигурно откриха нещо? Важното е пари да има.
Иначе политика няма. Вие с Майстора52 се афиширахте като русофили. Аз също имам приятели руснаци, но имам и много приятели и роднини в Америка. И какво от туй. Нямам проблеми с никой. Хората навсякъде са еднакви. Но някой се опитва да ги разделя. Да бъдем комунисти, капиталисти, и какви ли не. Трябва да се създава враг. Постоянно някой казва, че сме си заслужили политиците и управляващитe. За мен никой народ не е заслужил политиците си. Всеки човек трябва да бъде свободен.
„Отблизо Чанги губеше прелестта си и се превръщаше в това, което бе в действителност — отвратителен, отблъскващ затвор. Множество грозни постройки сред опалени от слънце дворове, оградени околовръст от високи стени.
Зад тези стени, зад вратите на тези постройки, етаж след етаж се редяха килиите; предвидени да поберат две хиляди затворници. В момента там — в килиите, по коридорите, във всяко възможно кътче и ъгълче — бяха натъпкани близо осем хиляди души. Повечето бяха англичани и австралийци, но имаше шепа новозеландци и канадци — останките от въоръжените сили на далекоизточната компания.
Мъжете, затворени тук бяха престъпници и тяхното престъпление бе огромно — те бяха загубили една война. И бяха останали живи.” – от Цар Плъх
Според Римското право роб е всеки роден от майка робиня или военнопленник. Ако военнопленника обаче успее да избяга, то той възвръща своите права.
Кому е нужно това? Не може ли да се живее нормално? Нужно е на болните мозъци. На нечии амбиции. Понеже аз не съм русофил, нормално е веднага да ме изпратите при американофилите. Да, но не съм и такъв. Вече писах, те са еднакви. И защо да защитавам някой от тях? Защото едните били според Майстора52 славяни като нас. Ами те Украинците би трябвало да са още по-славяни и по-българи. Да кажем тогава, че Русия иска да ни унищожи. Отидоха на Крим. А там някъде е била древната ни столица Фанагория. Американците са американци, колкото сме и ние. Така се казва континента им. Завареното местно население беше изпробвано как ще реагира на шарката. Който е страдал от тях, не ги харесва, но и който е страдал от русите
(с едни изключения ), не ги харесва. Чехи и поляци също са в това число. А май се пишат славяни. Славяни- пълна измислица. Няма такива. Има българи. Извинявам се, но аз съм българофил. Понеже времето се развали, ето малко за четене на който му е интересно.
"Фоайето на хотел „Ламбер” не беше нито най-просторното, нито най-представителното сред уважаваните парижки хотели, апартаментите му – също. Но сградата притежаваше достатъчно стил и изисканост, за да бъде и място за живеене на граф Чарториски, и резиденция на забележителна част от поляците емигранти след тяхното жестоко поражение в борбите за възстановяване на полската държава. Доста представители на шляхтата се бяха събрали във френската столица, едва оцелели в онова генерално сражение на въстаниците с Руската империя, което продължи повече от година и половина – от януари 1830-а до октомври 1831 година. В земите, заграбени от Австрия и Прусия, те дори не успяха да вдигнат бунт. А след разгрома Полша вече не съществуваше на картата на Европа.
По различни пътища в сърцето на Франция се беше стекъл цветът на полската висша аристокрация, по –дребната шляхта и интелигенцията. Полският дух не беше загинал. Само временно беше отседнал на хотел в Париж.
Това „временно” се проточи близо десет години.
Но в цялата емигрантска общност кипеше трескава дейност и сякаш никой не си даваше сметка за бързо отлитащото време. Дискутираха се идеи, пишеха се заявления до европейските монарси, пристигаха или заминаваха пратеници до емигрантските центрове, пръснати из други европейски страни. Обсъждаше се как да се възпират по –новите и по –революционно настроени групировки и съюзи на нетърпеливи млади емигранти, които се стремяха не просто към възраждане на родината, а и към всеобщо равенство, братство и премахване на крепостничеството.
Консервативната партия на княз Адам Чарториски трябваше да отчита тези брожения и да удържа духовете в правилния път към добре подготвено въстание и постепенни социални промени. В салона му почти всяка вечер се водеха разпалени дискусии. Въпреки своята възраст, графът не се уморяваше да обяснява възгледите си на всеки новодошъл. И тази вечер, седнал в удобното си кресло, отново бе взел думата:
- Трябва ни подкрепата на влиятелните европейски монархии. Трябва ни силна дипломация, която да застане зад нас и възпре руската лавина, иначе пак ще ни смаже.
- Не само руската, Адам –добави някой. – Три държави си поделиха Полша. Кой е достатъчно могъщ, за да се изправи срещу обединените им сили? Прусия и Австрия също не искат да изпуснат парчетата, които докопаха.
- Има кой. Ще се намери –отговори спокойно графът. – Светът се променя, съюзи се правят и си развалят. Важното е ние да сме готови, когато звездите се наредят. Да не спираме работата си, да не допуснем борбения дух на младите емигранти да угасне далече от родината. Да не позволим да понемчат и да порусначат народа ни. Помощ ще съумеем да си осигурим.
- Франция ще ни подкрепи –обади се мъжът, който стоеше с гръб към останалите, загледан навън през прозореца.
Светлината на деня постепенно угасваше и минувачите по улицата оредяваха.
-Италианските държави...- подсказа някой, може би Бронислав, секретарят на графа.
- Да не забравяме Османската империя, господа –отново се обади мъжът до прозореца и се обърна. Той съвсем не изглеждаше толкова възрастен, колкото солидно звучеше гласът му. Беше около трийсет и две-три годишен. –Султанът е вечния враг на руския цар. Можем по –сериозно да се опрем на него, а не просто да използваме ориенталското му гостоприемство към нашите емигранти. Трябва активно да му въздействаме и да ги тласнем един срещу друг. Ако Русия насочи войските си на юг, няма да събере сили да потушава и едно едно полско въстание по западните си територии.
- Султанът слуша Англия –с поучителен тон заяви секретарят Бронислав Залевски. Първо трябва да спечелим Англия, господин Чайковски.
- Добре, господин Залевски –избухна Михаил Чайковски. –Вие тук си играйте вашите дипломатически игри, но момчетата, пръснати по света, не трябва да се отпускат и да забравят как се държат сабя и пушка!
Той неведнъж си беше задавал логичния въпрос: „Какво трябва да направя?” И не можеше да си отговори. Ала казашкият му дух не му позволяваше да стои със скръстени ръце. Затова дойде при Чарторийски.
В това време в салона влезе графиня Анна. Михаил млъкна, почувствал се неудобно, че е повишил тон в присъствието на дама, и то в дома й. След нея се появи прислужницата и започна да пали газените лампи.
- Стигнахте ли до пушките? – пошегува се графинята, която вече знаеше наизуст темите в постоянните им беседи.
- Извинете, госпожо, тъкмо приключихме с тях и дойде ред да говорим за поезия – засмя се най-близко стоящият мъж, бързо стана, целуна й ръка и с елегантен жест й предложи стола си.
-Благодаря, Адам (става въпрос за Адам Мецкевич ), толкова си любезен –усмихна се графиня Чарториска.- Ще ни прочетеш ли нещо ново днес?" -това е почти началото на първа част от "Медальонът" на Г. Златарева.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия