Алтернативни енергоизточници > Други генератори на електрическа енергия

Компилация Барбоса - Тесла

<< < (3/51) > >>

врановски:
mi68, мисля, че добре тръгва дискусията.
Имаш ли идеи и за феромагнитния резонанс. Как да намерим мястото на магнитното поле при ТТ.
Хайде приятели, престрашете се. Нали правим мозъчна атака на проблема.
Трябва да измислим къде е заровено кучето и след това да копаем.

Maistora52:
Врановски, в аспекта "брейн сторм" провокирахте заедно с Ми68 следните мои размисли.
Виждам, че търсите първоначално теоретичният отговор... и ако той липсва, значи въпросът трябва да се прецизира.
Направи ми впечатление по-горе това, което Ми68 разглежда:


--- Цитат на: mi68 в Май 18, 2014, 11:59:06 am ---Здравейте колеги,
Вторичната намотка се състои от две намотки. Първата намотка на вторичната е в трансформаторна връзка, втората е в торсионна. Конструкцията ми се вижда много грамотна.
В тази конструкция действат инерциални сили. В централната намотка ъгловата честота е по-висока от външната (вътрешните планети се въртят по-бързо от външните на слънчевата система), ефект на имплозивно въртене на флуид. При това положение ще има по-голяма самоиндукция.
Стоящата вълна е следствие на резонанса в отворения трептящ кръг. При резонанс в трептящ кръг има дефазиране между ток и напрежение на 90 градуса, реално градусите са по-малко заради загубите.  Заземлението не е задължително, то е конструктивно за намаляване на габаритите на кулата.
Такава бобина бързо ще сглобя за експерименти. Частични опити съм правил, този вероятно ще е успешен. Благодаря за подсказката!

--- Край на цитат ---

Изхождам от подчертаното в цитата.
Въпросът, който задавам аз е: Защо вътрешните планети изглежда, че се въртят по-бързо - при условно независимо взаиморазположение? - разбира се, че това е в пряка връзка с Гравитацията - тя има полеви свойства, имаме увличане съотнесено според "Квадрата на разстоянието", НО - представете си, че равнината (условно) на въртене на това гравитационно поле е в пъти "по-гъсто" - нещо като твърд диск. Тогава няма да имаме по-бързо въртене на "вътрешните планети", а всички ще се движат заедно - да речем разположени на един радиант - това навежда към размисъл за движението на електроните в палачинковата намотка на Тесла... така, махаме (условно) и самата намотка и си задаваме въпроса - дали електроните в създаденото поле се движат като планетите, или с различна скорост - за да изпълнят варианта на радиантна успоредност.
От цялата тази условна постановка, произлиза и въпроса дали планетите не се движат с приблизително еднакви скорости (в зависимост вече и от масата им), и дали електроните - напротив - не се движат с различни скорости в зависимост от местоположението им по радианта... като последното засега май още е ненаблюдаемо?!
Мисля още, че въпреки множеството различия между движението на гравитационни маси и електромагнитни полета - същите би трябвало да са сходни, тъждествени, дори идентични....
Всичкото това може да води и към въпросите какво е Полето въобще, какво е "тъмната енергия" или "тъмната маса", и дали - според теорията за  фракталните кластери - не само формално (НА ВИД) всичко се преповтаря през три нива на организация на материята, НО И НА НЕЙНИТЕ СВОЙСТВА, т.е. да излезе в един момент, че гравитацията и електромагнетизма са сходни... да не казвам еднакви, защото еднаквости няма.
...
Хиляди въпроси, които нямат отговор все още... но трябва да се задават според различните постановки!

mi68:
Здравейте колеги,
Връзката между линейната и ъглова скорост се дава със следната формула: w=R.v; w- ъглова скорост; R- радиус ;v-линейна скорост. Линейната скорост на тока е мм/сек. Да приемем за примера константа 5мм/сек. В центъра при малък радиус тока ще направи една обиколка, а в периферията няма да може. Друг пример с кофа с вода, ако сложим морска сол или топчета от стиропор, при завъртане с черпак на водата отиват в центъра.
Защо планетите не падат на Слънцето, а се въртят вечно? Планетите се въртят в специфични интерференчни канали.
Такива интерференчни кръгове се получават в резонансна бифилярка. Опитите, които съм провел стават при много ниски напрежения, при по-високи напрежения изгаря електрониката. Явно след една граница се всмуква допълнителна енергия. За ограничаване на тази очаквана енергия разчитах на нелинейните ограничителни свойства на транзисторите. Това явно е грешка, трябва да взема по-големи мерки за защита.
Друг вариант е да се работи в импулсен режим подобно на свръхрегенеративните генератори, но това не съм експериментирал.
Алтернатива е работа със затихващи трептения, това вече е отработено, сега изработвам хубав генератор в кутия за тази цел.
   

Иван Димов:
   По-добре един път да видиш, отколкото десет пъти да ти кажат. Затова обичам да рисувам. Прилагам файл с Тесла трансформатор (палачинков). Важна е посоката на навиване на двете "палачинки". Вижда се и планетната аналогия, за която говорите. Когато напрежението на кондензатора клони към максимум, в "дългата" бобина има високо напрежение с централна симетрия. Нарисувал съм случая, когато в центъра е плюс, а в периферията минус. При това положение електроните от късата бобина се ускоряват към плюса в центъра на дългата бобина. Може би така те придобиват енергия. Мисля си и дали изводите на късата бобина трябва да се екранират. Отделно имаме сфазиране на токовете и в двете бобини. Те се движат съпосочно, наслагват се и това също може да е причина за нарастване на енергията. Чудя се дали може да се мине и без високо напрежение, а само с наслагване на големи токове дори при ниски честоти.
   mi68, линейната скорост e V=w.R.

Velektra:
Здравейте!
Колеги, защо така говорите (пишете)? Да не би да има нещо ново открито около ТТ, което съм изпуснал. Каква е тая астрономия тука?
Тесла прави ТТ, за да излъчи с него лъчистата енергия (студеното електричество, етерното електричество), която открива преди това.
С генератор на високоволтов ПОСТОЯНЕН! ток и чрез разреждане на кондензатор през искрище, Тесла успява така да се каже да отсее "плявата от зърното", т.е. "тежките" електрони от етерните частици, които са почти без маса. Според Тесла сегашното електричество е съставено от няколко компоненти като електроните и етерните частици. Всичко се движи заедно, но като прескачат искрището, Тесла със силно магнитино поле успява да "издуха" електроните и прескачат само леките етерни частици.
Така че, лъчистата енергия се получава още в първичната бобина.
Само че, мечтата на Тесла е да излъчва тази енергия. И открива, че като се вкара друга бобина в първичната, която е с тънък проводник се получава усилване на лъчистата енергия. Получава се така, че тежките електрони се задръстват в тънкия проводник с голямо съпротивление. Все едно наливаш кофа вода в тръбичка 1мм диаметър.
При ТТ няма магнитно поле, защото няма (почти) ток във вторичната.
И това е в общи линии.
ТТ е усилвател и излъчвател на лъчиста енергия!
При Капанадзе, Грей и Тестатика не е планирано да се излъчва енергията, затова няма излъчватели от типа на ТТ. Енергията от тях се ползва директно за захранване.

За бразилците, това което официално казват, според мен става въпрос за смесване на голям ток-ниско напрежение с малък ток-високо напрежение. Във вторичната, която е накъсо се получава големия ток (аз получих ток 515А). Към същата вторична се подава и + (или високото напрежение). Може да прежаля един евтин китайски инвертор да пробвам какво ще стане. Към същата вторична, която е накъсо, правят няколко навивки от немного дебел проводник (зеления от видеото, което никъде вече го няма из интернет!) и така смятат да "смучат" електрони от Земята. На същото видео обаче се вижда, че същия зелен проводник от Земята отива и директно се свързва към края на един дебел многожилен проводник? Така че аз съм дотук. Засега  :)

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия