Алтернативни енергоизточници > Вашите експерименти
Експерименти на x_name41
x_name41:
--- Цитат на: x_name41 в Май 17, 2014, 07:09:24 pm ---да edin, земята е кондензатор, но между йоносферата и повърхността й. Така както предлагате - с две заземявания, ме съмнява че те просто ще затварят веригата и нищо повече (ако разглеждаме повърхността на земята като едната плоча на кондензатора), а и нямам практическа възможност за две заземявания, но все пак благодаря за идеята. Между другото това е и една от грешките допуснати във схемата на Тесла за еднопроводно предаване на енергия (там са поставени две отделни заземявания, на предавателя и на приемника). В такъв случай предаващата верига се оказва затворена през земя и се получава класически преобразовател с трансформаторно разделяне. Именно това е демонстрирал Romancorp, виждате как двете заземявания са заменени с проводник, който свързва двата трансформатора
--- Край на цитат ---
по този повод, също има идея и концепция, тя е свързана със разглежданите въпроси във някои от новосъздадените теми във форума, ето тук е посочена
x_name41:
тази вечер проведох малък експеримент по схемата приложена по долу. Върху приемното ТХО, на вторичната намотка със дебел проводник от 8 навивки се получава 1 волт, на другите собственни намотки на ТХО-то напреженията са от 1 волт до 37-40 волта (в зависимост от броя на навивките), на първичната приемна намотка на ТХО-то напрежението е около 100-200 волта, късото съединение практически не влияе на консумацията, даже съвсем леко намалява, формира се изкуственна фаза (фазомера свети, даже на нисковолтовите намотки в приемната част). Когато включа три бели светодиода към 3 волтовата навивка напрежението пада до около 1.8 волта, (диодите светят не на пълна мощност а средно, като за 1.8 волта), а консумацията не се изменя въобще. При включване на светодиодите към 8 волтовата навивка, пробиха и вече не светят така както светеха в началото. При присъединяване на емитера (минуса) към студения край на високоволтовата намотка на предаващото ТХО, напреженията на изхода се покачват, консумацията не се променя въобще, абсолютно същата си е както в началото. От тези експерименти следват важни и същественни заключения. Първо, тъй-като потреблението практически не влияе на консумацията на входа, то налице е първото условие за създаване на СЕ генератор. Второ, на изхода се формира изкуственна фаза (даже при накъсо съединени навивки). Трето, от изложеното дотук, следва върху първичната намотка на предаващото ТХО да се направи резонансен кръг за да се вдигне мощноста на потенциала на изхода (при незначително потребление), след това логично е след като имаме изкуственна фаза да се присъедини заземяване, така изходната мощност би трябвало да се вдигне със няколко порядъка (реактивната мощност на резонанса трябва да е оразмерена за максимално допустимата поносима мощност, която може да понесе ТХО-то без да се насити, в случая около 75-80 вата). Естественно при ползване на резонанс ще трябва да се вдигне захранващото напрежение (ако е паралелен) или да се измени схемата във първичната част чрез добавяне на съгласуващ вч трансформатор (ако е последователен). Захранването е от зарядно за мобилен телефон. Именно липсата на влияние върху потреблението и възможноста за увеличение на изходната мощност чрез резонанс, и използване на заземление са ключовите моменти. Системата за еднопроводно предаване на енергия работи и това ме радва изключително много
според предварителни изчисления, ако светодиодите консумират при 1.8 волта 20 милиампера всеки, то общата консумация би трябвало да е около 0.1 вата, отук следва че даже при резонанс (90 вата примерно) във предаващата част (при същата консумация от източника = 1.674 вата), на изхода ще има около 5.8 вата (така както си е схемата, без присъединяване на заземление и други схемни манипулации).
Всъщност установих че светодиодите не са пробили, просто отвреме навреме, на случаен принцип светят ту по слабо, после пак се усилят и така. При свързването им към намотката от 8 навивки светят, като напрежението от 1.1 волта не се променя както на празен ход така и с включени светодиоди, при присъединяване на емитера на транзистора към студения край на високоволтовата намотка, напрежението от 1.1 волта нараства до 1.5 волта, светенето става по ярко, тока на консумация не се променя, но спада леко захранващото напрежение. Когато присъединя парче дебел многожилен проводник към студения край на предаващата високоволтова намотка, светенето се усилва, а когато присъединя същия този проводник към студения край на високоволтовата намотка във приемащата част, светенето намалява
x_name41:
тази вечер пробвах схемата показана по долу, резултатите са меко казано обнадеждаващи :) , и така при включена лампа напрежението на входа е 3.38-3.39 волта, а без лампа 3.37-3.38 волта (даже след като поработи известно време показва и в двата случая 3.38 волта), като тока и в двата случая е един и същ 0.50 ампера. При захранване от две батерии от волт и половина свързани последователно, напрежението и тока на входа са еднакви както при включена така и при изключена лампа 2.38 волта и 0.34 ампера, транзистора не загрява въобще
установих че когато махна радиатора, захранващото напрежение започва да пада а транзистора започва да загрява, със радиатор не загрява както посочих (много странно)
Иван Димов:
Интересна схема. Радиаторът на транзистора играе роля като "топката" на върха на Тесла-трансформатора. Пробвай да свържеш към радиатора (колектора на транзистора) различни по големина метални предмети. Те имат различен собствен капацитет и ще променят параметрите на схемата. Или най-добре свържи колектора към "земя". При това положение ролята на Тесловата връхна топка ще играе лампата заедно с вторичната бобина, която я захранва. Даже може да се мине и без "земя". Просто колекторът на транзистора се свързва към металическата част на трансформатора.
За тази схема е характерно, че когато токът през лампата е максимален, имаме и максимално напрежение на кондензатора, образуван от вторичната бобина с лампата (едната плоча) и другата му плоча е металическата част на трансформатора. По-добре ще е върху ферита да се сложи надлъжно процепен меден цилиндър и той да се свърже към колектора на транзистора. Така ще се получи точно моят ефект на "локвата" или ще имаме надлъжно ускорение чрез напречни сили. Напречните сили са електростатичните от процепения меден цилиндър, които са максимални точно, когато е максимален и токът през лампата.
Как не съм се сетил до сега да измисля нещо подобно - веднага ще пробвам този принцип по моя електронна схема. А ти слагай процепения цилиндър и гласи по-мощна лампа. Даже няма нужда бобината с 1080 навивки да се свързва към колектора - направо я свързвай към процепения меден цилиндър.
x_name41:
багодаря Иван за препоръките (ако има нещо при вас, свиркайте :) ), може да пробвам като въпросния цилиндър го направя от алуминиево фолио и с него обвия трансформатора може би?, между другото при свързване на заземлението към който и да е от краищата на свободната намотка на приемния трансформатор, се наблюдава абсолютно същото както при свързването на заземлението към металическата част на трансформатора (а именно усилване на интензивноста на светене на лампата). Между другото дали ще е колектора или емитера (минуса) свързан към студения край на намотката от 1080 навивки няма абсолютно никакво значение (не наблюдавам някаква разлика), разбира се без заземяване лампата свети по слабо, а когато не е свързан и колектора или емитера към студения край на високоволтовата намотка, тогава светенето е слабо :)
Ето прилагам и вариант с проста резонансна схема със самовъзбуждане (при която захранването е даже от 3,7 волта), по която смятам да пробвам, може да работи както еднотактно така и двутактно :)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия