Начало > Новини от света на технологиите
“Industrial Heat” е придобила правата върху технологията E-Cat на Андреа Роси
Радико:
--- Цитат ---Отделен е въпросът, че изчерпателна информация е споделена в сайта на Жан Луи Наудин. Моите измервания бяха приблизително същите в рамките на
статистическата грешка
--- Край на цитат ---
Ами добре, щом си го проверил и е така, защо и аз да си губя времето в безсмислени по-нататъшни пълни репликации. Нали работи. Оттук насетне какво следва.
h2motor:
По принцип всички които правят тези експерименти за студен синтез отчитат отделена в повече топлина. Проблема е в реакторите. Нито реактора на Роси става и е нещо което е пригодно за експлоатация, нито пък тези електролизери с електроди от две пръчки потопени в електролита. Всички яко пресоляват и напъват ректора, товарят го. На Роси реакторите прегарят и се разрушават, при електролзирите пък се разрушават електродите много бързо. Липсва конструкция. Тази реакция се случва във всеки електролизер дори като се напъне да работи с по голям ток и поврежда електролизерите. Още по зле е ако електролизера е с мембрани за да дели водорода от кислорода - стават на дупки. Обаче кой да се сети че тези мембрани перфектно охлаждани от електролита може да се топят само ако влязат в контакт със силно нагрят газ - синтезирания хелий. Другия уместен въпрос е - трябва ли да се синтезира толкова интензивно, 230 волта напрежение на правия ток след като може и на 70 волта да се случва реакцията и защо тока трябва да е постоянен и да не се накъса на импулси с цел да се намалят пораженията и сведат на практика до нула. На всичко отгоре тези които си кондинционират електроди от неръжаема стомана в алкални електролизери отдавна го правят номера с високото напрежение и малък ток. Всичко опира до подходяща конструкция на реактора - електролизера и за капак дори може да се изпозва загряването на електролита и топлината да се превърне в повече водрод а той чрез една втора горивна клетка в ток.
Иначе от реакторите на Роси нищо няма да произлезе и ще прегряват и ще се разрушават а материал от който да се направят и да издържа няма да се намери. Съдбата и на тези букани с електроди единия от тел пък другия от неръждаема стомана съдържаща никел е сходна.
Нищо не крият - нямат дееспособен реактор, някакви разрушаващи се експериентални и до там.
dmitarp:
Не са проблем електродите, а физическата невъзможност да се осъществи реакция на сливане с отделяне на топлина. Нито в реактора на Rossi, нито в, който и да е друг електролизер може да се осъществи такава реакция, при тези "меки" условия. Само за да се преодолее кулоновата бариера на водордния атом е нужна енергия от порядъка на 15 keV, което ще рече, че трябва да работиш с напрежение мин. 15 kV, а за преодоляване на кулоновата бариера на никеловия атом са нужни много ама много повече енергия. И накрая дори и да я осигориш тази енергия, вероятността за протичане на реакция на сливане пак е малка, поради разсейвания, и вместо сливане, най много да получиш характеристично ренгеново излъяване, по което можеш да определиш от какви химияни елементи се състои електрода. За да се задържи енергията на това ренгеново лъчение, е необходимо реактора да има достатъчно голям обем, т.е. може да се каже, че реактор в който протичат реакции на сливане и има някаква практическа значимост не може да бъде някви си милиметри в диаметър, иначе се губи енергията от не желани явления.
h2motor:
Грешиш , никак не са меки условията и атомите са близо когато са абсорбирани в кристалната решетка на никела. Това е което преодолява силите на отблъскване. По аналогия това би могло да е равнозначно на много високо налягане, например в съд - бутилка с обем да кажем 20литра може да се компресира същото количество водород при налягане 300 бара, което се абсорбира в бутилка със същия обем при това пълна с подходящия метал на прах и от тези метали които абсорбират водород. Естественно теглото на бутилка от композитен материал и с този обем нищо че е за високо налягане е значително по малко от това на абсорбционната. На какво налягане се равнява и то се изразява в сближаване на атомите мисля че може да се прецени, сигурно е равно на хиляди барове.Студения синтез се случва, всички които са експериментирали го потвръждават това за отделената в пъти повече енергия от вложената. А за това че да се направи с метал са нужни много по екстремни налягания си прав, по този параграф Роси подвежда и според мен съвсем съзнателно.
RUS:
dmitarp вместо много приказки които са логични и на място според теорията която всички сме чели вземи направ този прост експеримент и нека пак да говорим за теорията като такава .
В случая с риск да стана банален Жан Луи Наудин ви е спестил това главоболие и е направил добросъвестни експерименти и е споделил публично резултатите.
Който не вярва да провери сам в експеримент и да измерва.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия