Алтернативни енергоизточници > Други устройства на Tesla
Бифилярна намотка
giunal:
Здравейте_, EDM electronics - относно клипчета ако не ти е станало ясно ще ти обясня пък и на останалите който не са го разбрали.
Първо човека от клипа показва опит с обикновенна небифилярно свързана намотка, при което демонстрира че искрата е много слаба при това растоянието електродите на разрядника е 1 или 2мм не си спомням точно(клипчето съм го гледал отдавна), което показва че акумулираната от намотката енергия е много малка ако имаш графиката на Тесла за бифилярната намотка това е долната графика(ниската).
При вторият опит където ползва бифилярна намотка тип Тесла, растоянието м/у електродите на разрядника е около два пъти или три пъти по голямо, при което ясно се вижда мощната искра която се получава при това мисля че и при по ниско високо напрежение. Което показва, че , наистина бифилярната Тесла намотка акумулира повече енергия от обикновенната.
А второто клипче показва какво се получава при резонанс на бифилярната намотка - гледайте осцилоскопа. Именно в тази посока трябва да се работи. При това трябва освен резонанс на тока(според мен) да се търси зоната на параметричен резонанс(Папалекси).
Колега, обръщай повече внимание на интервалите и препинателнитв знаци.
altium
EDM electronics:
--- Цитат на: giunal в Октомври 02, 2010, 01:35:38 pm ---..............Първо човека от клипа показва опит с обикновенна небифилярно свързана намотка, при което демонстрира че искрата е много слаба при това растоянието електродите на разрядника е 1 или 2мм не си спомням ...........което показва че акумулираната от намотката енергия е много малка.
При вторият опит където ползва бифилярна намотка тип Тесла, растоянието м/у електродите на разрядника е около два пъти или три пъти по голямо, при което ясно се вижда мощната искра която се получава при това мисля че и при по ниско високо напрежение. Което показва, че , наистина бифилярната Тесла намотка акумулира повече енергия от обикновенната.
А второто клипче показва какво се получава при резонанс на бифилярната намотка - гледайте осцилоскопа. Именно в тази посока трябва да се работи.
--- Край на цитат ---
Здравей Гюнал!!!
Не може да се правят изводи по искрата, че изходната енергия е по-голяма. Дори искрата да е по-голяма, по-вероятното е изходната енергия да е по-малка. Не съм 100% сигурен как в действителност е вързал тоя намотките. При самоиндукцията се образува обратно ЕДН няколко десетки пъти по-голямо от приложеното постоянно /пулсиращо/ напрежение. Например с 12 В на изхода на бобината могат да се получат до 500-600 В в зависимост от широчината на импулса /колкото по-широк импулса, толкова по-високо обратно ЕДН/.
Веднага ти давам елементарен пример от практиката. Пак при металдетекторите, импулсните, които работят с правоъгълен импулс, напрежението в търсещата глава /бобина/ достига до 1 000 В при захранване 24 В. Когато държиш на раЗстояние, т.е. като разрядник бобината, прехвърча голяма искра, а напрежението на захранването е много ниско. Трябва ли да правим изводи, че сме получили по-голяма енергия, демек СЕ. Хайде да не преоткриваме Америка.
Ако някой иска да докаже по-висока изходна енергия от входната, начина е друг.
Дали бифилярката акумулира повече енергия от обикновената бобина, то този критерий не показва, че имаме СЕ. Акумулирането на енергия е съхранение на енергия и като понятие е коренно различно от СЕ. По-голяма енергия се акумулира при по-голяма индуктивност. Да не забравяме, че бифилярката освен че е индуктивност е и кондензатор, т.е. две в едно. Мога да ти докажа обратното на което твърдиш, ако използвам обикновена бобина с по-голяма индуктивност.
В крайна сметка не ми се коментира повече там някакъв си клип, не го намирам за целесъобразно. Ако някой пък иска, да запрята ръкави, да се захваща с екперименти и да ме обори в обратното. Ще се чувствам по-щастлив ако не съм прав.
GMG, к'во стана, ЩЕ ли ми показваш нещо или не ЩЕ :).
mi68:
Клипът е интересен показва индукция от безиндуктивна бифилярка към обикновенна индуктивна бобина спирално навити. Но това не e патентованата бифилярка на Тесла. От първия клип се вижда асиметрията на право и обратно включване:
- право включване: индуктивна към безиндуктивна бобина искрата е слаба между краищата но е силна спрямо земя. Това говори за особен тип кондензатор, динамичен тип.
- обратно включване: безиндуктивна към индуктивна бобина искрата е силна между краищата но спрямо земя я няма.
Извод: Може да се направи нов тип трансформатор не разработен в електротехниката. В електротехниката се разглежда само идуктивна към индуктина бобина и Ленц ефект.
Във вторият клип се показва резонансните свойства на тесловата бифилярка. При резонанс трептящата система има повече енергия. Правих опити но не ги доведох до края. Сега имам нова идеята ползвам усукани бифилярки. Практически резултати нямам.
giunal:
Здравей , EDM electronics
Ако някой иска да докаже по-висока изходна енергия от входната, начина е друг.
Знам че, начина е друг. Но това е възможно най - елементарното и (нагледно) представяне на резултатите от работа на бифилярната намотка. А дали има СЕ в нея или няма все още не може да се каже. Според мен има.(не искам да се задълбочавам в теорията)
Също така не съм съвсем съгласен с твърдението.
- Акумулирането на енергия е съхранение на енергия и като понятие е коренно различно от СЕ.
За мен акумулирането на енергия е и събиране(интегриране) на енергия.
Мисля че, различията идват от това. Ти разглеждаш нещата като единица действие(един импулс), а аз като сумиращо действие(един импулс х честота). Искам да кажа че, не отчиташ ролята на честотата. Защото именно от там идва СЕ. Така си мисля.
dest:
Сега това което разбрах от тук е, че говорите за бифилярна бобина конфигурация в индукционен баланс. В този случай единственото, за което служи е кондензатор или резистор(нисък капацитет и ниско съпротивление(в зависимост от честотата)), т.е. 2 часа труд за нещо, което може да се купи за 2ст. Когато е в индукционен баланс не може да създава практически значимо ел.магнитно поле и не може да индуцира едн в себе си, за самоиндукция да не говорим. Преди малко си начертах 2-рата конфигурация на бифилярната намотка и единствената разлика, която виждам с обикновенна намотка е че ... всъщност не мога да я намеря. Поне като гледам потенциалната разлика между 2 намотки е константа на всякъде.по-точно ми изглежда, че зависи от броя на двойните намотки на бобина. Всичко се крепи на основни закони от електротехниката. А избраната форма на бобината да е навита в една равнина т.е. палачинка по скоро е избрана за да има минимален собствен капацитет, т.е. имаме бобина с по-добри характерстики отколкото ако е ако е навита на редове. А колегата ми68 който е измерил биене между 2 близки честоти, вероятно се далжи на ниския капацитет. Някой знае ли детайли на какъв принцип работи модела на Бенини?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия