Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
coke2k:
Здравейте, иска ми се да помислим по следната идея която ми хрумна след експерименти с Ф-трансформатор.
При Ф-трансформатора съм използвал вити ламели от "Електрон", като двете рамена на ламелите са навити с примерно с по 150 намотки. По средата съм сложил малка сърцевина също от трансформаторна стомана, която се явява средно рамо на Ф-трафа. Навито е също с 150 намотки. Когато се включи генератор на средното рамо, а на двете крайни рамена има товар - автомобилни лампи те светват и двете. Ако е включена само една - тя не светва .... това е ясно защо става. Ако се даде на късо едната крайна намотка, а на другата крайна има лампа, тя светва на пълно. До тука нищо особено. Но идеята ми е, дали е възможно комутиране на магнитното поле на постоянен магнит чрез късо съединене в едно от рамената на Ф-трансформатор, а не както е в принципа на МЕГ устройствата с допълнителен управляващ ток или нещо от сорта което е също енерго-загуба. В едното крайно рамо предварително се създава по малка магнитна проницаемост чрез въздушна хлабина, а на другото рамо е намотката , която ще се включва на късо веднага когато магнитното поле на ПМ се опита да мине през нея. Създалата се реакция на Ленц (тя ще е огромна - все пак намотката ще е на късо ) ще отклони магнитното поле към другото рамо на Ф-трансформатора (това с въздушната хлабина) , на който ще има товар, но въпреки товара реакцията ще е по малка. В този моментн рамото което е на късо ще е изключено. Така магнитния поток ще иска да мине през него тъй, като е с по добра магнитна проницаемост и ще започне да минава и тогава отново се включва късото и отново реакцията на Ленц ще "запуши" това рамо принуждавайки потока да мине през по "неизгодния" за него участък с въздушната хлабина и товара, но далеч по добре от късо съединение. И така магнитното поле ще започне постоянно да си търси път ляво дясно ляво дясно и при това ще извършва работа. Единствено при първоначално пускане ще е необходим импулс от към затворената част на магнитопровода с цел "насилствено" прехвърляне на полето към прекъснатия магнитопровод. След което импулса спира и започва включване на късото.
Възможно ли е? Примерно рид да окъсява намотка в момента на връщане на полето ....естествено в схематичен вид. Надявам се достатъчно добре да съм го онагледил за да става ясно какво имам предвид.
varvarin:
Здравей coke2k,
Идеята ти е интересна и аз мисля че ще работи, но процеса ще бъде затихващ. Причината е ясна - не може реакцията да е с по голяма сила от първопричината. При опитите си със ИНКОМП ползвах подобен трик. Едната от намотките управлявах а другата окъсявах на П образния шунт. Когато се окъси другата намотка комутацията на потока се подобрява но енергията е за сметка на захранващия източник. С други думи окъсената намотка може да се разглежда като един вид огледало за магнитния поток. Може би е по интересно дали има някакво времезакъснение този процес.
Напоследък събрах един по големичък вариант на ИНКОМП. Прилагам и снимка за коментари. Резултати от експериментите на по късен етап.
Поздрави на всички!
GMG:
--- Цитат на: varvarin в Ноември 14, 2010, 12:16:22 am ---Здравей coke2k,
Идеята ти е интересна и аз мисля че ще работи, но процеса ще бъде затихващ. Причината е ясна - не може реакцията да е с по голяма сила от първопричината. При опитите си със ИНКОМП ползвах подобен трик. Едната от намотките управлявах а другата окъсявах на П образния шунт. Когато се окъси другата намотка комутацията на потока се подобрява но енергията е за сметка на захранващия източник. С други думи окъсената намотка може да се разглежда като един вид огледало за магнитния поток. Може би е по интересно дали има някакво времезакъснение този процес.
Напоследък събрах един по големичък вариант на ИНКОМП. Прилагам и снимка за коментари. Резултати от експериментите на по късен етап.
Поздрави на всички!
--- Край на цитат ---
Пробвал ли си с безиндуктивна първична?
Сега нямам възможност, само акъли :)
varvarin:
Здравейте,
@GMG, имах идея да пробвам с бифилярни намотки на двете рамена, но не стигнах дотам. Пробвал съм със секционирани намотки на рамената, като две по две са с противоположни магнитни потенциали. Не пренасочваше добре потока на магнита, даже изобщо бих казал. Според моите виждания бифилярната намотка създава електричен потенциал а нормалната магнитен, но това е друга тема за разговор.
Сега малко за новия звяр. Направените експерименти са обнадеждаващи, но трябва внимателно да се изследва какво става. Устройството се захранва директно от мрежата 220в. На изхода има поставен товар 3 лампи 220в/100вт и една лампа 220в/150вт или общо 450вт активен товар при номинално напрежение. Управлението се осъществява от тиристор КТ708 намотката на шунта работи в кръгов режим. В по предни постове съм публикувал подобна схема няма съществени разлики. Мощността на входа се измерва с "Energy check 3000" на фирма Конрад. Мощността на изхода се измерва с цифрови амперметър и волтметър. Изходното напрежение е изправено. Резултата е следния: Изходно напрежение 175в изходен ток 1.75А или изходна мощност 306 вата приблизително. Ватметъра на входа отчита мощност 165 вата. Ако сметнем коефициента на преобразуване се получава 306/165=1.85. Идеята ми е да се провери дали получения резултат е актуален или става въпрос за омагьосване на уреда. Прилагам няколко осцилограми: VTGSCR&CURRENT1.jpg тука са тока на входа (късия импулс долу) и пада на напрежение върху тиристора; VTGOUT.jpg - формата на изходното (изправено) напрежение, пулсациите са с амплитуда около 40 волта а максимума е 200в; CURRENT2.jpg - това е формата на токовия импулс в по близък план амплитуда 5в върху резистор 0.05ом и продължителност около 1мс. Тук май индуктивността на резисторите оказва влияние тъй като са жични. Ще потърся фабричен шунт с цел по точно измерване със осцилоскопа. Някои интересни ефекти - захранващия кабел лекичко се затопля (той е от касетофон) явно импулсния характер на тока го тормози. На входа имам поставен автоматичен предпазител 6А който след около 3 минути изключва, сработва му биметалната защита което означава че ефективната стойност на тока е повече от 6А. Ако показанието на ватметъра е вярно, то ефективната стойност на тока определена по обратния път е 8А и това обяснява задействането на биметалната защита. Цифровия ми амперметър не мери вярно импулсни токове това е проверено отдавна. Измерената от него стойност е 3А. Другото което ще направя е да взема едни амперклещи за които знам че мерят вярно импулсни стойности и ще сравня резултатите. Моля ако някой има друга идея за измерване на входната мощност (без калориметричния метод) да я сподели. По принцим мога да накарам тиристора да работи и при постоянно захранващо напрежение но ще е по трудно.
Поздрави на всички!
teofilius:
Здравей Варварин! Поздравления за резултатите!
Имаш ли въможност да избегнеш използването на тиристор? Като се има в предвид че тиристора пропуска само в една посока, то използването само на една полувълна във шунта, частично подмагнитва магнитопровода и в последствие се губи енергия на входа. Преди няколко години когато, експериментирах по темата, най-добри резултати получавах при двуполярно напрежение а не еднополярно.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия