Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели

Магнитни ключове

<< < (6/14) > >>

tsvetan.filev:
Здравейте.

Може би някои са запознати с това, а други не.
Може да се ползват идеи как да се създават и насочват токове (магнитни полета) в затворени контури.

Вижте тук: http://www.leedskalnin.com/LeedskalninsPerpetualMotionHolder.html (Трите видея отдолу).
С един кратък импулс може да се предизвика протичане на ток в затворен контур.
Едуард Леедскалнин (http://en.wikipedia.org/wiki/Edward_Leedskalnin) е построил цяла крепост с 9 тонни камъни сам с голи ръце като е работил нощем.
Твърдял е че познава магнетизма и тайната на Египтяните. Не е имал образование.
 
Прикачил съм неговата книга "Магнитен Ток".
Книгата е написана много просто, но се твърди че е кодирана по някакъв начин.
Чесно казано докато я четох се изгубих кое какво е и как работи.

Vetap:
Таблата за информацията за пристигащите и заминаващи влакове в Централна гара - София бяха направени с електро - магнитни матрици(говоря за преди 15 - 20 год) - оригиналните табла. Там се използва кратък импулс за пренамагнитване или нещо такова. Известни са и т.н. поляризовани релета,(Siemens и Motorola) където принципът е същия. И в двата случая срава въпрос за импулсно дискретно управление т.н. магнитна памет. При аналоговото управление на мощността нещата стоят по - различно. Във воената техника се използваха т.н. електро-машинни усилватели, чиято теория е по - близка до това, което се стремите да постигнете. В по - старите руски учебници по теория на управлението и електрически машини могат да се намерят математическите им описания. Разчепкани са доста добре.   

Bat_Vanko:
Много вярно адаш, но това важи само до достигане на зоната на насищане. Магнитните ключове са част от магнитопровода, но без да се затварят през товарната намотка. В този случай винаги има два потока в права и обратна посока и разковничето е управляващия поток да се "разхожда" лесно в ключа и трудно да излиза от него. Ако мислено разделим магнитопровода около управляващите намотки на цилиндри с различен диаметър, насищането им ще бъде обратно пропорционално на тяхната дължина на средната линия. С увеличаване на управляващия ток все по-голяма част от магнитопровода ще се насища и съответно ще оказва съпротивление равно на еквивалентна въздушна междина ( затова се нарича "Virtual air gap").
Моето мнение, е че СЕ се получава от магнита а не от начина на комутация, и поради тази причина могат да съществуват различни по конструкция генератори използващи метода на комутация на магнитните потоци.
При магнитните усилватели се оказва съпротивление на промяната на основното магнитно поле породено от управлявания ток чрез повишаване или намаляване на индуктивността на сърцевината. Т.е. управлява се променливо токов сигнал чрез постоянно токов, а в случая ни е необходимо обратното. Основните закономерности изведени за магнитен усилвател в случая не важат.

getca:
Здравейте, мислители... :)

Bat_Vanko, я да уточним за равнина или пространство говорим  ??? Отделно между полета и потоци би трябвало да има разлика, мисля. Картинката е равнинна и за пространство изобщо не иде реч. Така че са показани силовите линии на двете  полета само в една равнина. Магнитните домени са пространствени структури и ако феромагнетикът се насити в една равнина, то той няма да е наситен в друга, разположена на 90град. в пространството. Казано по друг начин пространствено перпендикулярни магнитни потоци не се забелязват. Правени са опити по въпроса, има писано в темата за МЕГ, ако не се лъжа. Да се върна пак на въпросната картинка. Същият ефект може да се постигне с долепване до ъгъла на голямата сърцевина по-малка такава, която ще създаде подобен поток. Щото дупченето не е много препоръчително  ;)
Успешното конструиране на магнитен комутатор е трудна работа, защото процесите са доста сложни и на практика се вижда една доста различна от теориите реалност. Нещата са дъвкани доста в други теми от форума. Комутаторът е на лице и работи, но засега при опит да се врегне в работа нещата се оплескват, в смисъл не може да се прескочи заветната 1-ца ефективност.
А за магнитните усилватели не съм съгласен, аналогични са нещата - управлява се магнитната проницаемост на феромагнетик. В единия случай се модулира/комутира променлив ток, в другия се модулира/комутира поток на ПМ. Изисквания към сърцевината и сметките не виждам що да са различни, виж конструкцията, да и то доста. Според мен ключето е в материала за сърцевина на комутатора, като целта е получаване на аналог на усилвателен електронен прибор - лампа, транзистор, др. Характеристиките им са сходни - I(U) и B(H), като стръмността им определя усилването. При комутатора обаче има странични фактори, които влияят и деформират кривата по неблагоприятен начин. Основният е реакцията на Ленц, породена от товарния ток.
Проблеми има, но ще ги решаваме съвместно, надявам се. Хубавото е, че се появи интерес към тези неща след известна доза обезверяване  :)

Поздрави...

Bat_Vanko:
Здравей Getca,
Радвам се, че темата се напълни с научни капацитети. Поради самото естество на материала може да се говори за равнина или по скоро за множество успоредни и разположени на близко равнини. Не можах точно да разбера за коя картинка говориш - тази от патента или от симулациите за "Virtual air gap". Относно магнитните домени те съставляват 100 % от магнитния ключ и ако ги наситиш (завъртиш) в едната равнина то няма да има домени, които да прекарат магнитното поле в другите две равнини и през тях съпротивлението ще бъде максимално.
Според мен дупченето е единствения възможен начин за производство на магнитен ключ. Дори и 1 микрон въздушна междина намалява магнитната проницаемост от 1 000 000 на 100 000 при дължина на средната магнитна линия 100 мм (добре би било да е по-малка).
За магнитните усилватели казах, че имат други основни закономерности, а една от тях е работната точка. При работна точка избрана на коляното на хистерезисната крива магнитната проницаемост е около 50 000. Сам можеш да изчислиш колко се получава индуктивността и с какво напрежение трябва да работи при честота да кажем 5 kHz или по-висока за да постигнеш насищане. Ето точно затова не може да се прескочи заветната 1.
Вземи за пример вакуумната лампа - там се работи с високо напрежение и почти нулев ток, и при нас трябва да бъде така - висок ток и почти нулево напрежение.
Относно реакцията на Ленц, както и ти казваш тя се поражда от товарния ток. Ако управляващия поток не се затваря през товарната бобина няма да има и реакция.
Хубавото в тази конструкция, е че потока се комутира от +В до -В и всякакви остатъчни намагнитености на сърцевината не оказват влияние и още няма нужда да се чудиш дали в сърцевината има запасена достатъчно енергия.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия