Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
Магнитни ключове
getca:
Говоря за виртуалната междина, извинявам се за неточността. Комутатора го разглеждам като независимо устройство, включено във външна магнитна верига. Така че въздушните междини не го бъркат и не влияят върху проницаемостта му.
Поздрави...
varvarin:
Здравейте,
Bat_Vanko, въпроса ми за проблема със съпосочното магнитно поле е свързан най вече със случая когато магнитния ключ има само една намотка и резултатите от опитите потвърждават казаното от колегата Иван Димов (поне при мен). Тъй като ти казваш че след насищане нещата се променят (при моите опити даже и след изпичане на намотката потока не мърда) бих те помолил ако е възможно да споделиш как са ориентирани взаимно полетата на намотката и магнита при твоите експерименти.
Другото което искам да попитам е защо мислиш че ниската магнитна проницаемост е проблем? Тя има отношение най-вече към размера на устройството според мен. Ако принципа е работещ той трябва да може да се реализира със различни видове магнитопровод. Останалото е въпрос на компромис между цена и качество.
Между другото спомена че с електроерозийка се заваряват листовете помежду... В зависимост от ориентацията на полето и заварката това може да не доведе до увеличаване токовете на Фуко ако заварката е само по периметъра на отвора както предполагам.
Относно СЕ аз мисля че магнита не може да бъде източник на такава в конкретния случай. Енергийния поток на магнита не взаимодейства директно с нашите устройства, в смисъл че не отдава или не приема енергия от тях. Той е просто един инструмент който за да ни е полезен трябва да го движим и енергията която получава от нас я отдава на зарядите привеждайки ги в движение. Така че за да получим СЕ трябва да успеем да движим потока със по малко енергия. В случая наистина ни трябва устройство което да прави обратното на магнитния усилвател - със променлив поток да се управлява постоянния. Според теорията на магнитните усилватели коефициента на усилване се определя от отношението на броя на навивките (най-общо казано) или ако се направи работната с повече навивки а управляващата с по малко, би трябвало да се получи усилване в обратна посока. В крайна сметка магнитните усилватели си имат външен източник на енергия и на това се дължи усилването по мощност. В нашия случай такъв източник няма и затова явно нещата не се получават. Все пак аз смятам че ако се намери начин да се комутира потока на магнита с малко енергия ще получим желания резултат.
Поздрави на всички!
x_name41:
А дали е възможно като вариант магнитния поток на постоянния магнит да се управлява на резонансен принцип посредством превключване на L/C трептящ кръг с ниска консумация, чрез бобината на кръга която да взаимодейства с постоянния магнитен поток на магнита без да се сриват обаче генерацийте?
Bat_Vanko:
Здравейте всички,
До сега съм направил два прототипа: първия беше от ферит П-образен със затваряща пластина, с него доказах възможността на принципа т.е. интегрирането на магнитопровод и ключ в едно. Мислех да пробвам и със силициева ламарина, но преди 3 години я изхвърли всичката на вторичните (за което сега съжалявам). Ще се работи с по-високи токове и по-ниска честота, но ще стане (не забравяйте за качеството на изработката).
При моята работа се оказа, че може би съществува минимална конструкция (като размери) над която се получава КПД 1. това се дължи на следните параметри:
1. характеристики на материала - определят насищането и тока на насищане;
2. тока на насищане - определя броя проводници и техния диаметър;
3. те пък определят отвора за прошиване и останалото чисто сечение на магнитопровода;
4. това сечение определя индуктивността на ключа, вероятната работна честота и изходната индукция
Но дали това е вярно това само бъдещето ще покаже.
Направих опити с тази феритена сърцевина и електромагнит за да определя особеностите при управлението: извода беше изходното напрежение нараства бързо с увеличение на тока на ЕМ до достигане на насищане на сърцевината в този момент управляващия ток също расте, след това управляващия ток се заковава на една стойност и с увеличаване на тока през ПМ изходната индукция расте слабо.
В прототипа съществуваха и двата потока в права и обратна посока, но той се различава много от американския и при него принципно е невъзможно затварянето на управляващия поток през товарната бобина (нямам реакция на Ленц). Сумата и разликата между управляващ и основен магнитен поток съществува само в самия магнитен ключ. Но аз мисля, че при изработване на ключа като един детаил (с прошиване) и част от основния магнитопровод, ще има същия ефект и при американската конструкция. Управляващия магнитен поток да се "разхожда" лесно в ключа и трудно да излиза (малка хлабина).
Относно ерозийката - в тялото на ключа винаги има поне 2 отвора т.е. поне две заварки и вихровия ток е гарантиран. Друг е въпроса, че при Uупр = 5V и Iупр = 9 А, вихровите токове няма да надхвърлят 45 W.
Относно СЕ - досега не съм виждал изтощен магнит при нормална работа и според Базиев (ако не бъркам) магнита е като концентратор и проводник за СЕ. Ако премахнеш магнита от тази схема тя няма да действа. Или той може да се разглежда като акумулатора захранващ "full bridge" схема (магнитните ключове), с товарната бобина като изходна. Кажи сега, че акумулатора е просто инструмент ;).
Дали магнитния поток може да се управлява на резонансен принцип: сигурно ще може, но това е твърде екзотично засега. Нека първо да направим пътя в скалите, а след това ще мислим за асфалта.
Bat_Vanko:
И за да не бъда много голословен прилагам една осцилограма и малко описание към нея.
Опитите са проведени миналата година с нанокристален материал и прототипа вече не съществува - поразих го по технологията. Направени са измервания на изменението на правия и обратния управляващи магнитни потоци във функция от управляващия ток. Той се изключва от отсекател при достигане на 6 А. Мащаба при тези потоци е почти еднакъв. Вижда се колко бързо съпосочния магнитен поток достига насищане за разлика от обратната посока. Третата крива е индуцираното изходно напрежение, там мащаба е два пъти по-малък. Може да се види, че неговия максимум е около 200 A/m, по нататъшното увеличение на тока е безмислено ( някъде там се намира и точката на насищане). За да избегна това направих импулсен стабилизатор на ток, но цялата излишна мощност се отдели на транзистора.
Падащия заден фронт на изходното напрежение (по скоро платото му) се дължи на полегатата хистерезисна крива на материала. Задния фронт на управляващия ток - на липсата на RC група. Няма гаранция, че нулевия управляващ ток е наистина нулев. Работната точка е около 1/2 Вмах. Разсеяните магнитни потоци надхвърляха 60%. Броят намотки (индуктивността) на управляващата намотка е прекалено голяма. Прекалено силния управляващ поток се прехвърля по въздуха към съседната незапушена сърцевина.
Всички тези недостатъци ме накараха да направя нова конструкция.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия