Възобновяеми енергоизточници, нагревателни и хладилни системи > Други нагревателни устройства
Анодно отопление
trunski:
Благодаря, колега.
Обаче, имам въпрос относно свързването.
В инструкцията за монтаж на дефектнотоковата защита пише, че за да функционира правилно е необходимо нулевият проводник-N и защитният проводник-PE да бъдат отделни проводници и да не се свързват никъде помежду си след монтирането й. Докато при мен контактите са "занулени", т.е. електрическата система е изградена с двупроводно изпълнение и защитният проводник-PE отива в нулевият проводник-N.
Как да я свържа и дали ще работи правилно.
gvg:
Значи дефектнотоковата трябва да е с ток на отсечка 30ма.Прекарваш нулевият проводник и фазовият през защитата,а преди защитата от нулевият прекарваш един проводник и го връзваш на корпус.Ако по някаква причина прекъсне нулата след защитата моментално ще изключи и корпуса ще остане занулен,което все пак е нещо.Това можеш да го изпробваш.И последно защитата действа при ток на утечка а не при товар,затова трябва още автоматичен предпазител съобразен с комсумацията.Тук главната цел е да не се офази корпуса по никакъв начин.При мен инсталацията е двупроводна и точно това съм изпълнил в кухнята и нямам никакви проблеми, само че защитата се намира в етажното табло и нататък линията ми става три проводна.Дано съм ви помогнал.Успех.
paparosko:
След разглеждане на темата в ума ми се зародиха следните идеи:
- да се използват няколко (4...6) електрода от неръждавейка във вид на пластини с размери примерно 20х50 мм с дебелина 1...2 мм, наредени успоредно с междина между тях от порядъка на 3...4 мм, свързани през един с фазата и нулата (фаза - нула - фаза - нула...).
Предполагам, че получената доста голяма активна площ между пластините ще черпи и доста енергия (мощност) затова
- да се използва регулируемо импулсно захранване, което дава възможност за достатъчно в случая накъсване на подаваното напрежение. Някъде бях срещал твърдението, че използването на импулсно захранване намалява отчетената от електромера енергия.
Предвид очакваното бързо загряване на водата между електродите и последващото от това отделяне на газови мехурчета
- да се използва малка циркулационна помпа (от порядъка на няколко десетки вата мощност) за принудително създаване на воден поток между електродите с цел по-бързото им охлаждане и премахване (изтласкване) на получените мехурчета от активната зона. Доколкото разбрах от по-горе прочетеното, при по-ниските температури на електродите процесът е с по-високо к.п.д.
Пак подчертавам, че това са само идеи без теоретична или практическа подкрепа.
:)
Чичо НОНЧО:
paparosko,
при така предложената от теб схема консумацията ше е убийствена! Проверено !
Газовите мехурчета, за които споменаваш всъщност са оксиводород.
От тук натам си прави сметка!
paparosko:
Чичо НОНЧО,
Системата е отворена за промени, както писах това са идеи, а размерите, които давам са примерни.
Размерите на електродите могат да се намалят, а разстоянията между тях да се увеличат.
Както писах захранването може да е импулсно, честотно регулируемо, така че към електродите може да се подава ограничено количество електроенергия, което означава регулиране на подаваната мощност.
А за газовите мехурчета ми е ясно какви са, то от водата какво можеш да изкараш освен кислород и водород, а връзките между тях са друго нещо. Да е жив и здрав Юл Браун.
Сметките ще ги правят тези, на които им трябват, когато им потрябват.
:)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия