Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива > Ендотермичен реактор GEET на Paul Pantone
Въпрос
lazy:
В смукателния колектор зад дроселната клапа има подналягане. От там се взима вакуума за сервото на спирачките. При двигател на празен ход налягането е 300- 400 hPa. Нормално за София е 940-950 hPa (прибл. 600м надморска височина). Гърмежите се получават от бедни смеси. Навремето правихме експерименти с Коце и MZK, но нямахме проблеми, понеже подавахме сместа преди дросела.
Успех!
ppankov:
--- Цитат на: lazy в Февруари 25, 2009, 09:05:52 pm --- В смукателния колектор зад дроселната клапа има подналягане. От там се взима вакуума за сервото на спирачките. При двигател на празен ход налягането е 300- 400 hPa. Нормално за София е 940-950 hPa (прибл. 600м надморска височина). Гърмежите се получават от бедни смеси. Навремето правихме експерименти с Коце и MZK, но нямахме проблеми, понеже подавахме сместа преди дросела.
Успех!
--- Край на цитат ---
Тези опити на двигател с пълен инжекцион ли сте провели?
lazy:
Не, едноцилиндров четиритактов мотор от водна помпа. Данните за подналягането обаче са за автомобил. Те са почти еднакви за всички коли и са в тези граници.
grebo:
Значи...
Въпроса ми е следния - като говорим за ендотермия, къде се получава тя и в резултат на какво? Вътрекамерна ли е или в изпускателния колектор? Термично натоварване на буталото и клапаните?
В сайта четох за повишаване октановото число. Въз основа на това че един от методите за повишаване на мощността на бензинов мотор е повишаване степента на сгъстяване, НО с компромисни настройки на сместа, които компромиси се изразяват в нейното обогатяване, с цел температурно буфериране, и стабилизиране процеса или използване на гориво с по-високо октаново число, с оглед предотвратяване детонациите.
Разбира се много неща зависят и от самия дизайн на камерата - всмисъл остри ъгли и ръбове по камерата и челото на буталото са "конфликтните" зони предразполагащи 2-компонентната смес към зони на обогатяване и разреждане, всмисъл - нееднородност, също и типа на смесване - неидеалната пулверизация, независимо дали става въпрос за вътрекамерно или предкамерно смесване, но това е друга тема.
Тези недостатъци доколкото разбирам се елиминират от факта че GEET - горивото е газ и се получава един много хубав еднороден разтвор, със стабилно горене. Това ясно, ама това повишено октаново число спрямо бензина не предостава ли перфектна възможност за повишаване на компресията, а оттам и КПД на ДВГ? Дори да има ограничения в постигане на висока компресия, другото за което се говореше е че е силно намалена температурата на горене в самия цилиндър - Това не дава ли възможност за повече boost при мотори с принудително пълнене, или надув над считания за безопасен 0.4-0.6 бара? ???
Безопасен вмисъл - спрямо буталата - при турбо-моторите те са ковани, точно затова че кората на пресовката на челото е по-термоустойчива от нормално разстъргано бутало..
И другия въпрос - понеже явно процесора работи със скоростта на газовете, не е ли възможно система с възможност за промяна на сечението по функция на товара и оборотите, демек - да се нагажда по дебита на газовете? Например цилиндричните компоненти по процесора да са конични и подвижни?
ppankov:
Ще се опитам очасти да отговоря на вторият ти въпрос:
-сместа получавана в реактора е близка по състав до метана CHN4, за да се осъщество процеса са необходими следните компоненти : смес от вода и вещество богато на въглеводород, дифузионна камера (бойлер), подходящо свързване към на входа ауспуха-веднага след генерацията и изхода към смукателния, практиката показва, че при карбураторни, моноинжекционни и дизелови двигатели пускането в действие като алтернативно гориво е много лесно и супер ефективно.
За съжаление при пълния инжекцион дотук няма никакво развитие, т.е. колкото подадеш на двигателя с толкова обороти се форсира.
Излиза следната хипотеза : да се събира ли газта в буфер и после да се подава на специално монтирани и електронно управлявани инжектори?
Ето, че пак се стига до въпроси :)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия