Алтернативни енергоизточници > NEG, импулсни, трансформаторни и резонансни генератори, скаларни вълни
Качер на Бровин - интересен режим на работа на транзисторите
mi68:
Тороидален алсифер 24x13x7 mm - Vikiwat.com
Ето информация за алсиферите, алтернатива на пермалоите ползвам два тороида долепени от гладката страна. Честота до 10кХц.
Ползва се алуминий-трета група, силиций-четвърта група, желязо-осма група на менделеевата таблица.
GMG:
А как му намираш резонанса mito_kupona?
Ако наистина е мн. голям, мини на по-долен четен хармоник ;)
dymelsoft:
"Ферорезонансни явления се наблюдават във вериги , съдържащи бобина с феромагнитен магнитопровод. В нелинейни вериги под фазов резонанс се разбира анулирането на фазовата разлика между основните хармоници на тока и напрежението. Една от най-съществените особености в този случай е, че резонанса може да се постигне не само чрез изменение на честотата и параметрите на елeментите, но и чрез изменение на амплитудата на входния сигнал. Съществена особеност на веригите, съдържащи нелинейни елементи, е че при синусоидално напрежение или ток на източника, токовете и напреженията в отделните участъци са несинусоидални. Друга особеност е релейния ефект. Във вериги съдържащи последователно или паралелно свързани бобина с феромагнитен магнитопровод и линеен кондензатор, при плавно изменение на напрежението или тока на източника е възможно скокообразно изменение на тока (напрежението) на веригата. Подобен ефект е невъзможен в линейните вериги. И накрая при подходящо подбрани схеми и елементи е възможен ефект на стабилизация."
Подчертал съм и съм оцветил ключовите моменти в цитата по горе. Според мен материала и вида на използваната феритна сърцевина и формата и не са от особено значение в случая. За да се получат ферорезонасни явления при честоти от порядъка на няколко херца е необходимо линейния кондензатор да бъде с голям капацитет. В случая ролята на линеен кондензатор играе екранната полунамотка , но не мисля че ферорезонансни явления ще има при ниски честоти при това конструктивно решение.
Ksurnev:
mito_kupona
Не оспорвам честотите на развивка, но по времето на ч/б телевизорите феритите бяха по-нискочестотни. Тогава беше проблем намирането на вч. ферит. (В радиоклуба го ползвахме за съгласуване на 3.5mHz. - 28mHz.) Може да се опита и с карбонилно желязо, ама не знам дали се намира вече. За това ви насочих към стари машини.
Мисля, че имам няколко тора от карбонил, но трябва да ги потърся. Диаметъра им е около 5см. и 2кв.см площ.
Такива торове имаше във филтрите на ВЧ уредбите в пощата, за по-ниските честоти са ползваха торове навити от пермалой.
Ако успея да ги намеря, ще пиша.
Поздрави от Смолян.
mito_kupona:
--- Цитат на: GMG в Юни 10, 2015, 08:19:12 am --- А как му намираш резонанса mito_kupona?
Ако наистина е мн. голям, мини на по-долен четен хармоник ;)
--- Край на цитат ---
Един от начините да се намери резонансната честота на ферита е, като се навие върху него една бобинка с няколко навивки и се подаде сигнал на бобинката от генератор с амплитуда над 5 волта и на краищата на бобинката се свързва осцилоскопа. В задния фронт на импулса се наблюдават затихващи колебания на, които трябва да се измери честотата, след това се променя честотата на генератора и пак се измерва честотата на затихващите колебания и ако двете честоти съвпадат това е резонансната честота на ферита. След това се променя броя на навивките на бобинката увеличават се или се намаляват и процедурата се повтаря, ако честотите съвпадат с първите две измервания, това със сигурност е резонансната честота на ферита.
Друг начин, навиват се две бобинки в двата края на ферита и на едната се подава сигнал от генератора, а на другата се свързва осцилоскопа и се променя честотата на генератора, докато се получи максимална амплитуда на сигнала. За да сме сигурни, че не сме намерили резонансната честота на бобинките се променя броя на навивките на тези бобинки и след това пак се търси максималната амплитуда на сигнала и, ако честотата на тази максимална амплитуда съвпада с честотата на максималната амплитуда на първото измерване, това е резонансната честота на ферита. Но това не е ферорезонанс.
Ето тук един пич показва, как се измерва честотата на ферорезонанса, но използва малък магнит в долния край на бобинката, заради което аз се съмнявам в точността на това измерване. https://www.youtube.com/watch?v=uzfk9djKj9o
Качвам няколко снимки на мой осцилограми на, които също се вижда, какво е ферорезонанс, а именно когато фазовата разлика между тока и напрежението на основния хармоник е равна на нула. С промяна на захранващото напрежение, или ширината на импулса, или нивото на входа на транзистора се постига това съвпадане на фазите и тогава амплитудата на сигнала е максимална. При подходящ ферит за фонарика на Акула ферорезонансната честотата на ферита трябва да е в порядъка от няколко десетки херца до няколко стотин херца, а с моите 5-6 ферити се получават честоти от 10-50 килохерца, което иде да рече, че не , са подходящи за тази цел. Аз при моите измервания не съм използвал постоянен магнит, както е показано на клипа.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия