Алтернативни енергоизточници > NEG, импулсни, трансформаторни и резонансни генератори, скаларни вълни
Повишаващ обратен преoбразувател
mzk:
емм, освен да ти се поклоня друго не се сещам.
По въпроса- какъв щит използваш между намотките. Ще свърши ли работа алуминиево фолио?
Поздрави!
mzk:
Пробвах повишаващия обратен преобразовател по посочената схема (ключов транзистор npn, диод HER305G, индуктивността ми е ферит 8 см диаметър, материал к2006, около 115 навивки).
При закачане на кондензатор на диода се наблюдава зареждане с постепенно повишаване на напрежението (електролитен, 220 микрофарада, 400 волта). Точни измервания не съм правил, но е важно да се отбележи, че кондензаторът се зарежда именно от самоиндукцията.
С товар нещата не вървят добре, пробвах да сложа след диода кондензатор последователно, на него крушка 12 волта, автомобилна, но не свети. Или бъркам някъде, или трябва да се направи подходящо управление за разреждането на кондензатора (когато се зарежда от самоиндукцията да не участва във верига с товар, а когато не се зарежда, транзистор да се отпушва към веригата с товара, или да се използва варистор например). Подобни наблюдения имам и при експериментите с Tesla radiant energy receiver - кондензатор се зарежда до големи напрежения сравнително бързо, но с това нещата клякат и работата не става.
Въпреки това си мисля, че работата е на прав път. Не съм пробвал да навия трансформатор с магнитен щит, както е посочил emm в последния си пост в тази тема.
Поздрави
PS: на първата снимка установката без да е пусната; на втората- левия мултицет показва напрежението на кондензатора (расте), десният- напрежението от трансформатора, с който захранвам сигналния генератор и индуктивността. По средата- амперметър, който показва някакви милиампери, не съм ги гледал точно.
getca:
Изследване на енергията, генерирана от самоиндукция и нейното оползотворяване. Статията е на руски с опитни данни, снимки и т.н.
ОПЫТНАЯ ПРОВЕРКА ПРИНЦИПОВ ПОСТРОЕНИЯ ДВИГАТЕЛЕЙ С РЕКУПЕРАЦИЕЙ ОБРАТНОЙ ЭДС
http://vvsh-bird.nm.ru/PowerMeasurements/
mzk:
Здравейте. Опитах се да направя следната конструкция.
2 намотки. Първична- 40 навивки, вторична - 120. Магнитопроводът е тороидален, материал к2600. За повече подробности трябва да потърся.
Използвам двата изхода на сигнален генератор със схема KA3525 (SG3525).
Транзисторите са IRF540 - npn.
Първичната намотка се клати нормално (правоъгълни еднополярни импулси), единият край на вторичната е свързан към drain на мосфета, а другият към source на транзистора. Между намотката и дрейна на мосфета има товарна лампа. За да го предпазя съм сложил диоди в следната последователност:
--|> drain - source --|>
Транзисторите използват 1/2 от времето, редуват се.
Целта на тази установка е да се пусне импулс на първичната, докато вторичната намотка е прекъсната (не представлява товар).
Съответно първичната трябва да създаде магнитно поле около магнитопровода.
В следващия момент (когато първи транзистор изключва) спира протичането на ток от първичната (спира намагнитването на сърцевината). Точно в този момент трябва да се отпуши втори транзистор. Във вече създалото се магнитно поле на сърцевината се включва намотка, която има 120 навивки (има по- голяма индуктивност).
В това положение очаквам да се съкрати реакцията на Ленц на първичната намотка, тъй като за времето, за която тя работи, в сърцевината не участва друг товар.
Практиката обаче показва друго. При максимален коефициент на запълване (50% - това означава, че импулсът от първия транзистор спира точно в момента на пускането на втория транзистор) резултатът е нулев. Т.е. има някакво индуциране на ток във вторичната, обаче той е неизползваем. Лампата не работи. При нормално свързване на вторичната- лампата работи.
Амперметърът на вторичната отчита стойности в покачването на тока, които са 1/3 от тока на първичната.
При намаляне коефициента на запълване (т.е. вече има разлика между импулсите, в която разлика магнитното поле на сърцевината би трябвало да започне да се свива), ефектът остава същият.
Лично аз си мисля, че в този случай, макар в двете намотки да протича ток в различно време (всяка от намотките представлява отворена верига, докато другата е затворена), двете намотки си влияят и въпреки това има реакция на Ленц. Освен това за момента не се наблюдават някакви интересни неща свързани с параметричния резонанс.
Искам да подчертая, че първичната намотка не е в резонанс (ако е задължително условие за параметричния резонанс). Също така вторичната се клати само в едната посока (диодите спират действието, а не съм слагал кондензатори или други елементи, които да подмомогнат движението в другата.
Според мен има възможности за подобряване на експеримента, макар резултатите до сега да са отрицателни.
Снимки мога да прикача, но на тях се виждат уредите, сърцевината и сигналния генератор, нищо интересно.
Ще се радвам, ако някой може да даде мнение за момента на намагнитване (обсъждано и в темата с МЕГ), и с други идеи.
ПС: След консултация с altium, се оказа, че въпросната конструкция представлява flyback трансформатор. Такива конструкции са тествани и не дават добро КПД. Считам експеримента за прекратен. Продължавам напред.
emm:
Здравейте колеги!
Радвам се, че копаете и не се отказвате.
При моите наблюдения с обратният преобразовател стигнах до извода, че за да се използва цялата отдадена енергия от бобината не трябва да се използва никакъв полупроводник.
С би-полярни транзистори няма добри резултати защото техният преход има малко съпротивление.
Направих следната постановка, с която се опитах да имитирам работата на самогенераторно реле.
Ако схемата се изпълни с реле резултатите са потресаващи.
Постановка...Искров разряд, който имитира заряда на намотката и реле, което включва товара към намотката. Проблема е, че след искрата веднага трябва да се включи релето. Искрата е с мощен кондензаторен разряд от 1мф и после нагоре, зависи от намотката. Много трудно се синхронизират нещата.
За това опитах с по-високо захранващо напрежение, но потроших доста елементи.
Има светлина в тунела, но е доста далече.
Успех на всички :P
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия