Здрасти Коце!
Наистина по-добре е шпилките да не минават през пластините главно за по-лесно сглобяване, отпада изулирането на шпилките от където се съкращава времето на зглобяване. Това с времето труд е много важно и малко хора го имат предвид. Ако шпилките са от вън ще трябва да се увеличи общият габарит или да се намали работната площ. Понеже търся компактност се налага този компромис.
Пластините са изрязани на лазер и 20 отвора за шпилки по 0.10 лв. =2лв. на плоча, по 39 бр.=93.60лв.
Това са доста пари за някакви си дупчици.
Нямам опит с електролизери и това с оттечките ми е неразбираемо. До колкото зная тока е "тарикат". Минава по най краткият и лесен път. Мисля че за да няма оттечки в системата не трябва да се гони максимална производителност, а оптимална спрямо изразходваният ток. Така ще прескочим оттечките. Или поне така се надявам.
При проектирането направих анализ на обема за флуиден поток. Симулирах го при източник с по-малък дебит(още не ми бяха донесли помпата) и останах доволен от резултатите. Ако резултатите не ми бяха харесали щях да внедря пластмасова тръба с отвори пасващи точно м/у пластините. Резултатите показаха, че потока се разлива и на страни, а не минава директно и само на горе към изхода. Останах много доволен, че стана от първия път. При достатъчно голям дебит електролита ще мине на всякъде. Освен това при тази конфигурация мехурчетата създават на електролита естествена циркулация. Факт е, че при изключена помпа пак има продукция. Преминавайки през всеки следващ отвор флуида излиза от момент на дроселиране, забавя си скороста и се разсейва във всички посоки. Въпреки това през централните две междини минава най-много поток.
