Runetri, въздуха има константна магнитна проницаемост - близка да 1. При него не съществува възможността за промяна на магнитното съпротивление и пренасочване на потока. Ти отново разчиташ на изтеглянето на потока от магнита чрез намотките, но такова явление не съществува. Двете полета ще си съществуват отделно и независимо едно от друго. В зоната където те се припокриват ти ще измериш тяхната сума (разлика) и до там. Промяна на магнитното съпротивление съществува при онези материали, които имат хистерезисна крива - това са феромагнетиците. В момента има модерни материали които в ненаситено състояние имат относителна магнитна проницаемост надхвърляща 1 млн. В точката на насищането те имат магнитна проницаемост 1. Т.е. създават магнитно съпротивление еквивалентно на това на въздуха. Както можеш да видиш на симулацията по долу основната част от потока преминава през онзи магнитопровод който не е наситен.
Сега малко пояснение за тази сумулация: направена е на програмата "Maxwell 2D", централното стълбче е постоянният магнит. Неговият поток се разделя в две посоки - наляво и надясно. Хоризонталните секции са от материал с висока магнитна проницаемост. Двете крайни стълбчета са товарните намотки. Управляващият ток е подаден на 4 намотки вградени в лявата част на магнитопровода. Така се получава насищане само на близката околност на магнитопровода до тях. Резултата е аналогичен на разпределението на електрическият ток при свързани паралелни съпротивления. При изключване на управляващият ток магнитният поток се разпределя еднакво в двете рамена наляво и надясно. Следва включване на управляващият ток от дясната страна на магнитопровода.
