След такова изказване всяка дискусия става излишна за мен.
Когато представиш сравнителна графика на силите при привличане и при отблъскване може евентуално да дискутираме по въпроса за момента не виждам смисъл.
Спокойно бре Радико, няма да те карам да се излагаш с някакви теории изсмукани от пръстите. Дори ще направя нещо много по добро - ще разкрия причината така че
И всички които нямат нито един квантов двигател зад гърба си да го разберат.
Да вземем два големи плоски магнита, както е показано на първата картинка. Точно в средата на тези магнити, там където силата на полето е максимална, нека поставим един малък магнит. Там той се намира в неустойчиво равновесие и не изпитва сила на изхвърляне от това положение. Но само малко в страни от там вече се появява сила, която е максимална до външният ръб на големите магнити, въпреки че там интензитета на магнитното поле е в пъти по-малък от максималният (графиката).
На пръв поглед това е парадоксално поради факта, че силата на привличане (отблъскване) между два магнита е пропорционална на квадрата на интензитета на полето. Обяснението на този парадокс може да се види на втората картинка. Точно в средата на тези два големи магнита силата на полето е максимална, но силовите линии са разположени по права линия от единият полюс към другият и двоицата сили които действат на двете чела на малкият магнит са насрещни. Те са разположени на една директриса и с различни посоки, като стремежа им е да смачкат магнита. Точно на този принцип работят магнитните лагери. Съвсем малко в страни от тази позиция силовите линии се извиват и освен силата на смачкване се появява и хоризонтална компонента, която се стреми да изхвърли малкият магнит навън. Както може да се види от втората картинка силовите линии са максимално извити точно до външният ръб на големият магнит (симулацията е направена на програма „Maxwell” на Ansys). Логично е да се предположи (тъй като магнитното поле е консервативно) дали този парадокс не може да бъде използван за направата на магнитен двигател. Стремежа ми е да се избяга от силовото взаимодействие формирано на база градиент на интензитета на полето (т.е. интеграл по затворен контур) и да се използват други фактори, като кривина на силовата линия.