Алтернативни енергоизточници > Nikola Tesla
Енергията на вакуума е на 15кХц?
ELPUNTO:
СЪЩНОСТТА НА ВАКУУМА
продължение 2
Всяка конфигурация във вакуумната микроструктура отговаря на определен тип взаимодействие и носители и притежава строго определена привилегирована посока на действие.
Така например при електромагнитното взаимодействие би могло да се предположи, че последното се определя от битуисторна* конфигурация.
Като цяло всички клетки на вакуумната микроструктура вероятно се състоят от две слепени еднакви конфигурации, между които съществува огледална симетрия. От своя страна между всяка от тези сдвоени клетки и съседните й също съществува огледална симетрия.
Огледалната симетрия, съществуваща между две еднакви долепени конфигурации на вакуумните клетки, е възможна причина за съществуването на положителни и отрицателни заряди в нашето измерение, както и за съществуването на допълнителни измерения на него и на всяко от октавните измерения.
Съществуващата огледална симетрия предопределя вероятно и възможността за обръщане на хода на хронологичното време във всяко от тези измерения. Благодарение на нея може би е възможно да се създаде машина на времето, която да може да пътува към миналото на нашето измерение. Процесите на анихилация*, както и процесите, при които се раждат елементарни частици от високоенергетични гама-кванти, вероятно също изцяло се определят от огледалната симетрия, съществуваща в микроструктурата на вакуума. Съвсем не е случаен фактът, че частиците се раждат от високоенергетичното лъчение винаги едновременно със своите античастици.
Такъв е случаят със създаването например на двойката електрон и позитрон от гама-кванти (високоенергетични фотони) с енергия 1,022 мегаелектронволта в околността на дадено атомно ядро.
При обратния процес на анихилация на парапозитроний, където електронът и позитронът имат противоположни спинови моменти, създадените два гама-кванти с енергия 511 килоелектронволта, излитат в противоположни посоки в нашето тримерно пространство.
Този факт подкрепя твърдението, че огледалната симетрия във вакуумните клетки определя две привилегировани посоки във вакуума.
Съществува предположение, че огледалната симетрия е една от четирите основни симетрии на вакуумната конфигурация, определяща електромагнитните взаимодействия.
Втората симетрия в нея вероятно е осевата, перпендикулярно насочена спрямо първата.
Третата симетрия е ротационна и е перпендикулярно насочена спрямо втората симетрия.
Четвъртата основна симетрия на вакуумната конфигурация е във времето и вероятно се проявява само в основното най-ниско енергетично и невъзбудено състояние на енергията във вакуумните клетки.
Всяка енергетична флуктуация, възбуждаща тези клетки, би нарушавала тази симетрия във времето. Във всеки момент всяко възбудено състояние на която и да било от конфигурациите на вакуумната структура би могло да се определи с радиус вектор спрямо зададена полярна* координатна система, чийто център съвпада с центъра на ротационна симетрия на вакуумните клетки. Ъгловата скорост, с която ротира този радиус-вектор, за всяка от избраните конфигурации е постоянна величина при условие, че възбуждането се предава чрез основен носител, характерен за съответната конфигурация.
Така например се предполага, че фотонните кванти се явяват основен носител в елетонната (на електричните сили) и в частност в меронната (на магнитните сили) конфигурация на битуисторната структура на вакуумната геометрия, отговорна за електромагнитните взаимодействия.
Крайната скорост на светлината във вакуум би могла да се обясни именно с крайната скорост на предаване на дадено енергийно възбуждане в елетонната конфигурация на вакуума. При тахионната конфигурация тази крайна скорост би била съответно много по-голяма.
Основната вакуумна структурна клетка вероятно съдържа няколко конфигурации. Някои физици определят техния брой на 7, а други техни колеги на 11. По-същественото е, че човешката цивилизация в своята дейност оперира само с шест от всички тези конфигурации.
Всички познати ни досега взаимодействия в нашето четиримерно пространство се определят от тези шест основни конфигурации, определящи съществуването на шест октавни свята и шест допълнителни на тях измерения.
По реда на тяхната октавност взаимодействията би могло да се разделят на глуонни, магнитни, ядрени, електромагнитни (в даденото ново предположение би могло да се възприемат като съставни с предопределяща електрична компонента), гравитационни и ергонни. Всяко от тези взаимодействия притежава собствен основен носител, предаващ процесите на възбуждане с точно определена скорост.
Връзката между скоростта на отделните носители вероятно се определя от константата 17315. Тази константа всъщност представлява корен квадратен от скоростта на светлината във вакуум, където последната се измерва в метри за секунда. За онагледяване на горното предположение може да послужи следната таблица:
Взаимодействие, вид Конфигурация, тип Носители, вид Скорост на носителите
Глуонно Глуонна Глуони -√ C
Магнитно Меронна Мерони 0
Ядрено Инстантонна Пи-мезони +√ C
Електромагнитно Елетонна Фотони +C
Гравитационно Тахионна Тахиони +C.√ C
Ергонно Ергонна Ергони +C * C
Връзката между всяко от октавните измерения, определени от дадена основна конфигурация и даващи облика на даден свят, със съответното допълнително измерение вероятно се определя от множителя 1,4142.
Едно от известните във физиката слабо взаимодействие, за което не споменахме по-горе, се определя от междинните векторни бозони W и Z с 40 и съответно 80 протонни маси всеки. Те се явяват като основен носител в едно от шестте допълнителни измерения, и по-специално в магнитното допълнително измерение. Поради това при тях се наблюдава нарушение на четността при зарядната инвариантност.
Ергонните взаимодействия не са изучени още от съвременната наука, въпреки че пряко са свързани с понятието енергия поради специфичното им високооктавно положение спрямо нашия свят, което не позволява все още на съвременната техника да ги регистрира.
Що се отнася до носителите на магнитните взаимодействия, то се предполага, че те се движат с нулева за нашия свят скорост и поради това не могат да бъдат регистрирани от неподвижен приемник. Приетата от нашия свят нулева скорост вероятно просто съвпада със скоростта на магнитните носители, които можем да наречем мерони.
От тази гледна точка магнитно поле може да се наблюдава само там, където имаме движение на електрични заряди под действието на електрично поле, чиито носители се движат със скоростта на светлината във вакуум.
Що се отнася до електромагнитните взаимодействия, то те биха могли да се разглеждат като съставни, тъй като се дължат на действието на два вида основни носители - елетони и мерони, които, взети комплексно, всъщност изграждат фотоните.
Освен фотоните съществуват и други съставни носители, които играят основна роля във физичните макросистеми. Към тях могат да бъдат причислени носителите на звуковите вълни - фононите. Би могло да се предположи, че последните са изградени от няколко щафетно предаващи възбудния процес основни носители.
Същото се отнася и за носителите, отговорни за преноса на топлина при процесите на топлообмен.
.........................
следва продължение
Радико:
Ще ме извиняваш ELPUNTO, но щом и в тази теория говорят за фотони, зарежи я това са глупости. Фотонът е измислена частица за да закърпи дупка в теорията на стандартния модел. Няма такова нещо като фотон. Светлината не е частици Светлината се различава от радиовълните "къси, средни, дълги" единственно по честотата на промяна на електромагнитното поле. Светлината е електромагнитно поле. Ако това са фотони, значи всеки магнит е източник на фотони.
Радико:
Добавям тук картинка с таблицата на електромагнитния спектър
x_name41:
Това дето беше "шибнато" тук отива в тема "Музика за душата" където може и вицове да си разказваме.
PyroVeso:
Радико, за пръв път чувам, че звуковите вълни спадат към електромагнитните...?! :)
Или може би става въпрос за техните електрически/радио-аналози?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия