Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Как да направим СЕ БЕ
Иван Димов:
Брей, каква активност! Аз си мислех, че вече си казахме всичко, пък то какво се оказа.
На скептиците и защитниците на сегашните енергийни монополи ще кажа, че до тази теория съм стигнал след години разсъждения от къде идва СЕ-то. Да се надяваме, че на тях няма да им трябват толкова много години за да я разберат (за теорията говоря). И няма нужда аз да я доказвам, тя вече е доказана с турбината на Сегнер. Даже хората са я направили като затворена система, маслото циркулира вътре и прави предостатъчно СЕ. Там се използва не само ракетния принцип, но и центробежните сили, които допълнително увеличават налягането до 300 атмосфери. За сравнение - кислородни и бутилки за ацетилен са за налягане 150 до 200 атмосфери. Колкото е по-голямо налягането, толкова с по-голяма скорост изтича маслото от дюзите. Импулсът е маса по скорост и един и същ импулс може да се направи с по-малка маса, но с по-висока скорост. Толкова за ракетния принцип.
Що се отнася до аналогията с резонансните бобини - първо трябва да си отговорим на въпроса какво е магнитното поле и къде се намира то. Съвсем ясно е, че то се простира далеч зад пределите на бобината и го има дори във вакуум. Магнитното поле е вихър на ефира и колкото повече ток има в бобината, толкова този вихър заема по-големи пространства. Ефирът е флуид и за него действат законите за флуидите. Енергията на магнитното поле всъщност е енергията на флуидния вихър. Дори внезапно да спрем тока в бобината, това не означава, че ефирът внезапно ще спре да се вихри. Този ефирен вихър действа на всички електропроводими материали и в тях се индуцира напрежение. На този принцип са направени всички сега съществуващи трансформатори. Но вие ги знаете тези неща.
Знаете и какво е казал Тесла за зоната с понижено налягане - ако се създаде такава зона, то така ще имаме движение на частиците от зоните с по-голямо налягане към зоната с пониженото налягане, която може да наречем "черна дупка". На този принцип е направена центробежната помпа. В центъра на въртенето на ротора ѝ се формира зона с понижено налягане и към тази своеобразна "черна дупка" се стича водата, натисната от атмосферното налягане. И това го знаете. Знаете и какво става с лист хартия, залепен за брадата ви, когато започнете да духате с уста. Въздушната струя създава зона с понижено налягане и към тази зона се устремява околния въздух, който повдига листа хартия до хоризонтално положение. Обърнете внимание - въздушната струя създава зона с понижено налягане. Въздухът е флуид и ефирът е флуид. Следователно и ефирната струя ще създава зона с понижено ефирно налягане. А на ефирната струя ѝ казваме магнитно поле. И интересното е, че енергията на това поле е пропорционална на квадрата на тока в бобината, което ще рече, че когато токът I е много голям, и най-малките промени dI водят до големи промени в енергията на бобината. А това dI го вкарваме от захранването и то е аналог на енергията, вложена в гюллето от другия пример. По-точно захранващото напрежение Uвх, умножено по тока dI дава входната мощност от захранването Pвх = Uвх.dI и тази мощност при големи токове може да е по-малка от мощността на изхода, казах по-горе каква е аналогията във формулите. А въпросът е от къде се взема допълнителната енергия? Ами най-вероятно от ефекта на Вентури, който по същество е точно това, което казва Тесла за зоната с пониженото налягане - имаме ли зона с понижено налягане, към нея се стича флуид от околното пространство, където налягането е по-високо. И при това движение на флуида, той може да извършва работа ако на пътя му поставим турбина (зона със съпротивление). На нас ни остава само да поддържаме зоната с пониженото налягане ("черната дупка"). А това става с голям резонансен ток, поддържан със сравнително малка мощност, да речем от 200 до 500 вата.
epwpixieq-1, мислите твърде сложновато и не вниквате в това, което съм написал. Щом ви е толкова сложно да разберете силите, давам ви още по-прост пример - две гюллета летят в космоса едно зад друго и са вързани с въже, което държи натегната между двете гюллета пружина. За да се натегне тази пружина е вложена определена енергия, която енергия после се освобождава като прогорим въжето и тогава предното гюлле се ускорява, а задното се забавя. Двете гюллета са с еднаква маса. Задачата може да я решим за две стойности на началната скорост на гюллетата. Енергията в пружината ще е една и съща и в двата случая. Обаче придобитата от по-бързото гюлле енергия ще е различна в зависимост от това каква е била началната скорост на двете гюллета. Прави ли ви впечатление, че с една и съща енергия на пружината правим различен прираст на енергия за по-бързото гюлле? Ако да, значи за системата предно гюлле - пружина ЗЗЕ е невалиден. Виж ако в сметките сложим и по-бавното гюлле, тогава ЗЗЕ ще е верен. Но ние търсим СЕ-то и то е в по-бързото гюлле.
GMG, бобината вече е готова, електронната схема ми е перфектна, проблем са ми кондензаторите - трябва да си купя материали и да направя 4 бр. кондензатори за напрежение до поне 5 kV и за ток около 30А. Ще ги правя както са ги правили едно време по схемата "гребен в гребен" и ще са с дебели изводи за да не загряват.
А ако някой реши да помага, дал съм банкова сметка в темата ми за Ту-Ту генератора - https://mazeto.net/index.php/topic,9829.75.html
В най-лошия случай ще направя най-добрия до сега правен в света инвертор. Прилагам и файл, където обяснявам с какво съм се занимавал до сега и какво мисля да правя. И там съм дал банковата сметка.
п. п. И не се хвърляйте с много големи суми.
dmitarp:
Иван Димов товоята наивност няма граници, твоят адаш бат Ванко много добре ти го написа, със стари курви нов бардак не се прави. Ако към твоята система от гюлета приложеш един от основните принципи - няма значение дали едно тяло се движи равномерно и праволинейно и дали е в покой, то ще видиш сам колко не състоятелна ти е идеята.
GMG не ти прави чест да твърдиш за нещо, в което и сам си не вярваш, да вкарваш умишлено хората във заблуждение е престъпление, за което рано или късно ще си платиш.
GMG:
--- Цитат на: dmitarp в Октомври 12, 2020, 03:16:09 pm ---GMG не ти прави чест да твърдиш за нещо, в което и сам си не вярваш, да вкарваш умишлено хората във заблуждение ..
--- Край на цитат ---
@dmitarp, за какви твърдения и заблуждения пишеш въобще не вдявам. :o
Да не сте се напушили с Вектора нещо? ;D
epwpixieq-1:
--- Цитат на: Иван Димов в Октомври 12, 2020, 02:27:08 pm --- epwpixieq-1, мислите твърде сложновато и не вниквате в това, което съм написал. Щом ви е толкова сложно да разберете силите, давам ви още по-прост пример - две гюллета летят в космоса едно зад друго и са вързани с въже, което държи натегната между двете гюллета пружина. За да се натегне тази пружина е вложена определена енергия, която енергия после се освобождава като прогорим въжето и тогава предното гюлле се ускорява, а задното се забавя. Двете гюллета са с еднаква маса. Задачата може да я решим за две стойности на началната скорост на гюллетата. Енергията в пружината ще е една и съща и в двата случая. Обаче придобитата от по-бързото гюлле енергия ще е различна в зависимост от това каква е била началната скорост на двете гюллета. Прави ли ви впечатление, че с една и съща енергия на пружината правим различен прираст на енергия за по-бързото гюлле? Ако да, значи за системата предно гюлле - пружина ЗЗЕ е невалиден. Виж ако в сметките сложим и по-бавното гюлле, тогава ЗЗЕ ще е верен. Но ние търсим СЕ-то и то е в по-бързото гюлле.
--- Край на цитат ---
Добър пример, затова си позволявам да цитирам целия абзац, и да го разгледаме подробно понеже аз се опитвам да вникна в това което казвате и точно защото мисля че виждам объркването ви затова се опитвам да ви представя динамика която мисля че е правилна (поне според мен).
Сега да започнем, като моля вижте приложената схема, където са дадени 2 случая точно както вие ги описвате (горния е статичния, а долния динамичния, мисля че е доста ясно). Дадени са 2 гюлета всяко с маса от 1kg, с пружина между тях ( държана от въобръжаемо въже, което не съм показал), която пружина условно е без никаква маса за да не усложнява примера. Пружината и в двата случая има еквивалентна натегнатост от 2J (като това ни два много лесни изчисления). В допълнение при отпускането пружината е с такова свойство че ускорява 1 kg маса до скорост от 1 m/s за една секунда (тоест тя упражнява сила от 1 N, във всяка посока, когато се пусне). Това мисля че е условност която може да се приеме без да се губи същността на примера.
Случай 1 (както вие казахте): стационарна система в която скоростта е 0 m/s и съответно кинетична енергия от 0 J. Ясно е че когато отпуснем пружината двете гюлета ще придобият равни (и противоположни) скорости от 1 m/s и така кинетичната им енергия, на всяко от тях ще бъде 1 J, и съвкупна от 2 J, точно толкова колкото е извлечена от напрегнатостта на пружината.
Случай 2 (както вие предлагате): отново всичко е едно и също, само цялата система има скорост от 10 m/s ( за по-лесни изчисления ), което дава че цялата система има кинетична енергия от 100 J. Сега отпускаме пружината, като при това кинетичната енергия, на цялата система, се разделя на половина (по гюлетата) и всяко гюле получава по равно по 50 J. След което наблюдаваме ускорение на дясната топка (долния пример на скицата) до 11 m/s а лявата се забавя до 9 m/s, точно колкото когато едната топка приеме енергия от 1 J а другата загуби 1 J.
Сега да погледнем какво става със скоростите и енергията. Лявото гюле има скорост от 9 m/s което ще ни даде кинетична енергия от 40.5 J, докато дясното има скорост от 11 m/s с кинетична енергия от 60.5 J. Дясното гюле определено е получило повече енергия от 1 J, но тази допълнителна енергия не е дошла от някъде извън системата, както вие предположихте, а е дошла от намаляване пропорционално на на енергията на лявото гюле с 9.5 J. И така 50 J + 9.5 J + 1 J = 60.5 J е точно колкото е енергията на дясното гюле след отпускането на пружината.
Както се вижда от примера, при положение че нямате възражение по логиката, не нямаме никакъв прираст на енергия, която вече не е присъствала в системата преди това.
Иван Димов:
epwpixieq-1, енергията на пружината ти е 1[J], а не два.
Разгледай два случая - първо при начална скорост 10 m/s и после при 100 m/s. В първия случай скоростите на гюллетата ще са 9 и 11 м/с, а във втория случай скоростите ще са 99 и 101 м/с. Сметни енергиите като обърнеш внимание на прираста на енергия на по-бързото гюлле. Ще видиш, че този прираст е по-голям във втория случай с начална скорост 100 м/с. Значи е възможно с една и съща енергия на пружината да правим различен по големина прираст на по-бързото гюлле. Така в този отрязък от време, докато ракетата има гориво, ще придобиваме повече енергия за ракетата, отколкото сме изхарчили енергия чрез горивото. Това е частично нарушение на ЗЗЕ за този отрязък от време като пак подчертавам, че ние не се интересуваме от по-бавното гюлле. Търсим принципна възможност за добиване на СЕ. Какво ще стане ако горивото никога не свършва или намерим друга аналогична установка при токовете? С тази механична аналогия просто онагледяваме принципната възможност за СЕ. При Сегнер турбината маслото се вкарва отново в нея през централен отвор, ускорява се отново до периферната скорост на турбината, което е разход на енергия и въпреки този разход, благодарение на центробежните сили, получаваме СЕ. Тази турбина може да се разглежда като нашите две гюллета - едното гюлле ще е маслото, а другото гюлле ще е корпуса (метала) на турбината. Тези две гюллета се движат с еднаква периферна скорост и в един момент едното гюлле (маслото) се забавя, излитайки от дюзите, като в същото време другото гюлле (метала на турбината) се ускорява. А центробежните сили са пружината, която ускорява гюллетата. Даже е възможно да има и допълнително налягане от загряване. Положението прилича малко и като в тръбата на Ранк. Чрез центробежни сили имаме вклиняване и съответно забавяне и ускоряване. За центробежните сили във всеки по-дебел учебник по физика пише, че ЗЗЕ не важи.
А ние сме се концентрирали върху токовете, защото това е най-евтиния възможен вариант за СЕ. Едва ли някой има възможност да направи фабрика, в която да прави турбини от титан. Виж от желязо и аз съм правил разни експерименти, правил съм и още ще правя, защото имам много добри идеи, които с всеки нов опит стават все по-добри. Ето вижте последния ми експеримент, в който тествам възможностите на ефекта на Вентури - https://www.youtube.com/watch?v=iMiwt3Q_G_c
Оказва се, че ефекта на Вентури е доста силен и може даже да се противопостави на центробежните сили. Вижда се как водата се засмуква от периферията на "помпата" до тогава, докато силите на засмукването се уравновесят с центробежните сили на въртящата се вода. Като спра двигателя и водата отново се връща в легена. И това е само един експеримент, който ми носи само знание - твърде много време и пари съм инвестирал в знание. Време е вече това знание да намери практическа реализация в реално работещи устройства, полезни за хората.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия