Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Относно въпроса как се зараждат полетата, в това число електричните и магнитните
epwpixieq-1:
На страниците на форума много теми сме дискутирали определени зависимости на полетата и какво представлява средата в която то съществува но на много малко места сме докосвали идеята за динамиката на тяхното създаване.
Отварям темата с идея да се конкретизират тези разхвърляни коментари като давам ново допълнение. Надявам се се надявам колегите първо да прочетат вече написаното и тогава да коментират.
В няколко коментари, по различни теми, съм давал препратки към теорията на Ларол Антон Бйоркинс (https://mazeto.net/index.php/topic,1135.msg61449.html#msg61449, https://mazeto.net/index.php/topic,10840.msg99552.html#msg99552), като тук добавям една статия от неговия син Вилхем Бйоркинс (отново именит норвежки математик и физик). В. Бйоркинс публикува тази статия след смъртта на баща си, даваща паралел между експериментите му с пулсиращи сфери във флуид ( и демострациите показни на парижката научна експозиция от 1889) и свойствата на електричните и магнитни полета. Това което като В. Бйоркинс прави ( и според мен най-важното ) е да създаде паралел между нагледно явление, такова за което ние знаем първоизточника на динамиката, и такова за което ние само може да спекулираме на база на динамичните явления който произлизат от съществуването на полетата.
Ето статията за тези които не владят езика ( и особенно нюансите на Англииския от края на 19-ти век ) до сетеп за разбиране, като пилагам оригиналните страници с референтна цел за колегите които се интересуват от оргиналните публикации ( а и имат възможност да разберат материяла в оргинал ):
--- Цитат ---Относно Максуеловата теория на Стрес ( Напрегнатост ) от В. Бйоркинс
Максуел разглежда неговата теория за стрес в диелектрическия медиум като много важна, от друга страна обаче, той не мислеше че тя е завършена. Според неговите собствени думи- Maxwell, Electricity and Magnetism, 2-nd edition, vol. i. p.154:
--- Цитат ---Трябва внимателно да се осъзнае че ние правим само една крачка в теорията на движение на медиума. Ние предположихме че той е в състояние на стрес ( напрегнатост ), но ние по никакъв начин не дадохме предположение как този стрес се поддържа.
--- Край на цитат ---
Тази стъпка обаче, логически погледнато, ми се вижда да е важна, понеже тя обяснява, проследявайки движение през последователните части на медиума, феномени които се предполага че могат да бъдат обяснени само с идеята на предаване на движението през разстояние ( без наличието на такъв медиум ).
Maxwell, Electricity and Magnetism, 2-nd edition, vol. i. p.154:
--- Цитат ---Аз съм неспособен да направя последващо предположение, или казано, да направя предположение за механична структура която обяснява напрегнатостта на диелектрика, затова оставям теорията си в този момент просто както съм я формулирал.
--- Край на цитат ---
След Максуел (от публикациите на неговите трудове 1858-1865) , никой до сега (1902) не е могъл да направи тази следваща стъпка. Технически и формулиращи допълнения са направени ( основно Оливър Хевисайд ), но от гледна точка на принципа, теорията за напрегнатостта на медиума не е разработена от мястото където Максуел е остави. Въпреки това, сега ние имаме предимството да имаме забележително пълна механична картина на електростатичните и магнитни феномени, изработени от поминалия се професор C. A. Бйоркинс от Христиания (Норвегия).
С това познание, изглежда да е предимство да се погледне как Максуеловата стрес теория, се обяснява от тези електроидни феномени, където ние можем да вземем в предвид всички нюанси на теорията, само на база на механични обяснения.
Нека да си представим човек, който вижда експеримента с привличането и отблъскването на пулсиращи (сферични) тела (във флуид), но който не може да види малките пулсации, нито флуида които позволява предаването на тези пулсации, и съответно тяхното влияние, от едното тяло на другото. Така човека, който наблюдава този процес, ще има същото ограничено виждане за хидродинамичните явления ред него, точно както и човека занимаващ се с изследвания на електричните и магнитните явления. Привличането и отблъскването на тези тела ще се вижда от него точно по начин по който се виждат привличането и отблъскването на магнитните полюси. Неговите измервания на феномена (на привличане и отблъскване на тези пулсиращи сфери във флуид) ще го доведат до резултати които следват законите на Коломб само със обратен знак.
Да си представим сега че този човек е следовател на Максуел. Той веднага би предположил че тези движения не се предават през празно (неизпълнено с нищо) разстояние. Той ще предположи че има медиум, и ще се опита да обясни предаването на движенията на разстояние на база на напрегнатостта ( и разпускането ) на този медиум, и до този момент той ще бъде напълно прав в неговите разбирания. Но това няма да е така ако, от тук нататък, той продължава да следва Максуеловата теория, в опита си да даде решение на проблема с напрегнатостта. Следвайки той следователно ще достигне до формулировката за Максуелвия стрес, само с обратен знак за всичките 6 компонента на напрегнатостта. Тези формулировки ще му позволят да изчисли силите които влияят върху пулсиращите ( във флуида ) тела. Но ако, на база на тези резултати, той започне да прави заключение че напрегнатост във медиума съществува и че тази напрегнатост е източника на (проявените) сили, той ще направи грешка. Източника на силите на привличане и отблъскване на пулсиращите сфери не е Максуеловата напрегнатост във флуида, а напрегнатост от много по елементарен характер, или точно изотропната напрегнатост ( навсякъде една и съща напрегнатост ) във флуида. Въпреки тази грешка, на база на неговата лимитираност за физическите феномени, той ще бъде абсолютно коректен, както при електричните и магнитните явления, да предположи че Максуеловото напрежение ( във медиума ) е в основата за тези феномени.
Много е лесно да се види къде се явява грешката когато Максуеловата логика за напрегнатостта се приложи при тези електроидни феномени на флуидната динамика. Максуел вижда тези проблеми като чисто статични и затова напрегнатостта води до необходимите механични сили. При всички точки във пространството където няма такива сили, стреса се самобалансира. Хидродинамичните феномени от друга страна не са статични а кинетични, даже и движенията да са толкова малки че да не за забележими за наблюдателя, затова стреса или напрегнатостта ( в медиума ) затова никъде не се самобалансира. Този стрес има двойна роля, първо да поддържа невидимите движения който изграждат полето, и второ да изградят необходимите сили които дават предпоставка за създаването на видимите движения.
Въпроса дали Максуеловия стрес може или не да представя реална напрегнатост на диелектрика ще е близко обвързан към въпроса, дали елетричните или магнитни феномени са фундаментално статични или динамични във своята същност. Самия Максуел предполага че магнитния феномен е кинетичен, като това лесно се вижда от използването в неговата теория на уравненията на Лагранж. И ако тази гледна точка е правилна, то неговите обяснения, най-малкото на магнитните сили от разстояние не може да е вярно.
Междувременно, най-безопасно ще бъде за Максуеловия стрес да се представя като фиктивен стрес който може да зароди необходимите сили, а не като реален стрес който ги заражда. Други автори също гледат на този стрес като фиктивен, особено Лоренц, който вижда формулировките само като полезна аналитична зависимост а не като нещо което представя каквато и да е физична действителност. Причината, обаче, поради която той достига до това заключение е доста по-различна от картината която ние представихме до сега. Неговото виждане е че проблема със стреса няма физически смисъл, понеже според доктрината за неподвижността на етера е абсурдно да се говори за сили които влияят или напрегнатост съществуваща във етера.
Нека сега да видим как тази теория се прилага при електроидните феномени при хидродинамиката. Точно както един наблюдател на тези феномени може да извлече Максуеловите виждания, той с ограничените си виждания на феномените, може да достигне и до вижданията на Лоренц. Но както видяхме вече те не са верни, понеже хидродинамичните движения на влияния върху далечни обекти зависят от стрес във медиума, въпреки че този стрес е много по елементарен от този разглеждан от Максуел.
Въпроса до каква степен можем да извличаме, идеите от електроидните феномени при ходродинамиката, потвърждаващи идеи към реалните елетрични феномени е отворен за дискусия. Силната близост на тези идеи дава възможност да се заключи че полезни виждания могат да се реализират от тази аналогия, въпреки че метода трябва да се разглежда много внимателно. Резултатите представени тук може да помогнат на изследователите да се замислят върху проблема за среса на много по широка основа отколкото Максуел е могъл да направи, когато за първи път атакува това което е наречено фундаментален проблем при теорията на електричеството. Решението може да се окаже много по елементарно от колкото ние откачваме, понеже хидординамичните резултати директно показват че даже и елементарен изотропик (хомогенен) стрес може да генерира тип движения, които Максуел предполага че могат да бъдат обяснени само като ефект от стрес от анизотропик (не хомогенен) тип.
--- Край на цитат ---
epwpixieq-1:
--- Цитат на: epwpixieq-1 в Май 23, 2020, 10:51:19 am ---като пилагам оригиналните страници с референтна цел за колегите които се интересуват от оргиналните публикации ( а и имат възможност да разберат материяла в оргинал )
--- Край на цитат ---
epwpixieq-1:
последната страница на статията
Радико:
epwpixieq-1 От написаното горе нещо не ми стана ясно какво бихме могли да коментираме. Съжалявам ама никаква конкретика освен че отоадала нуждата от механично обяснение. Чрез въвеждането на някакъв мъгляв неясен термин и пос постулирането, ето това е думата която да използвате повече никакви обяснения няма да търсите. Тази дума ви стига и точка. Хайде холан. И не заставай зад паравана на четенето в оригинал. Ти като го четеш е оригинал кво да не би да разбра нещо? Ако беше разбрал щеше да го обясниш нали. Да ама не. То няма и какво да се разбира де.
mi68:
Христос Воскресе!,
Темата е много добра, но не отлична! Преминаването в горен клас става само с отличен, следователно с тези знания оставаш в същия клас.
Преминаването в горен клас става при симбиоза от религия и наука.
Започвам с послание на Свети апостол Павел до евреите. В 11 глава стих пети се говори за Енох, седмото поколение от Адам.
В стария завет книгата на Енох е шкартирана и липсва. Във връзка с това се задоволих с бледо копие от Данте " Божествена комедия", за това коментирам това произведение. В него се описват десет кръга на Ада и десет сфери на Рая.
Ако се намираме в Ада то важно е в кой кръг се намираме? Най-обичам десетия кръг на Ада, а най не обичам деветия кръг. Да погледнем на това от научна гледна точка, като единична солитон вълна (кълбовидна и рингова мълния, популярно казано нищо ново.) Кирил Чуканов твърди за солитон вълна от два триъгълника един в друг във вид на шестлъчна звезда, тъй като това е единичен случай оставям го настрана.
Солитон вълната на практика не обменя енергия с околната среда, сиреч имаме скаларна енергия, но тя не е векторна и не се разпространява. Ако се пробие дупка в солитон вълната може да се вземи енергията, но обикновено е взривно и не е приемливо, за това трябва да се помисли за друг начин.
Един начин за експериментиране е да се ползват два или три ринга (кръга) един в друг така, че да се получи параметрично усилване в параметричен усилвател захранван от променливотоков източник получен от различната ъглова скорост на въртене на различните кръгове (рингове) на солитон вълната. Това лесно се реализира да кажем с два тороидални трансформатори един в друг. Така се получава нелинеен елемент и остава въпроса с резонанса. Задължително се ползва RLL резонанса заради простата настройка чрез тока, защото е еквивалентен на токов GLC резонанс. Опитът ми да получа напрежителен резонанс RLC от GLL удариха на камък. Заради симетрията трябва да има GLL, но въпроса е висящ и подлежи на изследване.
Това е само идеен проект, но до работен проект следват изчисления и направата на прототип. Като споделих тези мисли, посочих възможен път от тъмната енергия (солитон вълна) да се получи СЕ, посочих и източници вдъхновили тази идея.
Воистина Воскресе!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия