Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива > Други ДВГ и топлинни машини
Течен Флоридно-Ториев Реактор (LFTR - Liquid Fluoride Thorium Reactor)
Радико:
Юлияне седем мегавата са си седем мегавата. И за да не съм голословен, при пет киловата на домакинство (стандартната разрешена мощност на домакинство) това прави 1400 домакинства демек един средно голям градски квартал. Това са технологии които бяха скрити в сеифовете до скоро заради доктрината за ограничен суверенитет. Не можеше да се развива евтина и достъпна енергетика която да стопи зависимостта на малките държави от империите. Обаче времената се менят. Оказва се, че от ввтър и слънце може да се получи достатъчно енергия при това без влагането на скъпи и специални материали. Демек технологии достъпни за малките държави и съответно увеличаващи суверенитета им. Кофти за империите САЩ и Русия е за това бъркат в сейфовете и вадят скритите козове. Обаче, имаше една песничка:
Дали аз закъснях или времето бързаше. Закъсняха значи.
В допълнение на линковете от valex, първата американска атомна подводница работи с такъв реактор "все още" и до ден днешен не е презареждана с гориво. Мисля че не се бъркам.
epwpixieq-1:
--- Цитат на: juliang в Декември 28, 2019, 09:12:30 am ---Под "обогатен" (за който не му е ясно) се има предвид съотношението между уран 235 и уран 238. Реално уран 238 е много по-стабилен и много по-слабо радиоактивен и не върши работа като гориво.
--- Край на цитат ---
И понеже една "картинка" е колкото хиляда думи:
epwpixieq-1:
--- Цитат на: juliang в Декември 28, 2019, 09:12:30 am ---За филмчето ... честно казано не знам... работата с течна сол е доста рисковано занятие. Температури от порядъка на 600-800 градуса са проблем за почти всички метали, и просто не ми е ясно от какво ще изработваш детайлите.
--- Край на цитат ---
juliang, на нас може и да не ние ясно, но на хората които правят експериментите, им е било ( и все още им е ) ясно. Тук не говорим че аз или някой от колегите ще прави тези реактори или материали, макар че кой знае, с ентусиазъм далеч се стига, най-малкото научаваме неща които са взъможни, които както вие казвате "просто не ми е ясно". Както някой беше казал ( не мога да си спомня кой ), познанието че съществува решение е 50% от решението на проблема.
Ето ви и причината, в едно изречение, пордаи която е основна ( освен плутония ) да има уранови реактори а не ториеви ( този който говори е егашният директор на ORNL ):
https://www.youtube.com/watch?v=Qaptvhky8IQ&t=71m15s
juliang:
--- Цитат на: epwpixieq-1 в Декември 28, 2019, 09:16:13 pm ---И понеже една "картинка" е колкото хиляда думи:
--- Край на цитат ---
Да, горе-долу това е картинката. Съгласен съм само донякъде с най-горния надпис, за светлозелените полета. В сравнение с говната в средата уран 235 наистина е "сравнително слабо радиоактивен", но реално той е горивото и си е бая радиокативен. Тия в средата (без плутония) се разпадат за месеци и точно поради тази причина прътите с отработеното гориво си стоят до реактора, вътре в "ковчега" един цикъл на презареждне. Чак след година-две се вадят навън.
Както се вижда на картинката, новото гориво е 97% уран 238 и 3% уран 235. След като отработи, остават 95% уран 238, под 1% уран 235 и другото са "продукти на горенето". Затова и казват че ефективността на ядрения реактор е само 5%. Реално тя е около 30%, щото са "изгорени" 2/3 от горивото (уран 235). Това че в горивото в началото е имало 97% баласт ... не знам защо го включват в сметката. Все едно в печката да сложиш 3% въглища и 97% камъни и да кажеш че ефективността на горенето е 3%...
А защо горивото е само 3% ще попитате... Едната причина е че както казах сепарацията на двата урана е невъобразимо сложна и пипкава работа, и колкото по-обогатен уран искате, толкова повече степените на сепарация се увеличават. А това е и скъпо и отнема време.
И втората причина е ... ами сещате се. Това гориво не става за бомби. Така че дори и по някакъв немислим начин някой успее да се докопа до свежо гориво, той няма да може да направи нищо опасно (е, освен някоя "мръсна бомба"). За истинска бомба е необходим много по-обогатен уран - над 90% от "бъркоча" трябва да е уран-235.
--- Цитат на: Радико в Декември 28, 2019, 05:41:53 pm ---...Това са технологии които бяха скрити в сеифовете до скоро заради доктрината за ограничен суверенитет. Не можеше да се развива евтина и достъпна енергетика която да стопи зависимостта на малките държави от империите.
--- Край на цитат ---
Не, не искаха да позволят на държави като Иран и Сирия да могат да произвеждат гориво за атомни бомби. Разбирам че е несправедливо, но ... представете си къде щяхме да живеем, ако Сирия или Либия имаха достъп до ядрено оръжие... Не знам как изпуснаха Пакистан и Севрна корея... ма поне тия са що-годе мирни...
И реално технологиите са известни на широката общественост, проблема е че не всеки може да произведе оборудването за обогатяване. Не може и да си го купи. Не може да си купи дори материалите за производството на такова оборудване, нито инструментите за производството му.
epwpixieq-1:
--- Цитат на: juliang в Декември 28, 2019, 09:12:30 am --- работата с течна сол е доста рисковано занятие. Температури от порядъка на 600-800 градуса са проблем за почти всички метали, и просто не ми е ясно от какво ще изработваш детайлите.
--- Край на цитат ---
Точен въпрос изисква точна информация която дава отговора, и такава намерих наскоро. Това е сплавта (Ni - основно,Cr,Mo,Fi,Si + други, като точните % са да дени в началото на ст. 2 ) от която са били направени съдовете задържащи течната сол, така че да не подлежат на корозия, в средата в която оперират. Надявам се да можете да я прочетете:
http://haynesintl.com/docs/default-source/pdfs/new-alloy-brochures/corrosion-resistant-alloys/brochures/n-brochure.pdf?sfvrsn=18
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия