Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Фотон, Квант, Гъска
montanar:
Димов - за съжаление не е така - моделът на разпространение на фотоните не подлежи на аналогия с звукуви и друи кинетични вълни. за да има кинетична вълна трябва да има среда в която тя да се разпространява
за различните среди скоростта на разпространение на звукува вълна е различна.
Среда Скорост на звука,
m/s
PVC (мек) 80
Въздух 343
Олово 1200
Вода 1490
PVC (твърд) 1700
Бетон 3100
Лед (-4 °C) 3251
Дърво 3300
Стъкло 5300
Стомана 5960
Това се определя от плътността и структурата им.
Скоростта на разпространение на различните честоти се определя само от плътността на средата.
Ако няма среда няма и кинетични вълни (звукуви)
Докато фотоните не се разпространяват вълново а праволинено - според мен има голяма разлика.
Щото ако излъчим звукува вълна разпространението и е кинетично, честотата и е статична а амплитудата и спада.
Свойствата на средата посредник го правят така.
В космоса среда на разпространение липсва на измерими нива и метода на разпространение на фотоните просто не подлежи на вълнов модел.
Нагледен пример - еденичен фотон си е еденичен фотон и си лети в пространството - може да бъде засечен като еденично събитие а не като вълново такова.
Освен това за нашите мащаби фотона в космическото пространство не губи енергия а ако се разпространяваше вълново просто не би стигнал до нас под формата на някаква вълна щото щеше да си изгуби енергията геометрично спрямо источника.
Иван Димов:
Ако фотонът се движи като частица във вакуум и не взаимодейства с други частици за голям период от време, то тогава различните по цвят фотони трябва да имат различна маса щом се движат с еднаква скорост 3 по 10 на 8-ма m/s. Различните по цвят фотони са с различна енергия E = h.v. Различна честота v значи различен цвят (различна енергия), а скорост на разпространение е една и съща, значи виолетовият фотон трябва да е по-тежък от червения. Има ли такива експериментални данни? Имаше някакви турбини задвижвани със светлина - дали синята светлина ще ги върти с по-голяма мощност? Друго интересно е защо при пречупване на светлината през призма по-енергичният цвят се пречупва по-силно. Казано с прости думи, защо синият цвят завива по-силно? Ако е "по-тежък" не би трябвало да е така.
Освен това, лазерен лъч изпратен към Луната се разширява, защо? Значи взаимодейства с нещо или се разпространява като вълна в някаква среда.
montanar:
В вакум - космоса има средно 2-3 атома водород на кубически метър - не мисля че частиците са много :)
По въпроса с масата и скоростта аз и juliang обяснявахме та обяснявахме. Пробай да прочетеш отново.
Да такава турбина ще се завърти с по-голяма скорост ако светим ултравилолетово в нея вместо например инфрачервено.
Относно призмата - никой фотон не е по-тежък.
На практика няма фотон с бял цвят.
Светлината се състои от комплекс фотони с различна енергия.
При преминаване през различни видове среди поизтича процес наречен дисперсия.
По същество по-силно енергетичните фотони се прочупват по-силно зашото по-сило взаимодействат прии преходът си между различните среди.
Реално цялта гама губи част от енергията си като успоредно с това се и разпада на съставляващите.
Относно разсейването на лазера - първо проблемът е чисто технически - съвършенството на самото устройство.
И второ същата тая дисперсия вътре в самия лазер оказва влияние. - това подлежи на корекция.
Иван Димов:
Ако светлината се разпространява като лъч, т. е. праволинейно и не губи енергия както казваш на огромни разстояния в космоса, то значи космосът е почти празен и различните по цвят фотони са различно тежки. Щом скоростта на разпространение е една и съща за различните цветове, а енергията на виолетовия цвят е по-голяма от енергията на червения, то логиката казва, че масата на синия фотон е по-голяма от масата на червения. Това си е направо за нобелова награда, може да пускаш заявка за такава. А червеното отместване не се ли дължи именно на това разсейване на енергия по време на дългия път на светлината през "почти" празния космос? Освен това, далечните звезди трудно се забелязват, защото светлината се разпространява във всички посоки и на по-голяма площ при голяма далечина от звездата се пада по-малко енергия, т. е. една и съща мощност на излъчване се разпределя на все по-голяма сферична повърхност с отдалечаване от звездата. Но да речем, че и това е лъчево разпространение, а не вълново.
Значи твърдим, че синият фотон е по-тежък от червения. И това е напълно сериозно. Ако електрон "скача" от висока орбита на ниска, то той се движи ускорително и пред себе си сгъстява ефира и от този сгъстен ефир се формира светлинен фотон. Колкото по-сгъстен е ефира, толкова ще е по-тежък фотонът. Колкото ускорението на електрона е по-голямо (по-синьо), толкова ефирът ще е по-сгъстен (по-тежък). Ето че направихме откритие само чрез разсъждение.
Друг факт е, че светлината се отклонява гравитационно. Това означава, че "гравитоните", движейки се към центъра на някоя звезда примерно, се блъскат от време на време с фотони светлина преминаваща покрай тази звезда и така ги отклоняват. Това ще рече, че със светлина може да управляваме гравитацията. Просто едни частици си взаимодействат с други.
montanar:
Различните по цвят фотони не са с различна маса
Когато си направиш труда да прочетеш началото на темата тукувиж проумееш принципа.
Отвори си твоя тема и си ефирствай колкото искаш - изложи цялостен модел както тук и тогава разсъждавай. (обещавам да не ти се мешам в нея - вие самите няма да се разберете кое какво е)
Светлината не се отклонява гравитационно а пространствено. (пространството условно можем да го приемем за поле)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия