Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Вярна ли е теорията на относителността на Алберт Айнщайн?
juliang:
--- Цитат на: PyroVeso в Октомври 22, 2018, 09:49:16 am ---Да-а, масата става безкрайна и по-нататъшното ускорение е невъзможно, понеже каквато и сила да приложим, при безкрайна маса тя няма да може да ускори тялото, ама грам...
--- Край на цитат ---
Ако обърнете известната формула във вида М = Е/С2, ще узнаете с колко се увеличава масата на дадено тяло, когато в него "вкарате" дадено количество енергия. Това означава че в момента в който си загравяте канчето с кафето, водата в него става по-тежка (е, с милиардни от милиграма, но по-тежка).
Или примерно с колко по-леки ще са горивните пръти на ядрения реактор след като са "изгоряли" отдавайки определено количество енергия в мрежата. Да, грамове са, но наистина има разлика която е установена на практика.
GreenHulk:
--- Цитат ---
Съвременните хора искат да разберат всичко, което става около тях. За всяко нещо те искат обяснение. Има неща, които се разбират и без обяснения. Има неща, които и да се обясняват, не се разбират. Някои неща пък трябва да се обяснят. Щастието се разбира без обяснение. Светлината се разбира без обяснение. И най-малките същества разбират светлината. – Защо? – Защото се ползват от нея. Светлината е разбрана, защото има отношение и към физическия свят. От светлината произлизат много неща. Човек не би могъл да се ползва от светлината, ако нямаше отношение към нещата, чрез които тя се проявява. Ако слънцето не съществуваше, нямаше да има светлина. Слънцето изпраща светлината, земята става проводник на светлината, но нито слънцето, нито земята я разбират. Човек, който се намира в средата, между слънцето и земята, разбира какво нещо е светлината. Ще кажете, че съществата, които живеят на слънцето, направляват слънчевата светлина. Това е друг въпрос. Съществата, които живеят на слънцето, имат отношение към друго слънце. И те се намират между два полюса, както човек се намира между слънцето и земята. Следователно, докато не застане между два полюса, човек не може да разбере реалността на нещата.
Моисей е казал на евреите да не се кланят на слънцето и на звездите, да не се правят никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говорим за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е в слънцето и в Когото е слънцето. Светлината на слънцето не идва от самото слънце, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на земята. Тази светлина, именно, ни възраства и подкрепва. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание.
Ти от сутрин до вечер мислиш [за] себе си. Пакостта е там. Не мисли само за себе си. По някой път излез, погледни небето, помисли за онези хиляди [звезди] – те са параходи, които носят хиляди и милиарди същества – с каква бързина се движат. Погледни ги малко. – „Ще се отдалеча от пътя“. – То е влияние. Колкото и далеч да е тази звезда – светлината и до нас достига за три години, за десет години, за сто години, за хиляда години – но тя може да упражни влияние. Има движения, много по-бързи от движенията на светлината. Като погледнеш, ако се свържеш с една звезда, тя ще упражни влияние върху тебе. Разбира се, звездите трябва да ги свържеш с разумни същества; тези, които светят, са разумни. Светлината е израз на разумност. Тогава избери според състоянието си една светла звезда. Да допуснем, че някой от вас е музикант. Той трябва да знае кой ще му помогне. В музиката трябва един стимул. Откъде иде стимулът? Музикантите често трябва да гледат звездите, защото музиката иде от звездите. Всяка една звезда има тон. Всичките като се движат из пространството, има една симфония – бетховеновата симфония е нищо пред симфонията на звездите. Пеенето на сферите, свиренето на сферите – то е от „Хиляда и една нощ“. Някой казва: „Докажи го“. Стига човек да има тънко ухо, мога да му докажа. Но когато е глух, мъчно може да се докаже.
--- Край на цитат ---
технократ:
--- Цитат на: epwpixieq-1 в Октомври 21, 2018, 08:28:37 pm ---Енергията е винаги относителна. Столетие преди Айнщайн да публикува, както Каръл Антон Бйоркинс ( https://en.wikipedia.org/wiki/Carl_Anton_Bjerknes ) се изразява, относно теорията му: "кръгово мислене", формулата за енергия е била E=mV2, като за първи път релативните ефекти са били облечени в математически формулировки от Вебер (http://mazeto.net/index.php/topic,10017.msg93620.html#msg93620). Тоест, прозаичен начин казано, без скорост, или относителна разлика в скоростите на две тела, нямаме енергия, която можем да извлечем.
Ако ви интересува, от къде тръгват тези идеи, вижте този ми коментар от преди година и половина (http://mazeto.net/index.php/topic,1546.msg86245.html#msg86245 , последния параграф), където споменавам за Бошкович, който първи е започнал да развива това учение, и може да се каже че е първият философ/физик които разработва теория за динамиката на относителните сили на взаимодействие между телата, както на макро, така и на микро ниво.
--- Край на цитат ---
Аз дадох пример в който ясно се показва че енергията никога не е относителна величина. Кинетичната енергия на движеща се кола за пътник в нея е 0, но ако колата се блъсни в дърво съвсем няма да е 0 за пътника в колата щото ще се отърве най малко със фрактура. :)
технократ:
--- Цитат на: juliang в Октомври 22, 2018, 09:42:30 am ---Сао искам да ви напомня, че има и едно друго понятие в тази теория: "маса в покой". Твърденията че масата е константна и е абсолютна величина са ... леко преувеличени.
Оттам нататък всичките теории дет ги изписвате отиват по дяволите. Тяло с ненулева маса НЕ МОЖЕ да достигне скоростта на светлината не заради С2, а заради m - защото МАСАТА му се увеличава с увеличението на скоростта, и се оказва че ви трябва енергия клоняща към безкрайност за да го ускорите до тази скорост.
Не съм сигурен кой играе ролята на изцепващия се в този разговор... ма нейсе...
Не съм сигурен че е смислено да се продължава този спор - явно голяма част от взимащите участие в него са стигнали само до формулата Е=МС2 и са решили че всичко им е ясно.
Да, фотона няма маса В ПОКОЙ. Затова и не може да е неподвижен - единствения начин той да е нещо материално (или да е тяло, да е частица) е да се движи, и то със скоростта на светлината.
--- Край на цитат ---
Масата на покой не зависи от скоростта на движението, това е заблуда и неправилна интерпретация на Айнщайновата формула за еквивалент на маса и енергия. Изгледайте този видео-клип, и всичко ще ви се изясни. https://www.youtube.com/watch?v=Lb0cFfsZ7Ag Също теорията на Айнщайн само постулира инвариантността на скоростта на светлината и то забележете, само за инерциални системи, такива които са в покой или праволинейно и равномерно движение, но не и за не-инерциални движения каквито са ускорението и движението по крива траектория. Просто търпеливо изгледайте видеото.
Аtos:
--- Цитат на: juliang в Октомври 22, 2018, 09:42:30 am ---Само искам да ви напомня, че има и едно друго понятие в тази теория: "маса в покой".
--- Край на цитат ---
Понятието "маса в покой" също е относително! На практика във Вселената няма маса, която да не се движи!
--- Цитат на: juliang в Октомври 22, 2018, 09:42:30 am ---Твърденията че масата е константна и е абсолютна величина са ... леко преувеличени.
--- Край на цитат ---
Не малко, много са преувеличени, нали точно това разглеждам?
--- Цитат на: juliang в Октомври 22, 2018, 09:42:30 am ---Оттам нататък всичките теории дет ги изписвате отиват по дяволите. Тяло с ненулева маса НЕ МОЖЕ да достигне скоростта на светлината не заради С2, а заради m - защото МАСАТА му се увеличава с увеличението на скоростта, и се оказва че ви трябва енергия клоняща към безкрайност за да го ускорите до тази скорост.
Не съм сигурен кой играе ролята на изцепващия се в този разговор... ма нейсе...
Не съм сигурен че е смислено да се продължава този спор - явно голяма част от взимащите участие в него са стигнали само до формулата Е=МС2 и са решили че всичко им е ясно.
Да, фотона няма маса В ПОКОЙ. Затова и не може да е неподвижен - единствения начин той да е нещо материално (или да е тяло, да е частица) е да се движи, и то със скоростта на светлината.
--- Край на цитат ---
Нали точно това и аз казвам, бе, Юлиане? Изобщо не си вникнал в идеята, става малко като..."колко е часът?" - "5:45" - "Аааа, не, 6 без петнадесет е!"
Чел си отгоре - отгоре и бързаш да пишеш?
--- Цитат на: atos --- Да разгледаме самата "относителност"? Ако скоростта на материята през етера (пространството) означава, че срещата и с подобни " фотонни струпвания с отрицателен заряд" е много по-интензивна и тази материя получава много повече "смущения" в получаването на "потока - време", тогава би следвало да има зависимост, която да може да се изрази емпирично, както и е изчислено при "Парадоксът на близнаците"!
--- Край на цитат ---
Извод - колкото по-бързо се движи една маса през пространството, толкова повече се забавя времето в нея!
А какво става, когато се забави времето в масата - тя нараства:
--- Цитат на: atos --- Сега...да си представим човек, за когото времето би течало по различен начин, примерно - 1000 пъти по-бързо сред моментната реалност (много филми, макар и недообмислени, дават храна за подобна фантазия), какво ще "се наблюдава"?
1.Дали такъв човек няма да изразходи кислорода от една стая за няколко минути? Дали изобщо ще може да диша? Плътността на въздуха не би ли била 1000 пъти по-голяма за него!
2.Дали няма да се запали, ако ходи с 5 км/ч (на практика - 5000км/ч) ? Всъщност - въздухът ще е почти плътна материя за него!
3.Ако удари някакъв предмет с нормална за него сила (50 кг.удар) и скорост 100км/ч, дали няма да си строши ръката? Това е на практика "над куршумна" скорост...
4.Преместването на еднокилограмов предмет би било много трудно, понеже инертността на предмета ще е 1000 пъти по-голяма, а за спирането на този предмет на новото му място ще е нужна колосална енергия, което важи и за началното набиране на скорост. Изобщо започването на движенията ще е много по-трудно, отколкото в каца с гъст мед, с тази разлика, че и спирането ще е много по-трудно!
Масата на всякаква (извън тялото му) материя за него ще е нараснала неимоверно. Масата да не се бърка с тегло тук!
5. Ако скочи от 10-тия етаж, би оцелял, понеже ще падне за около 3-4 секунди (50-80 минути) по негово време. Получава се куриоз - гравитацията ще му действа "по-бавно"!
6.Всичко това би било реципрочно в обратния смисъл, ако времето тече по-бавно за някого, той би плувал (за себе си) в каца с мед, както нормален човек във вода, че дори и като във въздух, а много от материите ще станат "рехави" и дори безплътни за него!
Извод - масата нараства със забавянето на времето, "течащо" в нея!
--- Край на цитат ---
--- Цитат на: atos --- Иначе казано - ако нашата Земя, барабар с галактиката ни се движи със светлинна скорост (спрямо незнайно какво), а друга галактика се движи 10 000 пъти по-бавно (отново-спрямо незнайно какво), би следвало, че във втората галактика времето ще тече много пъти "по-бавно", нали така?
Да, обаче!!!
Ако Айнщайн е прав, че всяко движение е относително, какво излиза?
Излиза, че астронавт, движещ се със светлинна скорост спрямо Земята би било също толкова вярно твърдение, колкото, че Земята се движи със светлинна скорост спрямо астронавта!
Е?
Къде би следвало да тече "по-бързо" времето, на Земята или при астронавта?
--- Край на цитат ---
След като масата нараства при висока скорост, къде отива "относителността"?
Нали оттам тръгна последната дискусия - колкото по-бързо се движи една материя в пространството, толкова повече от въпросните частици я пронизват - толкова повече се забавя времето в нея (съществуването и) - толкова повече нараства масата и!
Получаването на поддържащата я енергия от етера е много по-голямо(бързо) от това, което и е нужно и масата нараства неимоверно - може би се получава черна дупка?
П.П.Това, последното, Хипарх да не го чете ;D ;D ;D
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия