Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith
+ и –...има ли фиксирана поляризация електрическият заряд?
Иван Димов:
Ето тук съм показал мои програми за движението на електрона -
http://mazeto.net/index.php/topic,9716.msg76872.html#msg76872 Изтеглете си файла "ПОДРОБНО.AVI 13555.33 kB" от този отговор -
Re: Програмиране на qbasic в DOS, Windows 98SE и Windows 7
« Отговор #1 -: Януари 16, 2016, 11:32:07 pm »
* ПОДРОБНО.AVI (13555.33 kB - свалено 21 пъти.)
Ще видите как се движи електрон около две положителни ядра. При прилагане на напрежение, валентните електрони също се движат като по осморка или по-точно на зиг-заг между ядрата и като цяло се придвижват насочено в посока. Затова си мисля, че СЕ-то може да се получи с напречно електрическо поле (напречно на проводника). Така този зиг-заг е движение по дължината на проводника и напречно на проводника. Напречното ускоряващо поле ще ускорява електроните именно, когато се движат напречно на проводника. ... В тази моя тема за програмирането има и движение на електрон около един положителен заряд. Има възможност на електрона да се дават различни начални скорости и да се наблюдават различни траектории.
Друго което си мисля - вакуумът (ефирът) според мен е "рядък", а не "гъст". Ако беше много плътен, то един фотон, изстрелян от Слънцето би предал движението си на съседните частици ефир моментално и ние на Земята щяхме да го регистрираме веднага. А ако не се лъжа светлината пътува от Слънцето до Земята за около 8 минути. Докато в един проводник ако подадем висок потенциал на единия му край, то веднага ще регистрираме ток на другия му край понеже частиците са нагъсто и си влияят електростатично. Въобще въпросите са повече от отговорите.
mito_kupona:
Благодаря на PyroVeso за обясненията, учил съм ги тези неща преди много време и вече съм ги забравил, а и не съм химик. Сега пак ще питам , защо наричате тези „свободни електрони“ пак електрони, когато те не се държат, като електроните в орбитите на атомите, явно има някаква енергиина или друга разлика в тях, едните не могат да напуснат орбитите си, а другите се шматкат свободно между атомите и образуват нови молекули даже. Според мен това, са съвсем други частици, които не трябва да се наричат електрони.
И как учените, са разбрали, как се движат електроните в орбитите и, как се шматкат свободните електрони между атомите, когато още няма снимка на електрон. Снимка на медния атом съм виждал и я имам някъде, но на електрон още не е правена снимка. Или ще ми кажете, че учените ги регистрират по следите, които оставят, което за мен е неприемливо и затова не мога да повярвам на тези теории.
Аз за това избягвам да коментирам тези теории, защото не съм виждал тези частици и няма как да ги видя и не искам да фантазирам. Мога само да констатирам, където според мен има противоречия и да искам обяснения.
PyroVeso:
Колега Димов, то това много хубаво, обаче пропускаш да отчетеш при визуализациите, че при такива размери, скорости и маса, електронът е повече вълна, отколкото частица:
Според уравненията на френския физик Луи Дьо Бройл от 1923 г., дължината на вълната на частица като електрона е равна на планковата константа (h) делена на произведението от масата на частицата в покой (m) по скоростта на частицата (v), и още по един лоренцов фактор, който в случая не е много съществен (понеже е близък до единица). Всеки от колегите може да си сметне СВОЯТА дължина на вълната, когато се запъти на някъде, ако иска :)
Това води до принципа/съотношението на неопределеността, формулиран през 1927 г. от немския физик Вернер Хайзенберг, според който пък ако знаем точната скорост на електрона не знаем неговото място в пространството и обратно (понеже е и вълна и частица едновременно)... В общия случай не знаем нито мястото му, нито скоростта :)
Затова прибягваме до ВЕРОЯТНОСТНИЯ модел на атомните орбитали, който се описва от уравнението на един австриец - Ървин Шрьодингер, за което той взима Нобелова награда през 1933 г.... Решенията на това уравнение ни дава области от пространството около съответното атомно ядро или молекула, в които електронът се намира с определена вероятност (напр. 90% или 95%). Точно тези пространствени фигури се наричат "атомни орбитали" и са нарисувани в предишния линк, който пратих. Но те са за отделни атоми.
При молекулите, например водородната, каквато колегата Димов се опитва да моделира, молекулната орбитала прилича на две отрязани сфери (примерно на 1/3), които са опрени с отрязаните си части една към друга. Орбиталата изобщо няма нулева точка между ядрата, т.е. електронът ги обикаля и двете изотвън, а не се мота между ядрата... За съжаление доста от визуализациите на подобни атомни и молекулни орбитали в тубата са крайно нескопосани (имам чувството, че са рисувани на ръка или с някакъв ултра-куц софтуер), но все пак хората са се постарали и можете да придобиете някаква представа: https://www.youtube.com/watch?v=fsHe4rxQHmA
Ето тук разни любители (вероятно студенти) са се пробвали да визуализират вероятностните решения (атомните орбитали) на уравнението на Шрьодингер, използвайки съвременните 3D средства за визуализация (включително анимирани разрези и т.н.). За молекулните не успях да открия нищо, но са много подобни...
За жалост обаче, колегата Димов едва ли е чувал за всичко това, понеже:
1. Чукча писател, а не читател;
2. Бил е "ученик" на велики физици, като или те, или той (а най-вероятно и те, и той) никога и нищо не са чували за квантова физика (а тя е създадена в първата третина на 20-и век, и на нея се дължат цялата ядрена енергетика, ядрените оръжия, съвременната транзисторна електроника, лазерите, ускорителите на частици и т.н. и т.н.)...
3. Знаел е всичко това, но агентите от службите, с психотронното си оръжие, са му изтрили всичко от мозъка... Заедно с това са му вградили и неспособност да отвори нета и да прочете...
Ето тука и една кратка лекцийка, което хвърля светлина върху въпросите на Mito.
edin:
Тая тема е абсурдна, като автора и.
Ksurnev:
Така е то!!!
Казва Кърт Вонегът.
А римляните казват:
Quot capita, tot sententiae.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия