Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
Радико:
Както споменах по нагоре смятам, че магнитното и гравитационното поле не се разпространяват в една и съща сред. От къде стигнах до този извод, ами просто използвах принципите на подобието. Ако разгледаме механичните трептения и електромагнитните за които е ясно че не се разпространяват в една и съща среда и не си взаимодействат поради тази причина. Подобно е и положението с гравитацията и магнетизма. Изключително голяма е вероятността двете да се разпространяват в различни среди поради тази причина. Освен това с приемането на тази хипотеза цялата теория за света става доста по-подредена и прегледна което увеличава още повече вероятността да е по-близо до истината от останалите хипотези издигнати в ранг на теории.
Приемам, че четвъртата ос на координатната система ние усещаме или разпознаваме като време. Мигът в който живеем и "осъзнаваме" е с дължина 0,04 секунди. Нещо ни пречи да осъзнаваме като сегашно време нещата случили се по-рано или които ще се случат по-късно. Това нещо може да е заложено в мозъка ни но може и да е извън нас. Ако допуснем, че е извън нас нещата започват да се подреждат.
Следващите няколко реда въобще не претендирам да са верни те са примерен алгоритъм за изчисление,
понеже знаем каква е скоростта на светлината и знаем времето, което осъзнаваме, умножавайки ги ще получим физическото разстояние между това, което ни отделя от миналото и това, което ни отделя от бъдещето. Получава се доста сериозно разстояние поради което си мисля, че има и други фактори и разстоянието вероятно е много по-малко но както споменах това е само насока за размишления.
Радико:
Големият въпрос който тормози много хора и е голям трън в очите на някои от тях. Как точно едно тяло издърпва друго такова към себе си. Значи аз ако искам да придърпам някакво тяло към себе си простият начин е да го вържа с едно въже и да дърпам. Въжето се явява монолитен предмет от мен до това тяло. Съответно, ако някой друг се опита да премине между мен и тялото или ще се спъне от въжето или ще го скъса. И от там нататък гравитацията стана много сложно нещо. Въпреки това струнната теория доколкото схващам прави опит да реши по елегантен начин проблема - "елегантен, елегантен, ама и малко нескопосан"! Тук се опитвам да обясня моята интерпретация, тоест какво съм разбрал от това, което съм прочел за нея:
Значи, заимстват така да се каже, от хипотезата за етера, и въвеждат ново име на същите по принцип частици. Наричат ги струни. Хипотезата се излага пред, малко, така да се каже, срамежливо. Дали наистина защото смятат, че още не са готови или с цел предизвикване на по голям интерес това са подробности.
Интересно е примерно защо името на частиците е "струни" За сега официалният отговор е защото вибрирали като струни. Много изчерпателен отговор за този, който иска да чете между редовете. Можеха да ги нарекат и камбанки нали. Разликата обаче между струните и камбанките е, че първите са освен доста тънки и доста дълги Това направо си е заявка за разрешаване на проблема с издърпването от началото на поста.
Концепцията е горе долу такава:
Всяко тяло разглеждано от ниво струни изглежда, даже не изглежда, ами си е напълно безплътно като облак, мъгла, за който не е проблем да се промъква между клоните на дърветата в гората и въпреки това да не губи целостта си. Звучи ми напълно логично. Всяко тяло си взаимодейства с другите тела посредством тези струни защото има свои разбира се, и ето тези струни, неговите, които започват или свършват в тялото го дърпат към другите тела в които е другия им край. Има обаче сериозни пропуски в такова обяснение и авторите на хипотезата се застраховат срещу тях въвеждайки твърдението, че според тази хипотеза са "изчислили" 11 единадесет измерения. Как точно са го изчислило не ми стана ясно, ма от мен да мине, по-скоро са се спрели на тази цифра за да могат после да я намалят.
Радико:
Добре дефинирам го с нагледен пример незабавно:
Имаме две магнитно привличащи се тела разположени вертикално едно над друго. привличането може да се осъществи само със непрекъсваема връзка както споменах по горе да кажем, че това е струна и телата преминават свободно през нея като мъгла, но добавяме още две тела свързани гравитационно, пак непрекъсваема връзка, пак струна ама от малко по друг вид. Обаче новите тела са разположени хоризонтално и са на ниво средата между първите тела. хоризонталните тела се движат успоредно едно на друго по траектория пресичаща струната на вертикалните и идва един момент в който двете струни се срещат под прав ъгъл и се налага едната да среже другата и какво става в резултат? Трябва да имаме прекъсване или в гравитационното привличане или в магнитното защото едната струна трябва да се скъса. Има ли друг вариант?
Радико:
Продължавам нататък за да не губиме време и място в безсмислено тролене. За да няма разминаване в интерпретациите ще се наложи да уеднаквим някои свой виждания, примерно за същността на вибрациите.
Първо вибрациите; ВЪЛНИТЕ са два основни вида напречни и надлъжни. А сега предполагам ще е задължително заради някои хора да обясня каква точно е разликата. Иначе пак някой ще изтърси нещо от сорта, че не може да си представи как точно гравитацията действа между две хоризонтални едно спрямо друго тела. Демонстрационият експеримент:
Взимаме едно чиле ластик за гащи 10м. на разстояние примерно 20 см. от единия му край връзваме една гайка М12. Разпъваме добре но не до скъсване. като го прикрепяме на подходящи опри, дървета колчета каквото ви хрумне в този момент гайката е отдалечена на 20 см. от мястото на връзване към едната опора и на 980см. от другата.Само за протокола може да станат и малко повече поради разпъването на ластика. Дължината не е фактор в експеримента.Сега в този момент ако хванете гайката и я придърпате хоризонтално настрани ще започне едно хоризонтално вибриране което постепенно ще нагъне целия ластик и той ще стане зигзагообразен като постепенно вибрацията ще затихне. Този вид вълни са напречни. Ако дръпнем гайката вертикално нагоре и я пуснем ще имаме същия ефект но колебанията ще са във вертикална плоскост. Това дребно различие се нарича поляризация. Предполагам, никой не оспорва написаното до тук. Сега за надлъжните вълни:
Ами много е просто ако придърпаме гайката към опората по оста на ластика и я пуснем тя ще се върне към мястото си ще го подмине по инерция после пак назад и така до постепенното утихване на колебанието, това е надлъжна вълна. Понеже разтеглянето на ластика напред назад е надлъжна вълна а изместването настрани напречна ако се загледаме внимателно в ластика при напречната вълна ще установим, че при това трептене той се разтяга и надлъжно. Бихме могли да заявим, че всяка напречна вълна има и надлъжна съставна. другото интересно е скоростта н разпространение на двата вида вълни която има доста солидна разлика.Има и още ама като го напиша.
П.П. докато пиша останалото един въпрос? Има ли някой който би се навил да помогне да преведем на английски всичко това след написването му до край и подходящо редактиране.
Радико:
Продължението за напречните и надлъжните вълни.
Има една изглеждаща нищожна но неимоверно важна подробност относно напречните вълни това е, че за възникването им е необходима граница. Напречни вълни могат да се образуват само в гранични повърхности при което те са напречни защото посоката на амплитудата им е напречно на границата на средата а не напречно на средата. Морските вълни са напречни защото са на границата вода въздух дълбоко под повърхността има само надлъжни "звукови" вълни. Електромагнитните вълни са напречни вълни следователно има граница между нашия свят и нещо друго която е задължителната предпоставка за тяхното съществуване. Наскоро бяха доказани и гравитационните вълни които също се разпространяват на някаква граница.
Сега остава да намерим обаче надлъжната вълна която от опита със ластика стана ясно, че присъства във всяка напречна.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия